Притча за лошата дума
Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му:
— Жив да си, дребосъче! Голямо положително ми направи. — Искаш ли да станем приятели?
— Че знам ли?
— Защо бе, дребосъче?
— Ех, по какъв начин да ти кажа… На мечка религия да нямаш… Ама всички мечки не са все такива я!
Мечката дала отговор:
— То и индивидът не е за поверие. Ала ти не си от тия хора.
Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали постоянно да се срещат.
Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила.
На сутринта дърварят си тръгнал.
Мечката го целунала и рекла:
— Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както би трябвало!
— Не се ядосвай, Мецано — дал отговор дърварят. — Много добре прекарах. Едно единствено не ти одобрявам. Миришеш на неприятно.
Домъчняло на мечката. Рекла му:
— Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я блъснал бавно.
— По-силно, по-силно! — рекла мечката.
Дърварят я блъснал по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.
Дърварят си отишел.
Минали се години. Веднъж дърварят отново попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и отново го нагостила. На потегляне дърварят рекъл:
— Какво стана, Мецо, раната?
— Коя рана? — попитала мечката.
— Дето те ударих по главата.
— Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и напълно я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, в никакъв случай няма да я не помни.
Ран Босилек, " Лошата дума "
