Великотърновският журналист Елена Чамуркова с нов политически трилър – ``Заговорът`` |
„ Заговорът “ е история за пандемия, корупция, автомагистрала, обич и даже … Нобелова премия. Общото сред тях е, че всеки от героите, или е жертва на скрит план, или попада волно, или несъзнателно в подобен, а заговорите се преплитат на персонално, публично и даже на международно равнище, каквато е тематиката за пандемията. А по-екзистенциалният смисъл е може ли с цената на сделки, схеми и заприказва човек да построи щастието си и да реализира задачите си. В края на тази история всеки от героите ми самичък дава отговора, въпреки и не безусловно, несъмнено “.
Така великотърновският публицист и публицист Елен Чамуркова дефинира третия си разказ в жанр политически трилър, който ще излезе на книжния пазар до броени дни. Книгата още веднъж е дело на издателство „ Фабер “.
Читателите към този момент познават творчеството на Чамуркова с романите „ Обществена поръчка “ /награда „ Култура “ за дебют на Община Велико Търново през 2019 г./ и „ Изнудвачът “ / приз от НОЛИ за районен разказ през 2020 г/, в които тя изследва по какъв начин властта трансформира човешкия темперамент и изобличава порочните връзки и зависимости сред политическа, икономическа и медийните управляващи. Тази линия продължава и в „ Заговорът “.
„ Обичам здравословните провокации и се стремя да построявам провокативни тези и провокативни характери. Търся и провокативни заглавия. В новия ми разказ не става дума за един, а за няколко заговора. Кой е главният – всеки четец самичък ще реши “, споделя авторката. Тя е безапелационна, че има ниша и по тази причина и огромен интерес към жанра политически трилър и прави разлика сред действителния политически живот и художествената литература.
„ Очевидно не сме се уморили от политика, щом трети път ще вървим на избори в границите на няколко месеца. А в последно време с горест си мисля, че интригите в обществото са народен спорт… Да, има интерес към политическия трилър, а умелата литературна интерпретация и художественото подстрекателство разграничава положителната сюжетна конспирация от онази другата – злободневната, битовата, пошлата. Иска ми се да имам вяра, че като създател притежавам първата “, споделя Елена Чамуркова, която добре познава особеностите на родния политически живот, защото е и лекар по политология.
„ На един от най-честите въпроси за „ Заговорът “ – дали има локални прототипи, отговорът е НЕ, с риск да отчайвам доста хора, а други да въздъхнат облекчено. Но историята с автомагистралата, към която се върти една от главните сюжетни линии е задоволително мъчителна и действителна. Ако има някаква връзка с Велико Търново, то това е корупционната скица с аутобана, която разнищвам в „ Заговорът “, повдига още завесата за романа авторката. И прави две разяснения - че занапред ще се появяват доста сюжети за пандемията, освен в литературата, само че и във всеки тип изкуство, изключително в по-социално насочените жанрове, в който се изявя тя самата. Това е изцяло обикновено, тъй като пандемията е прелом в спокойно време, който безусловно обърна живота ни с хастара на вън. Извади ни от зоната ни на комфорт, сподели ни, че не сме безсмъртни, че не сме полубогове, а просто хора… И второ – с цел да придаде на тематиката в действителност сериозен и изчерпателен тип, от името на основния й воин и книгата, която той написа, и поради която в последна сметка става нобелов лауреат, Чамуркова е употребила някой разсъждения на клиничния психолог доктор Иван К. Иванов и интернет рубриката му „ Нито ден без уроци “.
И защото в романите на Чамуркова любовта като страст осезаемо участва и притегля доста читатели, тя разяснява:
„ Любовта в книгите ми също е провокативна. Тя не е даденост. Понякога даже не е желана. Затова първо изненадва, след това очарова, случва се и да нарани, само че в последна сметка героите ми, въпреки и след известна опозиция, се втурват към нея с двеста километра в час и тя ги стимулира за смяна. Любовта в сюжетите ми е многопластова. Има герои, които в никакъв случай не са я опознали, в никакъв случай не са обичали, с изключение на себе си и това ги е осакатило доста като персони. Има и на противоположния полюс – само че те са много по-малко “.
Освен човешките взаимоотношения, писателката се вълнува от злободневни тематики като корупция и власт: „ Властта не трябва да е предопределена за тесните другарски кръгове и за персонална приложимост. Напротив, с цел да не е порочна тя би трябвало да се упражнява само в интерес на общото богатство. И колкото повече хора могат да устоят на властта и да я упражняват в името на общността, толкоз по-спокойно и уредено общество ще имаме. Търся дълбочината във всичко. В характерите на героите ми, в това за какво те са такива и за какво постъпват по един или различен метод, какво ги стимулира. Чувствам се омерзена от лекотата, с която раздаваме морални оценки и правораздаване, като че ли ние сме мерило, а не сме! Затова и като създател не си разрешавам да давам оценка, а оставям читателят самичък да реши. Не разбирам по какъв начин хейта ни се трансформира в съществена вяра и в метод на живот и усещане към другите. Не съм ОК, когато виждам, че обществените мрежи се трансформират в бухалка, в метод да заклеймиш, очерниш, унижиш и осмееш всички, които имат друга позиция.
Нетърпимостта, възприятието, че всеки безнаказано може да раздава морални присъди с лека ръка доста ме угнетява и над това обмислям в книгите си. Вълнува ме тематиката за властта, която трансформира слабите характери и даже ги ДЕФОРМИРА. Под власт имам поради освен политическата, само че и медийната, икономическата, а в последно време и така наречен инфлуенсърство. Всичко това участва в трите ми романа, а що се отнася до инфлуенсърството – тематиката е изключително застъпена в „ Заговорът “, където основния ми воин е съвременен инфлуенсър – егоцентрик, милионер, психолог, мотиватор, коуч – както искаш го наречи, който има претенциите и самочувствието да дава подготвени предписания. Зад фасадата му на супер сполучлив човек обаче стои дълбока персонална драма. Освен, че е безродник и податлив към депресии, той в действителност доста добре осъзнава, че животът му е една лъскава опаковка с кухо наличие. Обсебен от мисълта за Нобелова премия и за безсмъртието, което ще си обезпечи посредством нея, той се е затворил за другарството и любовта. Но несъмнено, както всички герои в „ Заговорът “, по този начин и най-много той, ще претърпи персонален катарзис и в последна сметка ще премисли животът си и ще се промени “, споделя още Елена Чамуркова.
Така великотърновският публицист и публицист Елен Чамуркова дефинира третия си разказ в жанр политически трилър, който ще излезе на книжния пазар до броени дни. Книгата още веднъж е дело на издателство „ Фабер “.
Читателите към този момент познават творчеството на Чамуркова с романите „ Обществена поръчка “ /награда „ Култура “ за дебют на Община Велико Търново през 2019 г./ и „ Изнудвачът “ / приз от НОЛИ за районен разказ през 2020 г/, в които тя изследва по какъв начин властта трансформира човешкия темперамент и изобличава порочните връзки и зависимости сред политическа, икономическа и медийните управляващи. Тази линия продължава и в „ Заговорът “.
„ Обичам здравословните провокации и се стремя да построявам провокативни тези и провокативни характери. Търся и провокативни заглавия. В новия ми разказ не става дума за един, а за няколко заговора. Кой е главният – всеки четец самичък ще реши “, споделя авторката. Тя е безапелационна, че има ниша и по тази причина и огромен интерес към жанра политически трилър и прави разлика сред действителния политически живот и художествената литература.
„ Очевидно не сме се уморили от политика, щом трети път ще вървим на избори в границите на няколко месеца. А в последно време с горест си мисля, че интригите в обществото са народен спорт… Да, има интерес към политическия трилър, а умелата литературна интерпретация и художественото подстрекателство разграничава положителната сюжетна конспирация от онази другата – злободневната, битовата, пошлата. Иска ми се да имам вяра, че като създател притежавам първата “, споделя Елена Чамуркова, която добре познава особеностите на родния политически живот, защото е и лекар по политология.
„ На един от най-честите въпроси за „ Заговорът “ – дали има локални прототипи, отговорът е НЕ, с риск да отчайвам доста хора, а други да въздъхнат облекчено. Но историята с автомагистралата, към която се върти една от главните сюжетни линии е задоволително мъчителна и действителна. Ако има някаква връзка с Велико Търново, то това е корупционната скица с аутобана, която разнищвам в „ Заговорът “, повдига още завесата за романа авторката. И прави две разяснения - че занапред ще се появяват доста сюжети за пандемията, освен в литературата, само че и във всеки тип изкуство, изключително в по-социално насочените жанрове, в който се изявя тя самата. Това е изцяло обикновено, тъй като пандемията е прелом в спокойно време, който безусловно обърна живота ни с хастара на вън. Извади ни от зоната ни на комфорт, сподели ни, че не сме безсмъртни, че не сме полубогове, а просто хора… И второ – с цел да придаде на тематиката в действителност сериозен и изчерпателен тип, от името на основния й воин и книгата, която той написа, и поради която в последна сметка става нобелов лауреат, Чамуркова е употребила някой разсъждения на клиничния психолог доктор Иван К. Иванов и интернет рубриката му „ Нито ден без уроци “.
И защото в романите на Чамуркова любовта като страст осезаемо участва и притегля доста читатели, тя разяснява:
„ Любовта в книгите ми също е провокативна. Тя не е даденост. Понякога даже не е желана. Затова първо изненадва, след това очарова, случва се и да нарани, само че в последна сметка героите ми, въпреки и след известна опозиция, се втурват към нея с двеста километра в час и тя ги стимулира за смяна. Любовта в сюжетите ми е многопластова. Има герои, които в никакъв случай не са я опознали, в никакъв случай не са обичали, с изключение на себе си и това ги е осакатило доста като персони. Има и на противоположния полюс – само че те са много по-малко “.
Освен човешките взаимоотношения, писателката се вълнува от злободневни тематики като корупция и власт: „ Властта не трябва да е предопределена за тесните другарски кръгове и за персонална приложимост. Напротив, с цел да не е порочна тя би трябвало да се упражнява само в интерес на общото богатство. И колкото повече хора могат да устоят на властта и да я упражняват в името на общността, толкоз по-спокойно и уредено общество ще имаме. Търся дълбочината във всичко. В характерите на героите ми, в това за какво те са такива и за какво постъпват по един или различен метод, какво ги стимулира. Чувствам се омерзена от лекотата, с която раздаваме морални оценки и правораздаване, като че ли ние сме мерило, а не сме! Затова и като създател не си разрешавам да давам оценка, а оставям читателят самичък да реши. Не разбирам по какъв начин хейта ни се трансформира в съществена вяра и в метод на живот и усещане към другите. Не съм ОК, когато виждам, че обществените мрежи се трансформират в бухалка, в метод да заклеймиш, очерниш, унижиш и осмееш всички, които имат друга позиция.
Нетърпимостта, възприятието, че всеки безнаказано може да раздава морални присъди с лека ръка доста ме угнетява и над това обмислям в книгите си. Вълнува ме тематиката за властта, която трансформира слабите характери и даже ги ДЕФОРМИРА. Под власт имам поради освен политическата, само че и медийната, икономическата, а в последно време и така наречен инфлуенсърство. Всичко това участва в трите ми романа, а що се отнася до инфлуенсърството – тематиката е изключително застъпена в „ Заговорът “, където основния ми воин е съвременен инфлуенсър – егоцентрик, милионер, психолог, мотиватор, коуч – както искаш го наречи, който има претенциите и самочувствието да дава подготвени предписания. Зад фасадата му на супер сполучлив човек обаче стои дълбока персонална драма. Освен, че е безродник и податлив към депресии, той в действителност доста добре осъзнава, че животът му е една лъскава опаковка с кухо наличие. Обсебен от мисълта за Нобелова премия и за безсмъртието, което ще си обезпечи посредством нея, той се е затворил за другарството и любовта. Но несъмнено, както всички герои в „ Заговорът “, по този начин и най-много той, ще претърпи персонален катарзис и в последна сметка ще премисли животът си и ще се промени “, споделя още Елена Чамуркова.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ