Загубени в превода Много е важно всеки министър да има ориентирана

Загубени в превода

Много е значимо всеки министър да има насочена към хората визия за образованието, отчитайки всяка българска специфичност и потребност. Какво значи това? На първо време да се бяга от европейското повторение - " образованието към този момент не би трябвало да залага толкоз на познания, а на умения ". Дали обаче това е съответстващо на нашата просветителна система и нужно ли е да внедряваме " copy-paste " на непознати модели в новите образователни стратегии? И не е ли правилно, че преди да добиеш каквато и да било подготвеност, са нужни познания? Със сигурност родното обучение няма нужда от следващото клатушкане в крайности, от следващата дрешка с марка Прада, вкарана извън. Реформите би трябвало да са насочени към огромни национални цели, както и да се вършат отговорно - с поредност и последователност.

Деца на две скорости

Най-добрите възпитаници и тези с повече шанс на изпитите след 7. клас, влизат в най-хубавите (най-мечтаните) учебни заведения. Тези без шанс в деня на НВО по математика и български език мъчно прекатурват в своя изгода скалата на системата, даже и да има четвърто, пето, шесто класиране за гимназии.

Показват ли изпитите действителните познания на учениците? С едни и същи проби се правят оценка деца на разнообразни равнища. Да не приказваме, че според от учебното заведение - някои имат повече часове по математика, други натъртват на географията или биологията, трети на езици... Но всички имат едни и същи въпроси, едни и същи задания на изпитите след 7. клас, а системата класира за гимназии единствено въз основата на изкараните оценки. Никой няма потребен ход, тъй като в случай че един възпитаник е талант по изобразяване, системата го задължава да изкара 5 или 6 по математика, с цел да влезе в положително учебно заведение и да учи дизайн, да вземем за пример. Или различен случай - дете ще учи в учебно заведение по машиностроене въз основа на изкараната оценка по БЕЛ.

Адекватни промени

Ако желаеме действителна смяна в образованието, би трябвало да заобикаляме измененията на парче - понижаване на домашните, преместването на образователен материал от по-горен клас към по-долен и противоположното. Държавата би трябвало да обезпечи качествено обучение и на учениците, които не осъществят блестящи резултати по математика и български език. Децата са разнообразни, уменията и гениите им също, по тази причина е нужно съответно учебно пространство, с цел да ги развиват. Остаряла е методологията, по която те се правят оценка - в рамката на клиширани проби, задължаващи учениците да търсят верни отговори там, където не за всички има такива.

Ако не създадем действителна смяна, Прада ментетата са ни в забрадка вързани, тъй като за всеки рестарт на образованието се заплаща с години и не може постоянно да се оправдаваме със положението на системата, тежкото завещание и интернационалното състояние, а да работим всички с ясното схващане, че образованието би трябвало да бъде припознато като инвестиция в бъдещето на страната.