Министър Явор Гечев е в задънена улица, остави без грам подкрепа производителите на винено грозде
Закон и дейно работещи институции за осъществяването на надзор на качеството на създаваното българско вино и надзор на продажбите на винено грозде, (проверки на записаните добиви от годишна продукция грозде и създадените количества вино и мъст) няма.
Контрол няма и на качеството и вноса на винено грозде и вино от страните членки на Европейски Съюз и трети страни.
Лозарският указател поддържан от Изпълнителна организация по лозата и виното, като се изключи че не е обществен, евентуално в никакъв случай няма да стигне и до цифровизация, разбор на лозаро-винарски артикули в лабораторията е вероятен единствено на доктрина. Закона за виното и спиртните питиета не вменява контролни функционалности на ИАЛВ, само че текстове, които да вършат контрола използван и ефикасен няма.
Лозаро-винарския бранш съвсем не се подкрепя и не се ползват механизми от апарата на държавната администрация за облекчение на административната тежест и директните разноски по развъждането на лозовите насаждения и добиваната годишна продукция от винено грозде. Културата винени лозя не е позиционирана съответно, ясно и категорично в предлаганите ограничения и механизми по ОСП от първи и втори дирек, от което произтича неналичието на подкрепяне. Дори не се употребява със съответстваща поддръжка, както другите култури – трайни насаждения, което я прави на практика неприемлива за финансиране.
Единствените ограничения, които се ползват са тези за пазарна поддръжка. Същите са инструмент за допълнение на резултата от директни заплащания. На национално равнище резултатът от директните заплащания е негативен, защото според член 36.(1), т. 1 от Наредба No 3 от 17.02.2015 година за изискванията и реда за използване на схемите за директни заплащания „ Допустими за подкрепяне с преходна национална помощ за земеделска земя на хектар са всички аграрни площи на територията на страната, които са възможни и декларирани за подкрепяне по СЕПП, като се изключи непрекъснато затревените площи (пасища,мери и ливади) и площите:
с винени сортове лозя;
с тютюн. “
Финансовата помощ, получавана от производителите на винено грозде в България е най-ниската в Европейски Съюз – 13,50 евро/декар годишно и е сведена до най-малко, и се реализира по Схемата за единно заплащане на повърхност (СЕПП). Прилаганите ограничения за пазарна поддръжка, реализирани според Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш не са ефикасни и не са съответни към актуалният миг. Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш за всеки идващ интервал се копира от предходния и козметично променяна.
Винените лозя не се подкрепят с торове и препарати за растителна отбрана, както всички други аграрни култури -трайни насаждения. Административни облекчения, свързани с наемането на сезонни служащи не са основани, обществена политика за поощряване на заетостта освен в лозаро-винарския отрасъл, а като цяло в земеделието не се организира, облекчение на осигурителната тежест не се ползва за аграрни производители, помощта под формата на отстъпка от цената на акциза върху газьола, употребен в първичното селскостопанско произвеждане също е под минимума във връзка с лозарите.
При разпределение и погашение на еднократна финансова помощ по спешни ограничения винените лозя са с най-ниско подпомагани и биват включени откакто производителите припомнят под някаква форма на митинг за съществуването си. Разпределянето на съответното финансиране по ограничения: „ Извънредно краткотрайно подкрепяне за аграрни стопани и дребни и междинни предприятия, които са изключително наранени от рецесията, провокирана от covid-19 “ – 2020 година и „ Помощ в поддръжка на ликвидността на аграрни стопани за превъзмогване на отрицателното икономическо влияние на covid-19 “, „ Извънредна финансова помощ на земеделските стопани от секторите „ Свиневъдство “,„ Птицевъдство “, лозаро-винарския бранш и оранжерийното произвеждане на зеленчуци “ и „ Помощ в поддръжка на ликвидността на аграрни стопани за превъзмогване на отрицателното икономическо влияние на съветската експанзия против Украйна “ същото се дефинира в десетки пъти по-малък размер от този на другите аграрни браншове.
По неофициална информация финансовата помощ (субсидиите) в другите страни членове на Европейски Съюз, същата е в диапазона от 200 до 300 евро/декар годишно. Всички страни на Европейски Съюз са се погрижили да обезпечат в допълнение финансиране, материална и обществена поддръжка на гроздопроизводителите си. Обичайният отговор, който получават производителите на винено грозде в България е, че не може и няма подобаващи ограничения и механизми за подкрепяне, и съгласно европейските регламенти не се разрешава такова. Икономическите проблеми на бранша произтичат от неналичието на настоящи механизми за поддръжка и финансиране, което трансформира българските гроздопроизводители в неконкурентно способни на пазара на винено грозде в Европейски Съюз и ги обрича на загуби, респективно на банкрут.
Изчислените разноски за развъждането и стопанисването на 1 дка (0,1000 ха) лозе към края на 2021 година възлизат на 1 082 лв., към актуалният миг на 1 200 лв.. Приходите от годишна продукция грозде на декар не надвишават от 500 до 600 лв., а разноските възлизат на 1 082 лв. за 2021 година, което води до почти 50% негативен баланс доход разход. От изложената фактическа конюнктура излиза наяве, че резултатът доход – разход при развъждане на винени лозя и извличане на годишна продукция от тях е негативен. Себестойност на кг грозде възлиза на 1,50 лв., а през последните години изкупната му цена е не повече от 0,60 до 0,75 лв..
Причината за това е, че винопроизводителите в България, не са в по-различно икономическо положение и състояние от гледна точна на поддръжка и грижа от страна на държавния уред от това на гроздопроизвдителите. Това ги слага в неспособност да закупуват винено грозде (единствената законна суровина за тяхното производство) на действителната му цена за кг.
Проявата на индиферентност от страна на способените институции в България за разрешаване на трайно откритите проблеми в бранша и неналичието на съответни дейности доведоха до митинги, редица срещи сред производители и администрацията на Министерство на земеделието отговаряща за сектора, само че без резултат.
Многократно на провежданите срещи с Министерство на земеделието и храните са правени следните оферти:
➢ Законодателни промени с оглед осъществяването на надзор на качеството на създаваното българско вино и надзор на продажбите на винено грозде, (проверки на записаните добиви от годишна продукция грозде и създадените количества вино и мъст). Контрол на качеството и вноса на винено грозде и вино от страните членки на Европейски Съюз и трети страни;
➢ Създаване на административни облекчения, свързани с наемането на сезонни служащи, обществена политика за поощряване на заетостта в лозаро-винарския отрасъл и като цяло в земеделието, облекчение на осигурителната тежест за аграрни производители;
➢ Адекватно подкрепяне с оглед осъществяването на растителна отбрана, защото винените лозя не се подкрепят във връзка с торове и препарати, както всички други аграрни култури – трайни насаждения. Помощта под формата на отстъпка от цената на акциза върху газьола, употребен в първичното селскостопанско произвеждане също е под минимума във връзка с лозарите (и не само);
➢ Предвиждане на годишен народен бюджет за подкрепяне на лозаро-винарския бранш. (за най-малко 5 поредни години, като спешна мярка за възстановяване на положението на сектора);
➢ Политика за битка с следствията от естествени бедствия и обезпечаване на финансова помощ при последици настъпили от тях освен при съществуването на 100% загуба.(Застрахователите допълнително от 90% от случаите не извършват отговорностите си!);
➢ Да се сътвори организация на междуведомствената работа Министерство на земеделието и храните, ДФЗ и ИАЛВ, защото потвърдено взаимната им работа до в този момент основава пречки;
➢ Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш за всеки идващ интервал да не се копира от предходния и козметично да се променяна.
От значително значение е да отпадне ролята на ИАЛВ по мерките/интервенциите и издаването на удостоверения, както и основаването на лозарски указател. Очертаването на площите следва да се случва е ДФЗ (всичко по ЕФГЗ и ЕЗФРСР е в компетентността на ДФЗ).
Извършване на едни и същи инспекции от ДФЗ и ИАЛВ с разнообразни резултати, също води до загуба на средства, несъмнено рефлектиращи върху бранша – следва да се приключи.
➢ Инвестиции в техника и нововъведения за лозарските стопанства (финансиране със средства от ЕЗФРСР), все още са възможни, само че са основани условия да не покриват доста от критериите и да изпадат от класиранията след провеждането му. Една от аргументите да не попадат в определението за „ чувствителни култури “.
За страдание досега няма никаква реакция и дейности от министър Гечев, нито в този момент, нито по време на предходния длъжностен кабинет на президента Радев, когато Гечев бе отраслов зам- министър във ведомството.
Хвърлянето на прахуляк в очите на хората от бранша няма по никакъв метод да усъвършенства ситуацията им, а в противен случай ще става все по зле, досега в който управлението на Министерство на земеделието и храните в лицето на министъра престане да мисли единствено за прибиране на комисионни от уговорени публични поръчки, а влезе в законовите си функционалности – а точно грижата за земеделските стопани.
Единствено хората от сектора, посредством постоянните си митинги по улиците могат да накарат Румен Радев да предприеме съществени рокади в Министерството и там да бъдат сложени хора които имат действително отношение към проблемите на бранш „ Земеделие ”.
Фрог нюз
Контрол няма и на качеството и вноса на винено грозде и вино от страните членки на Европейски Съюз и трети страни.
Лозарският указател поддържан от Изпълнителна организация по лозата и виното, като се изключи че не е обществен, евентуално в никакъв случай няма да стигне и до цифровизация, разбор на лозаро-винарски артикули в лабораторията е вероятен единствено на доктрина. Закона за виното и спиртните питиета не вменява контролни функционалности на ИАЛВ, само че текстове, които да вършат контрола използван и ефикасен няма.
Лозаро-винарския бранш съвсем не се подкрепя и не се ползват механизми от апарата на държавната администрация за облекчение на административната тежест и директните разноски по развъждането на лозовите насаждения и добиваната годишна продукция от винено грозде. Културата винени лозя не е позиционирана съответно, ясно и категорично в предлаганите ограничения и механизми по ОСП от първи и втори дирек, от което произтича неналичието на подкрепяне. Дори не се употребява със съответстваща поддръжка, както другите култури – трайни насаждения, което я прави на практика неприемлива за финансиране.
Единствените ограничения, които се ползват са тези за пазарна поддръжка. Същите са инструмент за допълнение на резултата от директни заплащания. На национално равнище резултатът от директните заплащания е негативен, защото според член 36.(1), т. 1 от Наредба No 3 от 17.02.2015 година за изискванията и реда за използване на схемите за директни заплащания „ Допустими за подкрепяне с преходна национална помощ за земеделска земя на хектар са всички аграрни площи на територията на страната, които са възможни и декларирани за подкрепяне по СЕПП, като се изключи непрекъснато затревените площи (пасища,мери и ливади) и площите:
с винени сортове лозя;
с тютюн. “
Финансовата помощ, получавана от производителите на винено грозде в България е най-ниската в Европейски Съюз – 13,50 евро/декар годишно и е сведена до най-малко, и се реализира по Схемата за единно заплащане на повърхност (СЕПП). Прилаганите ограничения за пазарна поддръжка, реализирани според Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш не са ефикасни и не са съответни към актуалният миг. Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш за всеки идващ интервал се копира от предходния и козметично променяна.
Винените лозя не се подкрепят с торове и препарати за растителна отбрана, както всички други аграрни култури -трайни насаждения. Административни облекчения, свързани с наемането на сезонни служащи не са основани, обществена политика за поощряване на заетостта освен в лозаро-винарския отрасъл, а като цяло в земеделието не се организира, облекчение на осигурителната тежест не се ползва за аграрни производители, помощта под формата на отстъпка от цената на акциза върху газьола, употребен в първичното селскостопанско произвеждане също е под минимума във връзка с лозарите.
При разпределение и погашение на еднократна финансова помощ по спешни ограничения винените лозя са с най-ниско подпомагани и биват включени откакто производителите припомнят под някаква форма на митинг за съществуването си. Разпределянето на съответното финансиране по ограничения: „ Извънредно краткотрайно подкрепяне за аграрни стопани и дребни и междинни предприятия, които са изключително наранени от рецесията, провокирана от covid-19 “ – 2020 година и „ Помощ в поддръжка на ликвидността на аграрни стопани за превъзмогване на отрицателното икономическо влияние на covid-19 “, „ Извънредна финансова помощ на земеделските стопани от секторите „ Свиневъдство “,„ Птицевъдство “, лозаро-винарския бранш и оранжерийното произвеждане на зеленчуци “ и „ Помощ в поддръжка на ликвидността на аграрни стопани за превъзмогване на отрицателното икономическо влияние на съветската експанзия против Украйна “ същото се дефинира в десетки пъти по-малък размер от този на другите аграрни браншове.
По неофициална информация финансовата помощ (субсидиите) в другите страни членове на Европейски Съюз, същата е в диапазона от 200 до 300 евро/декар годишно. Всички страни на Европейски Съюз са се погрижили да обезпечат в допълнение финансиране, материална и обществена поддръжка на гроздопроизводителите си. Обичайният отговор, който получават производителите на винено грозде в България е, че не може и няма подобаващи ограничения и механизми за подкрепяне, и съгласно европейските регламенти не се разрешава такова. Икономическите проблеми на бранша произтичат от неналичието на настоящи механизми за поддръжка и финансиране, което трансформира българските гроздопроизводители в неконкурентно способни на пазара на винено грозде в Европейски Съюз и ги обрича на загуби, респективно на банкрут.
Изчислените разноски за развъждането и стопанисването на 1 дка (0,1000 ха) лозе към края на 2021 година възлизат на 1 082 лв., към актуалният миг на 1 200 лв.. Приходите от годишна продукция грозде на декар не надвишават от 500 до 600 лв., а разноските възлизат на 1 082 лв. за 2021 година, което води до почти 50% негативен баланс доход разход. От изложената фактическа конюнктура излиза наяве, че резултатът доход – разход при развъждане на винени лозя и извличане на годишна продукция от тях е негативен. Себестойност на кг грозде възлиза на 1,50 лв., а през последните години изкупната му цена е не повече от 0,60 до 0,75 лв..
Причината за това е, че винопроизводителите в България, не са в по-различно икономическо положение и състояние от гледна точна на поддръжка и грижа от страна на държавния уред от това на гроздопроизвдителите. Това ги слага в неспособност да закупуват винено грозде (единствената законна суровина за тяхното производство) на действителната му цена за кг.
Проявата на индиферентност от страна на способените институции в България за разрешаване на трайно откритите проблеми в бранша и неналичието на съответни дейности доведоха до митинги, редица срещи сред производители и администрацията на Министерство на земеделието отговаряща за сектора, само че без резултат.
Многократно на провежданите срещи с Министерство на земеделието и храните са правени следните оферти:
➢ Законодателни промени с оглед осъществяването на надзор на качеството на създаваното българско вино и надзор на продажбите на винено грозде, (проверки на записаните добиви от годишна продукция грозде и създадените количества вино и мъст). Контрол на качеството и вноса на винено грозде и вино от страните членки на Европейски Съюз и трети страни;
➢ Създаване на административни облекчения, свързани с наемането на сезонни служащи, обществена политика за поощряване на заетостта в лозаро-винарския отрасъл и като цяло в земеделието, облекчение на осигурителната тежест за аграрни производители;
➢ Адекватно подкрепяне с оглед осъществяването на растителна отбрана, защото винените лозя не се подкрепят във връзка с торове и препарати, както всички други аграрни култури – трайни насаждения. Помощта под формата на отстъпка от цената на акциза върху газьола, употребен в първичното селскостопанско произвеждане също е под минимума във връзка с лозарите (и не само);
➢ Предвиждане на годишен народен бюджет за подкрепяне на лозаро-винарския бранш. (за най-малко 5 поредни години, като спешна мярка за възстановяване на положението на сектора);
➢ Политика за битка с следствията от естествени бедствия и обезпечаване на финансова помощ при последици настъпили от тях освен при съществуването на 100% загуба.(Застрахователите допълнително от 90% от случаите не извършват отговорностите си!);
➢ Да се сътвори организация на междуведомствената работа Министерство на земеделието и храните, ДФЗ и ИАЛВ, защото потвърдено взаимната им работа до в този момент основава пречки;
➢ Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш за всеки идващ интервал да не се копира от предходния и козметично да се променяна.
От значително значение е да отпадне ролята на ИАЛВ по мерките/интервенциите и издаването на удостоверения, както и основаването на лозарски указател. Очертаването на площите следва да се случва е ДФЗ (всичко по ЕФГЗ и ЕЗФРСР е в компетентността на ДФЗ).
Извършване на едни и същи инспекции от ДФЗ и ИАЛВ с разнообразни резултати, също води до загуба на средства, несъмнено рефлектиращи върху бранша – следва да се приключи.
➢ Инвестиции в техника и нововъведения за лозарските стопанства (финансиране със средства от ЕЗФРСР), все още са възможни, само че са основани условия да не покриват доста от критериите и да изпадат от класиранията след провеждането му. Една от аргументите да не попадат в определението за „ чувствителни култури “.
За страдание досега няма никаква реакция и дейности от министър Гечев, нито в този момент, нито по време на предходния длъжностен кабинет на президента Радев, когато Гечев бе отраслов зам- министър във ведомството.
Хвърлянето на прахуляк в очите на хората от бранша няма по никакъв метод да усъвършенства ситуацията им, а в противен случай ще става все по зле, досега в който управлението на Министерство на земеделието и храните в лицето на министъра престане да мисли единствено за прибиране на комисионни от уговорени публични поръчки, а влезе в законовите си функционалности – а точно грижата за земеделските стопани.
Единствено хората от сектора, посредством постоянните си митинги по улиците могат да накарат Румен Радев да предприеме съществени рокади в Министерството и там да бъдат сложени хора които имат действително отношение към проблемите на бранш „ Земеделие ”.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ