написаната история на червения глад
Заглавие: " Червен апетит: Войната на Сталин против Украйна " Автор: Ан Апълбаум Превод: Юлия Гешакова Издателство: " Изток-Запад " Цена: 25 лева
Масовият апетит на територията на днешна Украйна, така наречен холодомор, или гладомор, сред 1932 и 1933 година е събитие с постоянно неразбираеми контури в публичната памет - един от най-трагичните моменти в европейската история на ХХ век се изследва по-сериозно десетилетия по-късно поради дългото отказване на крайната мизерия в няколко точки на Съюз на съветските социалистически републики в същия интервал - днешна Украйна, Северен Кавказ, сегашен Казахстан, Западен Сибир. " Червен апетит " на американската журналистка Ан Апълбаум изследва в детайли процеса на колективизация и изземането на запасите от зърно в районите, които довеждат до гибелта на милиони, най-вече украинци и казаци.
" Гладът и последствията от него имат голяма роля за образуването на днешните съветски и украински причини за идентичността на двата народа, за взаимоотношенията им и за споделената им руска история ", написа Ан Апълбаум, която е разбираемо привързана към района: родът й идва от днешна Беларус, в края на 80-те е сътрудник от Варшава, където среща брачна половинка си - бъдещият министър на защита и след това на външните работи Радослав Сикорски.
Книгата е от време на време подложена на критика, че още от корицата заема корав звук по отношение на дискусионните въпроси. Тя уверено преглежда глада като геноцид, затулен от руската агитация, а не като резултат на вътрешни спорове и недалновидна политика на Сталин и Ленин. Апълбаум го прави безапелационно, с внимание върху отсяването на обстоятелствата и митовете, пояснения по какъв начин събитията се развиват при другите етноси на територията на днешна Украйна (малко коментирани са гоненията на евреи в същия период), напрежението сред общество и власт (книгата поглежда към разпалената класова война сред украинските селяни и богатия пласт на обществото, така наречен кулаци, а също по този начин и кръвопролитията сред селяните и техните теоретични представители - болшевиките).
В годините към 1919 година територията е непрестанно разкъсвана сред разнообразни сили, които носят разнообразни равнища на безвластие, принуждение и плячкосване. Методите на разгром се повтарят на няколко пъти през 20-те години на ХХ век с разнообразни участници и връзки сред агресор и принудител. Украинското национално придвижване против политиката на Москва също води след себе си опустошаване, резонира с настроенията и в Полша и основава едно антисъветско ляво. Следва краткотрайно утешение и възобновяване на земеделието, което е посрещнато от политиката на колективизация в края на десетилетието. Книгата цитира свидетелствата на Лев Копелев, участник в колективизацията, а по-късно отстъпник: " Нашата велика цел бе успеха на комунизма в целия свят и в името на тази цел всичко бе разрешено - да лъжеш, да ограбваш, да унищожиш стотици хиляди или даже милиони хора... " Най-актуалните изследвания приказват за 3 милиона починали единствено на територията на днешна Украйна.
Капитал - брой 16
Едно от постоянно цитираните описания за това до какви крайности е стигнала мизерията идва от книгата The Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin на историка Тимъти Снайдър: " Оцеляването е било колкото морално, толкоз и физическо предизвикателство. Лекарка написа до другар през юни 1933 година, че към момента не се е трансформирала в човекоядец, " само че не съм сигурна дали няма да стана, до момента в който това писмо стигне до теб ". Добрите хора умират първи. Тези, които не са крадели и не са проституирали, умират. Тези, които са поделяли храната си с други, умират. Тези, които са отказвали да ядат от труповете, умират. Родителите, които са се въздържали от канибализъм, умират преди децата си. "
С немската окупация на териториите през 1941 година, нова вълна на изземване на пшеница и възбрана за импорт на храна към превзетите територии историята се повтаря, само че за по-кратък интервал от време и с по-малко жертви.
Кадър от Harvest of Despair
В известната просвета тематиката страхливо си проправя път повече от половин век по-късно, най-много около режисьори със славянски корен, които работят на Запад. Повтаряща се обстановка в описаните от книгата събития е реакцията на имигрантските украински общности - съвсем постоянно трамплин към преместването на тематиките в по-международен подтекст. Първият документален филм, Harvest of Despair, излиза през 1984 година Украински игрален филм, Famine-33, излиза през 1991 година, само че за първи път събитията са екранизирани на британски едвам през 2017 година с неприятно признатия Bitter Harvest (2017). Две години по-късно се появява доста по-успешния " Мистър Джоунс " на Агнешка Холанд, филм за английския публицист Гарет Джоунс, един от първите, които съумяват сами да видят действителността.
Масовият апетит на територията на днешна Украйна, така наречен холодомор, или гладомор, сред 1932 и 1933 година е събитие с постоянно неразбираеми контури в публичната памет - един от най-трагичните моменти в европейската история на ХХ век се изследва по-сериозно десетилетия по-късно поради дългото отказване на крайната мизерия в няколко точки на Съюз на съветските социалистически републики в същия интервал - днешна Украйна, Северен Кавказ, сегашен Казахстан, Западен Сибир. " Червен апетит " на американската журналистка Ан Апълбаум изследва в детайли процеса на колективизация и изземането на запасите от зърно в районите, които довеждат до гибелта на милиони, най-вече украинци и казаци.
" Гладът и последствията от него имат голяма роля за образуването на днешните съветски и украински причини за идентичността на двата народа, за взаимоотношенията им и за споделената им руска история ", написа Ан Апълбаум, която е разбираемо привързана към района: родът й идва от днешна Беларус, в края на 80-те е сътрудник от Варшава, където среща брачна половинка си - бъдещият министър на защита и след това на външните работи Радослав Сикорски.
Книгата е от време на време подложена на критика, че още от корицата заема корав звук по отношение на дискусионните въпроси. Тя уверено преглежда глада като геноцид, затулен от руската агитация, а не като резултат на вътрешни спорове и недалновидна политика на Сталин и Ленин. Апълбаум го прави безапелационно, с внимание върху отсяването на обстоятелствата и митовете, пояснения по какъв начин събитията се развиват при другите етноси на територията на днешна Украйна (малко коментирани са гоненията на евреи в същия период), напрежението сред общество и власт (книгата поглежда към разпалената класова война сред украинските селяни и богатия пласт на обществото, така наречен кулаци, а също по този начин и кръвопролитията сред селяните и техните теоретични представители - болшевиките).
В годините към 1919 година територията е непрестанно разкъсвана сред разнообразни сили, които носят разнообразни равнища на безвластие, принуждение и плячкосване. Методите на разгром се повтарят на няколко пъти през 20-те години на ХХ век с разнообразни участници и връзки сред агресор и принудител. Украинското национално придвижване против политиката на Москва също води след себе си опустошаване, резонира с настроенията и в Полша и основава едно антисъветско ляво. Следва краткотрайно утешение и възобновяване на земеделието, което е посрещнато от политиката на колективизация в края на десетилетието. Книгата цитира свидетелствата на Лев Копелев, участник в колективизацията, а по-късно отстъпник: " Нашата велика цел бе успеха на комунизма в целия свят и в името на тази цел всичко бе разрешено - да лъжеш, да ограбваш, да унищожиш стотици хиляди или даже милиони хора... " Най-актуалните изследвания приказват за 3 милиона починали единствено на територията на днешна Украйна.
Капитал - брой 16
Едно от постоянно цитираните описания за това до какви крайности е стигнала мизерията идва от книгата The Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin на историка Тимъти Снайдър: " Оцеляването е било колкото морално, толкоз и физическо предизвикателство. Лекарка написа до другар през юни 1933 година, че към момента не се е трансформирала в човекоядец, " само че не съм сигурна дали няма да стана, до момента в който това писмо стигне до теб ". Добрите хора умират първи. Тези, които не са крадели и не са проституирали, умират. Тези, които са поделяли храната си с други, умират. Тези, които са отказвали да ядат от труповете, умират. Родителите, които са се въздържали от канибализъм, умират преди децата си. "
С немската окупация на териториите през 1941 година, нова вълна на изземване на пшеница и възбрана за импорт на храна към превзетите територии историята се повтаря, само че за по-кратък интервал от време и с по-малко жертви.
Кадър от Harvest of Despair
В известната просвета тематиката страхливо си проправя път повече от половин век по-късно, най-много около режисьори със славянски корен, които работят на Запад. Повтаряща се обстановка в описаните от книгата събития е реакцията на имигрантските украински общности - съвсем постоянно трамплин към преместването на тематиките в по-международен подтекст. Първият документален филм, Harvest of Despair, излиза през 1984 година Украински игрален филм, Famine-33, излиза през 1991 година, само че за първи път събитията са екранизирани на британски едвам през 2017 година с неприятно признатия Bitter Harvest (2017). Две години по-късно се появява доста по-успешния " Мистър Джоунс " на Агнешка Холанд, филм за английския публицист Гарет Джоунс, един от първите, които съумяват сами да видят действителността.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ