Закъснелият влак на ПП-ДБ забави собствената им реформа в БДЖ,

Закъснелият трен на ПП-ДБ забави личната им промяна в БДЖ, написа в коментар във Facebook министърът на превоза в оставка Гроздан Караджов.

" Декларацията на ПП–ДБ във връзка състезанието за социална пътническа железопътна услуга е ослепителен образец по какъв начин те могат два пъти да настъпят една и съща мотика – първо в ръководството, в този момент в съпротива. Изисква се необикновен тип безочливост първо да заложиш бомби със закъснител, след това години наред да не правиш нищо, с цел да ги обезвредиш, а най-после да атакуваш този, който е избавил обстановката. Точно това вършат ПП–ДБ с изригването си против състезанието за социална пътническа железопътна услуга ", уточни в обявата си Гроздан Караджов.

В публикацията си той твърди, че промяната не е измислена от него, а е заложена, дефинирана и утвърдена от ПП–ДБ. И не просто политически, а черно на бяло в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), който е признат с решение на Министерския съвет през 2022 година от кабинета „ Кирил Петков " и утвърден от Европейската комисия като наложителна промяна, без която няма средства за новите влакове, написа още Караджов.

Ето и цялостния текст на обявата на Караджов във Facebook, озаглавена " Закъснелият трен на ППДБ ":

Декларацията на ПП–ДБ във връзка състезанието за социална пътническа железопътна услуга е ослепителен образец по какъв начин те могат два пъти да настъпят една и съща мотика – първо в ръководството, в този момент в съпротива.
Изисква се необикновен тип безочливост първо да заложиш бомби със закъснител, след това години наред да не правиш нищо, с цел да ги обезвредиш, а най-после да атакуваш този, който е избавил обстановката. Точно това вършат ПП–ДБ с изригването си против състезанието за социална пътническа железопътна услуга.
Разбирам, че сме в предизборна обстановка, когато за ППДБ всички средства са разрешени. Това обаче не трансформира обстоятелствата. А те са безпощадни, безапелационни и елементарно проверими.

1. Чия е промяната и за какво има конкурс?
Тази промяна не е измислена от мен.
Тя е заложена, дефинирана и утвърдена от ПП–ДБ.
И не просто политически, а черно на бяло в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), признат:
• с решение на Министерския съвет през 2022 година от кабинета „ Кирил Петков “;
• и утвърден от Европейската комисия като наложителна промяна, без която няма средства за новите влакове.
Следователно състезанието не е „ волност “, а обвързване по НПВУ, обвързано с основен стадий 165, от който зависи заплащането по Плана.

ППДБ категорично записаха в ПВУ, че:
• новият контракт за социална услуга би трябвало да се разпореди посредством открита, недискриминационна и конкурентна процедура;
• договорът би трябвало да бъде разграничен на обособени лотове, с цел да се отвори пазарът;
• определеният оператор ще употребява новия преносим състав по ПВУ, а след края на контракта ще го върне на страната.

Това не са мои решения.
Това са текстове, препоръчани от ПП–ДБ, утвърдени от Европейската комисия и обвързани с съответни периоди и заплащания.
Днес същите хора афишират за „ скандал “ личните си решения, които самите те са написали и подписали.
2. „ Регионални монополи “ или осъществяване на условията на Европейска комисия?
Европейската комисия – в това число DG MOVE, DG Competition и DG REFORM – поредно и документално упорства:
• договорът да бъде разграничен на лотове;
• да се сътвори действителна опция за конкуренция;
• да се даде задоволителен интервал за готовност на нов оператор.
Точно това сме създали.

Алтернативата, която ПП–ДБ комфортно „ не помнят “, е един-единствен народен контракт – т.е. 100% обезпечен монопол, без конкуренция и в непосредствено нарушаване на НПВУ.
Резултатът от този модел го виждаме към този момент десетилетия:
грохнали влакове, разпадаща се система и риск за живота и здравето на пасажерите.

3. „ Набързо лицензирани компании “ – обстоятелствата
Лицензиите за пътнически железопътен транспорт:
• се издават по европейски правила;
• са безсрочни;
• подлежат на надзор на всеки 5 години;
• не изискват предишен опит в пътнически транспорт, а покриване на ясни критерии за сигурност, финансова непоклатимост и потенциал.

Любопитен факт:
една от тези лицензии е издадена по време на кабинета „ Денков “, когато министърът на превоза още веднъж беше от ПП–ДБ – същото политическо семейство, което през днешния ден приказва за „ скандал “.

4. Манипулирана ли е процедурата?
Не. Това е най-прозрачната процедура от доста години насам.
Тя:
• е обсъждана със синдикати, превозвачи, академичната общественост и НПО;
• е показана в Комисията по превоз в Народното събрание;
• е под непрекъснат мониторинг на Европейската комисия;
• е съобразена с Регламент 1370 и най-хубавите европейски практики.

Да се приказва за „ превдварително решен конкурс “ при тези условия значи или цялостна непросветеност, или съзнателна политическа неистина. В случая е и двете. И никакво сезиране на Европейска комисия, ОЛАФ, ФБР, Централно разузнавателно управление на САЩ, ГРУ или който там още се сетят няма да промени това.

5. Може ли подписването на договорите да се отсрочи до нов кабинет?
Сключването на контракта, според поетите от България задължения в НПВУ, би трябвало да стане до края на тази година.
Оставям настрани обстоятелството, че държавно управление и министър в оставка са длъжни да извършват отговорностите си до избор на наследници. Ще оставя настрани и мантрата, която ПП-ДБ повтаря всеки ден по отношение на бюджета за 2026 година да вземем за пример – че няма значение, че е в оставка, държавното управление би трябвало да поема отговорност, до момента в който не бъде освободено.
Няма по какъв начин обаче да подмина въпроса, че от 2022 година насам нито един министър на превоза не е придвижил процедурата, която съгласно Плана за възобновяване и развиване би трябвало да завърши до края на 2025 година А всички министри с едно изключение са били от ПП-ДБ, даже и при служебните държавни управления!
Няма по какъв начин да подмина и обстоятелството, че се желае напълно нова процедура, т.е. закъснение в необозримо бъдеще, а това значи България да не извърши основна промяна по Плана за възобновяване и развиване, по който всички дейности и заплащания би трябвало да приключат до август 2026 година, и безвъзратно освен да загуби парите за нови влакове, а да се наложи да възвърне платените задатъци.
А по този начин сигурно ще бъде пропуснат шансът БДЖ най-сетне да се снабди с нови влакове, а жп пътуването да стане доста по-комфортно и безвредно.
Ако се съобразя с апелите на ПП–ДБ и приключа процедурата, в този момент запитвам аз:
Кой ще дава отговор пред българските жители за изгубените средства по ПВУ?
Кой и от кое място ще откри над 600 милиона евро да заплати поръчаните към този момент мотриси?
Кой ще поеме политическата отговорност?
ППДБ, които сами заложиха промяната, договориха я с Европейската комисия и я обвързаха с съответни периоди, а по-късно години наред не направиха нищо, с цел да я изпълнят?
Хората, които със личната си непросветеност, популизъм и некадърност за ръководство блокираха промяната и сложиха под риск милиарди европейски средства?
В този подтекст е изключително цинично да се твърди, че било „ недопустимо министър в оставка да предопределя бъдещето на целия железопътен бранш за 12 години напред “.
Неприемливо е тъкмо противоположното – министри и държавни управления от ПП–ДБ да не извършват отговорностите си, а когато периодите изтичат, да желаят всичко да бъде рестартирано, без оглед на последствията за страната и хората.
Неприемливо е да се вършат внушения без нито един факт или доказателство, в случай че процедурата:
• е част от НПВУ, признат от самите тях;
• е под непрекъснат мониторинг на Европейската комисия;
• е съгласувана с DG MOVE, DG Competition и DG REFORM;
• е обществена, транспарантна и проверима.

Истината е елементарна:
ПП–ДБ:
• заложиха реформата;
• договориха я с Европейската комисия;
• обвързаха я с европейските средства;
• а през днешния ден нападат личното си решение.

Това не е кардинална позиция.
Това е бягство от политическа отговорност.
Министърът на превоза извършва тъкмо това, което страната е поела като ангажимент пред Европейския съюз.
Нито повече. Нито по-малко.