Какво трябва да знаем при загуба на обоняние?
Загубата на подушване сякаш се трансформира в нещо обикновено от началото на COVID-19 пандемията. Оказва се обаче, че това е разстройване, което в случай че не отшуми до две седмици, би трябвало наложително да се лекува. В противоположен случай човек рискува да загуби тази част от сетивните си чувства вечно. Това споделя експертът по отоневрология в УМБАЛ " Царица Йоанна – ИСУЛ " доцент доктор Тодор Широв. УНГ клиниката на столичната болница, която е най-голямата в България, е едно от дребното места в страната, което разполага със специфичен уред за тестване на обонянието.
Как става самото тестване? В апарата има шест банки с разнообразни вещества с присъща и позната за всеки миризма. Той е по този начин калибриран, че може да подава избран размер от всеки мирис в наконечници, които се слагат пред носа на пациента. В взаимозависимост от концентрацията, която усеща болният, лекарите преценят дали и до какъв брой е повредена способността за чувство на миризми. Обонянието, както всички сетива, има два аспекта: предел на чувство и предел на различаване.
" Прагът на чувството се включва, когато пациентът споделя, че има някаква миризма, само че не може да реши каква е. Това е функционалност на рецепторите на носа. А когато каже: " Да, чувствам, че мирише на роза " - това е към този момент централна функционалност – мозъкът разпознава миризмата ", споделя доцент доктор Широв.
Чрез сравнението на тези два прага лекарите преценят дали става въпрос за увреждане на периферните рецептори на носната лигавица или за засягане в мозъка. А от това зависи по-нататъшното лекуване. COVID-19 не е единствената причина за загубата на подушване. Това може да се случи и в резултат на банална вирусна зараза.
" Разликата е, че при COVID-19 процентът на засегнатите е доста по-голям – сред 40 и 60%, до момента в който при елементарните вирусни инфекции не повече от 1-2 % от хората губят обонянието си ", разяснява отоневрологът.
Как става самото тестване? В апарата има шест банки с разнообразни вещества с присъща и позната за всеки миризма. Той е по този начин калибриран, че може да подава избран размер от всеки мирис в наконечници, които се слагат пред носа на пациента. В взаимозависимост от концентрацията, която усеща болният, лекарите преценят дали и до какъв брой е повредена способността за чувство на миризми. Обонянието, както всички сетива, има два аспекта: предел на чувство и предел на различаване.
" Прагът на чувството се включва, когато пациентът споделя, че има някаква миризма, само че не може да реши каква е. Това е функционалност на рецепторите на носа. А когато каже: " Да, чувствам, че мирише на роза " - това е към този момент централна функционалност – мозъкът разпознава миризмата ", споделя доцент доктор Широв.
Чрез сравнението на тези два прага лекарите преценят дали става въпрос за увреждане на периферните рецептори на носната лигавица или за засягане в мозъка. А от това зависи по-нататъшното лекуване. COVID-19 не е единствената причина за загубата на подушване. Това може да се случи и в резултат на банална вирусна зараза.
" Разликата е, че при COVID-19 процентът на засегнатите е доста по-голям – сред 40 и 60%, до момента в който при елементарните вирусни инфекции не повече от 1-2 % от хората губят обонянието си ", разяснява отоневрологът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ