Пред в. "ШОУ" ориенталската танцьорка Warda разкри: Важна е техниката в бедрата
Заговори ли се за ориенталския свят и танци у нас, няма по какъв начин да не се появи и името на Warda (Уарда – в превод – цвете, бел.а.). Тя е един от най-изявените представители на тази просвета по нашите географски ширини. Но кой се крие зад този псевдоним, даден от египетски учители в Кайро? Отговорът е Цветина Данова. И в случай че до момента не сте чували за нея, време е да я опознаете по-отблизо. Тя е реализатор, инструктор и хореограф, както и уредник на арабски танцови събития. Тя се влюбва в Близкия изток още като дете, когато отива в арабски клас в учебно заведение и стартира да учи езика. Днес Уарда танцува с цялото си сърце и обръща доста внимание на смисъла на музиката, която сортира. За нея танцът идва от душата и е изписан на всички елементи от тялото. Тя има неповторимо театрално наличие и драма, съчетани с типична египетска техника и мощни придвижвания на бедрата. Дори и публиката да не знае превода на думите, тя елементарно би схванала смисъла им, гледайки осъществяването на Уарда. Но повече за самата Цветина и по какъв начин се е трансформирала в Уарда дано опише самата тя.
- Защо ориенталски танци, по какъв начин стартира всичко? Пробвала ли си и други стилове?
- От дете имам голям интерес към Ориента. На 16 година се реалокирах в арабския клас в учебно заведение и посетих Египет, който съгласно доста хора е „ майката на ориенталския танц “. Върнах се у нас и започнах да се изучавам да танцувам. Някои придвижвания ми се отдаваха с лекост, само че други доста ме затрудняваха. Ориенталските танци в чистия им тип, приближаващ от Египет, са в действителност комплициран танц, формиран от доста стилове. Често хората спорят и отхвърлят да са сложни, тъй като ги бъркат с нещо друго и не са виждали същински ориенталски танц, който се развива у нас от относително скоро. Не се занимавам с други танцови стилове, защото съм отдадена на този, само че съм посещавала класове по типичен балет, с цел да подобря стойката и линиите си.
Отвори школа за преподаване на ориенталски танци
- Кой бе най-трудният миг и по кое време усети, че това е нещото, с което ще се занимаваш отсега нататък?
- Имала съм и сложни моменти. През 2012 година с тогавашната ми учителка посетихме утринния блок на Българска национална телевизия, където показахме танци и ни взеха изявление. И двете бяхме първоначално и си нямахме концепция от класическия ориенталски танц, само че не го осъзнавахме. Същия ден попаднахме на фейсбук група на локалното общество по ориенталски танци и прочетохме редица упреци. Натъжих се и мислех да се откажа, само че взех решение да се срещна с тях и да им обясня, че обичам арабските танци и просвета и не целя да обидя ориенталския танц. Започнах да упражнявам интензивно и вложих всичко, с цел да пътувам и да се изучавам от най-хубавите в сектора. Сега тази история е в предишното, само че благодаря на Бог, че се случи по този начин. Началото е доста подло. Когато видя някой незнаещ, който си е повярвал, както аз тогава, постоянно ще му кажа, че не е задоволително способен, даже и да съм „ неприятното ченге “. Целта ми е да стартира да работи интензивно, да желае да ми натрие носа и ми потвърди на какво е кадърен.
Труден за мен също е всеки миг, когато видя отношението на странични хора към този танц, което се дължи на обстоятелството, че не го познават. Аз взех решение да отдам живота си на тези танци, когато започнах същински да ги опознавам. Ето за какво нито една компликация не е в положение да ме откаже.
- Как гледат в България на този вид музика и танц, имала ли си неприлични оферти?
- Отношението у нас към този танц не е забележително положително, само че не е и като преди 10 години. С всяка минала година нещата се усъвършенстват доста, защото интензивно разпространяваме тези танци. Правим фестивали, концерти, спектакли, уроци… В страни като Корея, Япония и Китай има необикновено почитание към арабския танц и голям брой хора желаят да го научат. Вярвам, че и тук колкото повече хора посетят концерт или урок, докосвайки се до египетския танц, стартират да осъзнават какъв брой сложен, богат и разнороден е той.
Неприличното предложение е разследване на усещането, което оставяш у хората. Преди танцувах интензивно в заведения в границите на 3-4 години, само че не съм получавала никакви „ мръсни предложения “, защото не съм оставяла у хората неверното усещане, че се занимавам със странична активност, друга от танците.
- Има ли конкуренция в този бизнес и по какъв начин се справяш с нея?
- Разбира се, че на всички места има конкуренция. При нас - също, само че всичко е в границите на здравословната конкуренция, която те кара да работиш крепко. Никога не се е случвало да си вършим мръсни номера, уповавам се и да не се стига до такава степен. Дори си имаме общественост – фейсбук-група, която сътворих преди година и там всеобщо си обсъждаме бъдещи проекти и хрумвания, обменяме опит. Като цяло танцьорките, които се занимават с египетски танци професионално, в цяла България не са доста.
Носител е на голям брой медали от целия свят
- Костюмите ви са постоянно доста ефектни, а комфортни ли са? Имаш ли обичана дреха/дизайнер?
- Един костюм може да е доста хубав, само че грам да не е комфортен и подобаващ за танци. Например не е по никакъв начин добре да е прекомерно тежък или пък, до момента в който се движим, да ни се качи до пъпа, да стартира да се смъква надолу или да се движи встрани. Професионалните дизайнери на ориенталски костюми си имат тънкости по какъв начин един костюм да е ултраблестящ и гръмък, само че да бъде доста лек и устойчив, да не се мести, повдига и прочие Имам много костюми на египетския дизайнер Хишам Осман, който е именуван и „ Джорджо Армани на ориенталските костюми “. През октомври 2018 година той ще пристигна за повторно в София, на проведения от мен фестивал „ Хез Я Уез “, където ще направи и фешън ревю. Харесвам също и костюмите на невероятната Иман Заки. Тази година за пръв път съумях да си купя от Кайро неин костюм.
- Кой е твоят кумир, индивидът, от който се учиш?
- Има голям брой учители, които одобрявам и от които обичам да се изучавам, само че като учител на моя персонален топ стои египетската звезда Ранда Камел. От нея лъха по едно и също време женственост и мощ. Техниката й е в действителност комплицирана и е огромна компликация за много ориенталски танцьорки. Тя работи с голям брой мускули на тялото и в действителност показва египетската техника без добавки и декорации. Същевременно има страхотна харизма и страст, като танцува всеки жанр с друга сила. Именно тя доста ми оказа помощ да разгранича атмосферата на другите стилове и да ги танцувам с друга страст, защото западняците всеобщо танцуваме всички стилове с една и съща сила. Откакто започнах интензивно да изучавам от нея, считам, че трансформирах изцяло метода си на изложение в танца, надлежно и техниката си.
- Кое е най-важното нещо в ориенталския танц, без което никога не може?
- Всеки съставен елемент е значим, само че въпреки всичко надали има танц, в който възприятието за темп у танцьора да не е наложително. Конкретно при нашия танц най-важна е техниката в бедрата и, в случай че питаш всеки египтянин, в случай че тя липсва, това не е ориенталски танц. Друг значителен съставен елемент е страстта. Без ярка и мощна страст ти правиш просто проява на някакви придвижвания, без значение какъв брой са прецизни.
- Пътувала си доста по участия и фестивали, кое е пътешествието, което постоянно ще помниш?
- Най-вълнуваща за мен ще си остане първата ми аудиенция в Египет, която не бе обвързана с танците. През 2010 година направих огромен тур на цялата страна с татко ми. Първо бяхме 3 дни в Кайро, по-късно с нощния трен пътувахме близо 900 километра, с цел да стигнем до най-южната точка – Асуан. Оттам се качихме на круиз, с който пътувахме 4 дни нагоре по Нил, посещавайки редица неповторими места като Луксор, античния град Едфу, храма Ком Омбо и други Накрая с кола отидохме на Червено море в курорта Хургада, където 2 дни се отдадохме на релакс. Извадихме огромен шанс, тъй като в целия Египет има единствено двама екскурзоводи, които приказват български, и нашият бе един от тях. Казваше се Ахмед и беше доста артистичен, несъмнено спомогна за незабравимото ни изкарване.
Интервю на Цанка ДОНКОВА
- Защо ориенталски танци, по какъв начин стартира всичко? Пробвала ли си и други стилове?
- От дете имам голям интерес към Ориента. На 16 година се реалокирах в арабския клас в учебно заведение и посетих Египет, който съгласно доста хора е „ майката на ориенталския танц “. Върнах се у нас и започнах да се изучавам да танцувам. Някои придвижвания ми се отдаваха с лекост, само че други доста ме затрудняваха. Ориенталските танци в чистия им тип, приближаващ от Египет, са в действителност комплициран танц, формиран от доста стилове. Често хората спорят и отхвърлят да са сложни, тъй като ги бъркат с нещо друго и не са виждали същински ориенталски танц, който се развива у нас от относително скоро. Не се занимавам с други танцови стилове, защото съм отдадена на този, само че съм посещавала класове по типичен балет, с цел да подобря стойката и линиите си.
Отвори школа за преподаване на ориенталски танци
- Кой бе най-трудният миг и по кое време усети, че това е нещото, с което ще се занимаваш отсега нататък?
- Имала съм и сложни моменти. През 2012 година с тогавашната ми учителка посетихме утринния блок на Българска национална телевизия, където показахме танци и ни взеха изявление. И двете бяхме първоначално и си нямахме концепция от класическия ориенталски танц, само че не го осъзнавахме. Същия ден попаднахме на фейсбук група на локалното общество по ориенталски танци и прочетохме редица упреци. Натъжих се и мислех да се откажа, само че взех решение да се срещна с тях и да им обясня, че обичам арабските танци и просвета и не целя да обидя ориенталския танц. Започнах да упражнявам интензивно и вложих всичко, с цел да пътувам и да се изучавам от най-хубавите в сектора. Сега тази история е в предишното, само че благодаря на Бог, че се случи по този начин. Началото е доста подло. Когато видя някой незнаещ, който си е повярвал, както аз тогава, постоянно ще му кажа, че не е задоволително способен, даже и да съм „ неприятното ченге “. Целта ми е да стартира да работи интензивно, да желае да ми натрие носа и ми потвърди на какво е кадърен.
Труден за мен също е всеки миг, когато видя отношението на странични хора към този танц, което се дължи на обстоятелството, че не го познават. Аз взех решение да отдам живота си на тези танци, когато започнах същински да ги опознавам. Ето за какво нито една компликация не е в положение да ме откаже.
- Как гледат в България на този вид музика и танц, имала ли си неприлични оферти?
- Отношението у нас към този танц не е забележително положително, само че не е и като преди 10 години. С всяка минала година нещата се усъвършенстват доста, защото интензивно разпространяваме тези танци. Правим фестивали, концерти, спектакли, уроци… В страни като Корея, Япония и Китай има необикновено почитание към арабския танц и голям брой хора желаят да го научат. Вярвам, че и тук колкото повече хора посетят концерт или урок, докосвайки се до египетския танц, стартират да осъзнават какъв брой сложен, богат и разнороден е той.
Неприличното предложение е разследване на усещането, което оставяш у хората. Преди танцувах интензивно в заведения в границите на 3-4 години, само че не съм получавала никакви „ мръсни предложения “, защото не съм оставяла у хората неверното усещане, че се занимавам със странична активност, друга от танците.
- Има ли конкуренция в този бизнес и по какъв начин се справяш с нея?
- Разбира се, че на всички места има конкуренция. При нас - също, само че всичко е в границите на здравословната конкуренция, която те кара да работиш крепко. Никога не се е случвало да си вършим мръсни номера, уповавам се и да не се стига до такава степен. Дори си имаме общественост – фейсбук-група, която сътворих преди година и там всеобщо си обсъждаме бъдещи проекти и хрумвания, обменяме опит. Като цяло танцьорките, които се занимават с египетски танци професионално, в цяла България не са доста.
Носител е на голям брой медали от целия свят
- Костюмите ви са постоянно доста ефектни, а комфортни ли са? Имаш ли обичана дреха/дизайнер?
- Един костюм може да е доста хубав, само че грам да не е комфортен и подобаващ за танци. Например не е по никакъв начин добре да е прекомерно тежък или пък, до момента в който се движим, да ни се качи до пъпа, да стартира да се смъква надолу или да се движи встрани. Професионалните дизайнери на ориенталски костюми си имат тънкости по какъв начин един костюм да е ултраблестящ и гръмък, само че да бъде доста лек и устойчив, да не се мести, повдига и прочие Имам много костюми на египетския дизайнер Хишам Осман, който е именуван и „ Джорджо Армани на ориенталските костюми “. През октомври 2018 година той ще пристигна за повторно в София, на проведения от мен фестивал „ Хез Я Уез “, където ще направи и фешън ревю. Харесвам също и костюмите на невероятната Иман Заки. Тази година за пръв път съумях да си купя от Кайро неин костюм.
- Кой е твоят кумир, индивидът, от който се учиш?
- Има голям брой учители, които одобрявам и от които обичам да се изучавам, само че като учител на моя персонален топ стои египетската звезда Ранда Камел. От нея лъха по едно и също време женственост и мощ. Техниката й е в действителност комплицирана и е огромна компликация за много ориенталски танцьорки. Тя работи с голям брой мускули на тялото и в действителност показва египетската техника без добавки и декорации. Същевременно има страхотна харизма и страст, като танцува всеки жанр с друга сила. Именно тя доста ми оказа помощ да разгранича атмосферата на другите стилове и да ги танцувам с друга страст, защото западняците всеобщо танцуваме всички стилове с една и съща сила. Откакто започнах интензивно да изучавам от нея, считам, че трансформирах изцяло метода си на изложение в танца, надлежно и техниката си.
- Кое е най-важното нещо в ориенталския танц, без което никога не може?
- Всеки съставен елемент е значим, само че въпреки всичко надали има танц, в който възприятието за темп у танцьора да не е наложително. Конкретно при нашия танц най-важна е техниката в бедрата и, в случай че питаш всеки египтянин, в случай че тя липсва, това не е ориенталски танц. Друг значителен съставен елемент е страстта. Без ярка и мощна страст ти правиш просто проява на някакви придвижвания, без значение какъв брой са прецизни.
- Пътувала си доста по участия и фестивали, кое е пътешествието, което постоянно ще помниш?
- Най-вълнуваща за мен ще си остане първата ми аудиенция в Египет, която не бе обвързана с танците. През 2010 година направих огромен тур на цялата страна с татко ми. Първо бяхме 3 дни в Кайро, по-късно с нощния трен пътувахме близо 900 километра, с цел да стигнем до най-южната точка – Асуан. Оттам се качихме на круиз, с който пътувахме 4 дни нагоре по Нил, посещавайки редица неповторими места като Луксор, античния град Едфу, храма Ком Омбо и други Накрая с кола отидохме на Червено море в курорта Хургада, където 2 дни се отдадохме на релакс. Извадихме огромен шанс, тъй като в целия Египет има единствено двама екскурзоводи, които приказват български, и нашият бе един от тях. Казваше се Ахмед и беше доста артистичен, несъмнено спомогна за незабравимото ни изкарване.
Интервю на Цанка ДОНКОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ