Загубата обаче не плаши хората, които не могат да си

...
Загубата обаче не плаши хората, които не могат да си
Коментари Харесай

Преди 1 януари: Губим по 10 стотинки на всяко евро, обменено в чейндж бюро

Загубата обаче не плаши хората, които не могат да си заявяват левовете в банка
Обменните бюра в страната работят с курсове на ръба на разрешеното от закона, с цел да осъществят последни огромни облаги преди предстоящото влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 година. В последните седмици на лв. жителите всеобщо губят пари при превалутиране, притиснати от крайните периоди и желанието да извърнат спестяванията си в брой.

Проверка на " 24 часа " демонстрира, че всеобщата процедура сега включва изкупуване на евро на курс от 1,86 лв. и продажба на равнища към 1,99 лв.. Това значи, че при всяка трансакция клиентите губят най-малко по 10 стотинки по отношение на формалния закрепен курс на Българската национална банка (БНБ), който е 1,95583 лв..
Игра с допустимия марж
Тези курсове официално не нарушават закона, само че се движат по самата граница на регулациите. Според настоящата разпоредба за продан на валута, покупко-продажбите би трябвало да се правят по пазарен курс, който обаче не може да се отклонява с повече от 5% от формалната котировка на Българска народна банка за деня.

Финансови специалисти регистрират внезапно нарастване в търсенето на европейска валута, което е довело и до скок на курс " продава " на доста места над 1,97 лв.. Наблюдава се растеж от над 50% в оборотите на бюрата по отношение на интервала преди окончателното удостоверение от Европейската комисия и ЕЦБ за датата на присъединение.
" Такса " успокоение
Основната причина за опашките пред обменните бюра, макар неизгодните условия, е нежеланието на част от хората да заявяват произхода на средствата си пред банките. Гражданите с недекларирани приходи в левове избират да платят самобитната " такса " от 10-15 стотинки на евро, в сравнение с да преминат през банковите процедури за осветляване на капиталите.

Въпреки това, Законът за ограниченията против изпирането на пари задължава и обменните бюра да събират данни за клиентите при покупко-продажби над 5000 евро. Според мнение на Националната организация за приходите (НАП), инспекции се правят и при подозрения за " накъсване " на суми – голям брой по-малки интервенции за отбягване на прага за идентификация. На процедура обаче този надзор е сложен за използване, защото за по-малки суми постоянно не се изисква даже персонална карта.
Хърватският сюжет
Секторът на обменните бюра е изправен пред сериозна промяна след 1 януари 2026 година. Очакванията са огромна част от обектите да затворят, защото главният им бизнес – търговията с евро, ще изчезне. Еврото сега образува сред 60% и 70% от оборота на тези обекти, следвано от щатския $ и английския паунд.

Примерът от Хърватия демонстрира фрапантен спад в броя на обменните бюра след въвеждането на еврото през 2023 година. По данни на Хърватската централна банка, броят на лицензираните офиси се е сринал със 73% – от 1080 до едвам 293 в рамките единствено на една година.

Към момента в регистъра на Национална агенция за приходите в България са вписани 878 компании, които ръководят обмен бюра. Ако страната ни последва хърватската статистика, броят им след приемането на единната валута евентуално ще спадне до под 240.
Източник: dunavmost.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР