Плащаме с пръстен и ключ за кола
Заглавието не трябва да подвежда. Не става дума за пръстен от доблестен материал, който да сменяем за стока или услуга. А за IT-пръстен, който заменя банковата карта при заплащания и може да бъде употребен постоянно. Но при избран предел на сметката.
"В последните няколко години навлизането на заплащането по мобилни и цифрови канали се усилва с десетки проценти средногодишно. " Това изясни преди дни пpeдceдaтeлят на Асоциацията на банките в България и глaвен изпълнитeлeн диpeĸтop нa OББ Πeтъp Aндpoнoв.
До края на 2019-а в България се чака да навлязат и нови софтуерни артикули в банкирането - да вземем за пример пръстен за безконтактно разплащане, сходен на безконтактните банкови карти. При потреблението му заплащането до избрана сума няма да изисква ПИН код.
На Запад се назовават wearable payments technology, а ние тук ги назоваваме аксесоари за безконтактно заплащане. На диалект - разплащателна джаджа. Това са гривни, ключодържатели и теоретично всевъзможни други аксесоари, в които може да бъде вградена микробезконтактна карта, която е "вързана " към сметката на главната ни дебитна или кредитна карта. Така можем да плащаме с един-единствен елементарен жест и да избегнем досадното ровене из портмонета, чанти и джобове.
Модерните аксесоари за безконтактно разплащане наподобяват ужасно и работят отлично.
Според прогноза на ABI Research до 2021 година уредите, които могат да се носят, ще надвишават над 500 млн., а анализаторите считат, че 20% от тези артикули ще бъдат оборудвани с функционалност за заплащане, в това число и за достъп до градски превоз или надзор на достъпа - освен до бизнес здания, само че и до събития, концерти, спортни мероприятия.
Първоначално свикнахме да плащаме с безконтактните си карти Visa утринното кафе, като по този метод заобикаляме опашките, въвеждането на ПИН и непотребното губене на време, и това беше една огромна иновация. Сега обаче технологиите за безконтактно заплащане могат да бъдат интегрирани във всевъзможни по мярка предмети: гривни, ключодържатели, чипове в облеклата - сходно на картите за въжен превоз, които скиорите слагат в джоба на оборудването си.
Новата вълна навлиза до известна степен и в модата, тъй като трансформира картовите заплащания в друга форма на физически детайл: джаджа или аксесоар, които са обособен обект на владеене и могат даже да добавят и разнообразят всекидневното облекло, до момента в който в същото време съставляват безконтактно устройство за разплащане.
Последните години следим взрив при производството на разнообразни портативни средства за безконтактно разплащане: гривни, калъфи за телефони и ключодържатели, стикери, брошки, към този момент има и няколко прототипа на стилни безконтактни пръстени.
Данните, които нормално се съдържат на платежните карти, се придвижват на устройства като смарт телефон, с който да се заплаща на POS терминал в магазина. От близо година такава услуга е налична и в България - мобилното приложение за банкиране на Първа капиталова банка разрешава заплащане посредством функционалността за съгласуваност near field communication (NFC). То работи, като основава виртуално копие на физическата платежна карта, което се съдържа в приложението, и употребява безконтактни POS терминали, с цел да авторизира платежната транзакция. По-вълнуващото е, че до няколко години сходни транзакции ще могат да се извършват и от други смарт предмети с NFC функционалност, като да вземем за пример фитнес гривна, пръстен или даже електронния "ключ " за колата. Именно опцията за взаимната заменяемост на разнообразни артикули, които да имат и платежна функционалност, е главният плюс на безконтактната технология.
В създаването на такива артикули са ориентирани напъните и на двата съществени платежни оператора - Visa и Mastercard. И до момента в който Mastercard дружно с холандската софтуерна компания NXP оповестиха още през 2015 година съдействие за създаване и внедряване на платежни принадлежности, Visa направи това с IBM. Освен безкартови разплащания операторите ще се стремят да основат набор от устройства, с които освен да се заплаща на ПОС, само че и непосредствено да се правят поръчки през интернет. Подобна технология да вземем за пример са dash бутоните на Amazon. Те съставляват физически копчета с размера на звънец за врата, които са свързани с домашния wi-fi, и когато се натиснат, изпращат поръчка за избран артикул и автоматизирано начисляват заплащане.
Криптирането на информацията е сходно, каквото е и при заплащането с карта, тъй че продавачът не получава повече данни, в сравнение с му са нужни, и не може да злоупотреби с потребителската сметка. Всъщност до известна степен безкартовите заплащания са по-безопасни, защото при тях няма късмет някой да снима номера на картата или да я скимира, защото тя физически не съществува. Традиционните пароли и форми за автентикация ще се заменят от биометрични данни като пръстов отпечатък. Въпреки това е допустимо, в случай че устройството за заплащане бъде изгубено или откраднато, то да бъде употребявано, защото при него може да не се изисква въвеждане на код, изключително за суми под 25 лв.. В този случай сигурността е на равнището на банкнотите, които също могат да бъдат изхарчени от различен, в случай че бъдат изгубени.
За да може да се заплаща безкартово обаче, е доста значимо да има къде да става това. Към края на 2016 година в България има над 100 000 ПОС терминала, като над една трета от тях са безконтактни, т.е разрешават заплащане с NFC устройства без карти. Според картовите оператори всички нови ПОС терминали, които се доставят на търговците, са безконтактни. Освен това при започване на този месец пък СИБАНК стана първата българска банка, която стартира да конфигурира безконтактни банкомати, които работят с карти или NFC устройства на клиенти на всички банки.
Погледът върху положението на цифровата промяна в банковия бранш е част от огромния отчет на Fujitsu Global Digital Transformation Survey Report 2018, който проучва трендовете при цифровата промяна и въздействието на технологиите в разнообразни сфери на публичния живот, с цел да предложи тактики и сюжети за тяхното развиване.
Според разбора няколко са отличаващите се трендове в бранша: с изключение на че финансовата промишленост е най-активна при прекосяването към цифрови технологии, като към 90% от фирмите за финансови услуги, взели участие в изследването, към този момент са почнали цифрови трансформации и при към 30% от плановете в тези компании към този момент има реализирани резултати, все по-ясна е наклонността за нахлуване в бранша на банковите услуги на компании от други браншове на стопанската система - от софтуерни стартъпи и търговци на дребно до телекомуникационни компании. Всички те основават услуги, които до момента са предлагани от банките за да обезпечат по-висока стойност за клиентите си.
"В последните няколко години навлизането на заплащането по мобилни и цифрови канали се усилва с десетки проценти средногодишно. " Това изясни преди дни пpeдceдaтeлят на Асоциацията на банките в България и глaвен изпълнитeлeн диpeĸтop нa OББ Πeтъp Aндpoнoв.
До края на 2019-а в България се чака да навлязат и нови софтуерни артикули в банкирането - да вземем за пример пръстен за безконтактно разплащане, сходен на безконтактните банкови карти. При потреблението му заплащането до избрана сума няма да изисква ПИН код.
На Запад се назовават wearable payments technology, а ние тук ги назоваваме аксесоари за безконтактно заплащане. На диалект - разплащателна джаджа. Това са гривни, ключодържатели и теоретично всевъзможни други аксесоари, в които може да бъде вградена микробезконтактна карта, която е "вързана " към сметката на главната ни дебитна или кредитна карта. Така можем да плащаме с един-единствен елементарен жест и да избегнем досадното ровене из портмонета, чанти и джобове.
Модерните аксесоари за безконтактно разплащане наподобяват ужасно и работят отлично.
Според прогноза на ABI Research до 2021 година уредите, които могат да се носят, ще надвишават над 500 млн., а анализаторите считат, че 20% от тези артикули ще бъдат оборудвани с функционалност за заплащане, в това число и за достъп до градски превоз или надзор на достъпа - освен до бизнес здания, само че и до събития, концерти, спортни мероприятия.
Първоначално свикнахме да плащаме с безконтактните си карти Visa утринното кафе, като по този метод заобикаляме опашките, въвеждането на ПИН и непотребното губене на време, и това беше една огромна иновация. Сега обаче технологиите за безконтактно заплащане могат да бъдат интегрирани във всевъзможни по мярка предмети: гривни, ключодържатели, чипове в облеклата - сходно на картите за въжен превоз, които скиорите слагат в джоба на оборудването си.
Новата вълна навлиза до известна степен и в модата, тъй като трансформира картовите заплащания в друга форма на физически детайл: джаджа или аксесоар, които са обособен обект на владеене и могат даже да добавят и разнообразят всекидневното облекло, до момента в който в същото време съставляват безконтактно устройство за разплащане.
Последните години следим взрив при производството на разнообразни портативни средства за безконтактно разплащане: гривни, калъфи за телефони и ключодържатели, стикери, брошки, към този момент има и няколко прототипа на стилни безконтактни пръстени.
Данните, които нормално се съдържат на платежните карти, се придвижват на устройства като смарт телефон, с който да се заплаща на POS терминал в магазина. От близо година такава услуга е налична и в България - мобилното приложение за банкиране на Първа капиталова банка разрешава заплащане посредством функционалността за съгласуваност near field communication (NFC). То работи, като основава виртуално копие на физическата платежна карта, което се съдържа в приложението, и употребява безконтактни POS терминали, с цел да авторизира платежната транзакция. По-вълнуващото е, че до няколко години сходни транзакции ще могат да се извършват и от други смарт предмети с NFC функционалност, като да вземем за пример фитнес гривна, пръстен или даже електронния "ключ " за колата. Именно опцията за взаимната заменяемост на разнообразни артикули, които да имат и платежна функционалност, е главният плюс на безконтактната технология.
В създаването на такива артикули са ориентирани напъните и на двата съществени платежни оператора - Visa и Mastercard. И до момента в който Mastercard дружно с холандската софтуерна компания NXP оповестиха още през 2015 година съдействие за създаване и внедряване на платежни принадлежности, Visa направи това с IBM. Освен безкартови разплащания операторите ще се стремят да основат набор от устройства, с които освен да се заплаща на ПОС, само че и непосредствено да се правят поръчки през интернет. Подобна технология да вземем за пример са dash бутоните на Amazon. Те съставляват физически копчета с размера на звънец за врата, които са свързани с домашния wi-fi, и когато се натиснат, изпращат поръчка за избран артикул и автоматизирано начисляват заплащане.
Криптирането на информацията е сходно, каквото е и при заплащането с карта, тъй че продавачът не получава повече данни, в сравнение с му са нужни, и не може да злоупотреби с потребителската сметка. Всъщност до известна степен безкартовите заплащания са по-безопасни, защото при тях няма късмет някой да снима номера на картата или да я скимира, защото тя физически не съществува. Традиционните пароли и форми за автентикация ще се заменят от биометрични данни като пръстов отпечатък. Въпреки това е допустимо, в случай че устройството за заплащане бъде изгубено или откраднато, то да бъде употребявано, защото при него може да не се изисква въвеждане на код, изключително за суми под 25 лв.. В този случай сигурността е на равнището на банкнотите, които също могат да бъдат изхарчени от различен, в случай че бъдат изгубени.
За да може да се заплаща безкартово обаче, е доста значимо да има къде да става това. Към края на 2016 година в България има над 100 000 ПОС терминала, като над една трета от тях са безконтактни, т.е разрешават заплащане с NFC устройства без карти. Според картовите оператори всички нови ПОС терминали, които се доставят на търговците, са безконтактни. Освен това при започване на този месец пък СИБАНК стана първата българска банка, която стартира да конфигурира безконтактни банкомати, които работят с карти или NFC устройства на клиенти на всички банки.
Погледът върху положението на цифровата промяна в банковия бранш е част от огромния отчет на Fujitsu Global Digital Transformation Survey Report 2018, който проучва трендовете при цифровата промяна и въздействието на технологиите в разнообразни сфери на публичния живот, с цел да предложи тактики и сюжети за тяхното развиване.
Според разбора няколко са отличаващите се трендове в бранша: с изключение на че финансовата промишленост е най-активна при прекосяването към цифрови технологии, като към 90% от фирмите за финансови услуги, взели участие в изследването, към този момент са почнали цифрови трансформации и при към 30% от плановете в тези компании към този момент има реализирани резултати, все по-ясна е наклонността за нахлуване в бранша на банковите услуги на компании от други браншове на стопанската система - от софтуерни стартъпи и търговци на дребно до телекомуникационни компании. Всички те основават услуги, които до момента са предлагани от банките за да обезпечат по-висока стойност за клиентите си.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ