Вазов и Захарий Стоянов уж се уважават, но страстно си завиждат
Захарий Стоянов се утвърждава в българската литература с превъзходния си народен епос “Записки по българските въстания” (1884 - 1892). Безспорно това е огромният му книжовен монумент, синтез сред записки, хроника, разказ и епопея, сага нон финито.
В нея без непотребна невзискателност и с рядка безхитростна откровеност разкрива одисеите сипо образуването и израстването си като персона, присъединяване си в две въстания и битката за оцеляване след убийството на войводата Бенковски.
“Записките” затвърждават литературната популярност на Захарий Стоянов. Те провокират възторга както на елементарните читатели и някогашни национални поборници, по този начин и на самия Фердинанд Сакскобургготски (телеграма № 100 от март 1888 г.), подтикват Стоян Заимов да напише своите етюди “Миналото” (1895), в които натъртва на психическите зарисовки и систематизирания, на пространните разбори и оценки на описваните събития.
Захарий Стоянов подтиква и креативните търсения на Иван Вазов. Отношенията им са значима и забавна тематика, като в тях доминира достолепното съревнование и вземане предвид с гения на съперника.
Захарий безпощадно,
само че тъкмо и стимулирано
ритикува Вазовите недостатъци
в “Неотдавна”, “Михалаки чорбаджи”, “Руска” и изключително “Митрофан и Дормидолски”, доказвайки образно първоизточника на комичното му ентусиазъм - прелестната повест на Гогол “За това по какъв начин Иван Иванович се скара с Иван Никифорович”...
Статията на Захарий Стоянов “Имената на българските въстаници, които са протегнали ръка сами на живота си” (1881) подтиква Вазов да напише своята популярна “Епопея на забравените” (1883), а “Записките” - да сътвори в Одеса романа си шедьовър “Под игото” (1889).
Любопитното е, че през 1889 година двамата интензивно работят по своите най-известни произведения - Захарий Стоянов поставя старания да приключи третия том на “Записките”, в който, без значение от ранга си на ръководител на Народното събрание, не бяга от историческата истина
и се надсмива със
задна дата над своите
несгоди в турските затвори,
където безусловно води борба за личното си предпазване, до момента в който Вазов доживява триумфа на “Под игото”, който почва да се печата в книга първа на Шишмановия “Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина”.
Очаквало се е Захарий да напише отзвук за романа. И той е щял да се посрещне с огромен интерес и внимание. Захарий Стоянов е достоверен политически фактор и деен бунтовник в предишното, само че думата му тежи най-много от парламентарната естрада и от страниците на официоза “Свобода”.
Той е сериозен политически съперник на Вазов, завърнал се в столицата от емиграция на 9 март 1899 година и осребрил гения си с големия за времето си
хонорар от 200 сребърни
лв. за кола, получен
за “Под игото”!
В интерес на истината, двамата се срещат на 17 август 1889 година на Костенецкия водопад.
Въпреки че са врагове, намират сили да се помирят, да поприказват “като еснафи” и даже шефът на Народното събрание да се оплаче на съперника си от стомашните болки, които ще го пратят в гроба доста скоро - на 2 септември с.г. в Париж. Така предстоящата критика за “Под игото” не се появява.
Но обратно на нрава си, Вазов въпреки всичко намира метод да уважи паметта на именития си съперник, и то в романа - продължение на “Под игото” - “Нова земя”, излязъл през 1896 година Неизбежно е в него да участва и Захарий Стоянов като един от водачите на Съединението.
В опуса си Вазов разкрива най-много голямото въздействие на Захариевото слово, което се нрави на простолюдието, само че и което “с една дума убиваше репутация”!
Борислав ГЪРДЕВ
В нея без непотребна невзискателност и с рядка безхитростна откровеност разкрива одисеите сипо образуването и израстването си като персона, присъединяване си в две въстания и битката за оцеляване след убийството на войводата Бенковски.
“Записките” затвърждават литературната популярност на Захарий Стоянов. Те провокират възторга както на елементарните читатели и някогашни национални поборници, по този начин и на самия Фердинанд Сакскобургготски (телеграма № 100 от март 1888 г.), подтикват Стоян Заимов да напише своите етюди “Миналото” (1895), в които натъртва на психическите зарисовки и систематизирания, на пространните разбори и оценки на описваните събития.
Захарий Стоянов подтиква и креативните търсения на Иван Вазов. Отношенията им са значима и забавна тематика, като в тях доминира достолепното съревнование и вземане предвид с гения на съперника.
Захарий безпощадно,
само че тъкмо и стимулирано
ритикува Вазовите недостатъци
в “Неотдавна”, “Михалаки чорбаджи”, “Руска” и изключително “Митрофан и Дормидолски”, доказвайки образно първоизточника на комичното му ентусиазъм - прелестната повест на Гогол “За това по какъв начин Иван Иванович се скара с Иван Никифорович”...
Статията на Захарий Стоянов “Имената на българските въстаници, които са протегнали ръка сами на живота си” (1881) подтиква Вазов да напише своята популярна “Епопея на забравените” (1883), а “Записките” - да сътвори в Одеса романа си шедьовър “Под игото” (1889).
Любопитното е, че през 1889 година двамата интензивно работят по своите най-известни произведения - Захарий Стоянов поставя старания да приключи третия том на “Записките”, в който, без значение от ранга си на ръководител на Народното събрание, не бяга от историческата истина
и се надсмива със
задна дата над своите
несгоди в турските затвори,
където безусловно води борба за личното си предпазване, до момента в който Вазов доживява триумфа на “Под игото”, който почва да се печата в книга първа на Шишмановия “Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина”.
Очаквало се е Захарий да напише отзвук за романа. И той е щял да се посрещне с огромен интерес и внимание. Захарий Стоянов е достоверен политически фактор и деен бунтовник в предишното, само че думата му тежи най-много от парламентарната естрада и от страниците на официоза “Свобода”.
Той е сериозен политически съперник на Вазов, завърнал се в столицата от емиграция на 9 март 1899 година и осребрил гения си с големия за времето си
хонорар от 200 сребърни
лв. за кола, получен
за “Под игото”!
В интерес на истината, двамата се срещат на 17 август 1889 година на Костенецкия водопад.
Въпреки че са врагове, намират сили да се помирят, да поприказват “като еснафи” и даже шефът на Народното събрание да се оплаче на съперника си от стомашните болки, които ще го пратят в гроба доста скоро - на 2 септември с.г. в Париж. Така предстоящата критика за “Под игото” не се появява.
Но обратно на нрава си, Вазов въпреки всичко намира метод да уважи паметта на именития си съперник, и то в романа - продължение на “Под игото” - “Нова земя”, излязъл през 1896 година Неизбежно е в него да участва и Захарий Стоянов като един от водачите на Съединението.
В опуса си Вазов разкрива най-много голямото въздействие на Захариевото слово, което се нрави на простолюдието, само че и което “с една дума убиваше репутация”!
Борислав ГЪРДЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ