Загиналият по време на размириците от 2 май 2014 г.

Загиналият по време на размириците от 2 май 2014 година в Одеса „ Иван Милев “ не е от български произход;
Няма открити обстоятелства за починали българи на този ден в украинския град;
Българският културен център не е бил съзнателно опожарен.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 4486
 

Линк към истинския оповестен материал на Мина Киркова
във Factcheck.bg 
>>> >>> >>> ТУК

От началото на съветската инвазия в Украйна интензивно се популяризират погрешните изказвания, че българите в Украйна са редовно унизени и даже убивани. Особено известна е историята за „ българи, изгорени живи “ по време на събитията в Одеса на 2-ри май 2014 година Говори се съответно за „ българина инж. Иван Милев – жив изгорял в Одеса на 2 май 2014 – деятел на българската общественост “.

Чрез обществените медии и разнообразни уеб сайтове тези изказвания са достигнали до над един милион консуматори.

Събитията в Одеса се разиграват в подтекста на остро опълчване сред украинските жители с проруски настроения, настояващи за федерализация на Украйна и последователите на Майдана, които са за запазването на единството на страната и за европейската ѝ интеграция. За облекчение и изясненост в текста двете групи са обозначени като проруски и проукраински настроени жители.  

Какво се случва в Одеса на 2-ри май 2014?

Информация за случилото се на 2 май 2014 година в Одеса е непокътната от „ “ – съдружие, основано от публицисти от локални медии, специалисти и деятели. Те организират лично следствие и събират списък с цялата налична информация за събитията от деня, който включва свидетелства на очевидци, изявленията с органите на реда, видеоклипове от конфликтите в града.

Украинските управляващи са от интернационалните организации, измежду които Върховният комисариат на Организация на обединените нации за човешките права за това, че години след събитията към момента не е потърсена отговорност за убийствата, осъществени на Майдана в Киев и в Одеса през 2014 година, оповестен броени дни след събитията в Одеса, случилото се там е довело до сгъстяване на позициите и изостряне на риториката на омразата. Отправен е и апел за готовност за включване в локалните въоръжени групи в източните райони Донецк и Луганск.

Каква е, показана в архива на „ Група 2 май “:

В Одеса се играе футболен мач сред локалния тим „ Черноморец ” (Одеса) и „ Металист ” (Харков). Преди срещата проукраински настроените почитателите и на двата тима излизат на шествие по улиците на Одеса, дружно с още локални деятели и поданици на града – общо към 2000 души.

В същото време, на площад „ Куликово Поле ” пред Профсъюзния дом е ситуиран палатков лагер на проруска група. за задаващото се шествие, протестиращите бързо събират хора за контрашествие. Техният брой е към 300 души, само че съгласно свидетелствата, те са надалеч по-добре проведени.

Проруските протестиращи се пробват да притиснат проукраинската група на една от огромните улици в града. Започва пукотевица и от двете страни и няколко души са ранени. Численото предимство на проукраинското шествие въпреки всичко оказва въздействие и проруските протестиращи се разпръскват, като огромна част от тях се пробват да намерят леговище на покрива на Профсъюзния дом в центъра на града. Те са обкръжени и сраженията не престават.

Свидетели осведомят, че и двете страни са хвърляли самоделни бомби коктейл „ Молотов ” едни против други. Използването им води до пожар в Профсъюзния дом. Вратата на постройката е залостена от проруските протестиращи, които са се барикадирали вътре.

Пожарната работа не дава отговор задоволително бързо на повикванията и 42 души умират при пожара. Полицията също не съумява да реагира съответно, макар че локалните управляващи са предизвестени за предстояща ескалация на напрежението.

Разследването на „ Група 2 май ”, че нещастието е резултат от провокация на проруските групи. По думите на Урс Швингер,, при идването си в Одеса те са били въоръжени.

Кой е Иван Милев и бил ли е „ изгорял жив ”?

Постове, неведнъж споделяни в обществените мрежи у нас, настояват, че измежду жертвите на конфликтите в Одеса има и българин – „ инж. Иван Милев ”. Нещо повече, внушава се, че хипотетичният му български генезис има нещо общо със гибелта му – бил е „ изгорял жив ” от украинците. Кой е обаче е Иван Милев и има ли доказателства, че е българин? Единствената диря към човек с сходно име води към листата с жертвите на пожара в Профсъюзния дом в Одеса, които по публична информация на украинските управляващи са умряли от задушаване.

Популярността на изказванието провокира и доста консуматори да потърсят истината за Иван Милев. Един от тях е блогът „ ”, където създателят открива, че името на починалия в пожара в действителност не е Иван Милев. В листата с жертвите на пожара от 2 май 2014 година попада името Иван Мильов – на то се изписва по този начин: Іван Мільов. На съветски език името се написа по различен метод – Иван Милëв. Двете точки на буквата „ е ” обаче рядко се изписват в рускоезичните издания. Така, четейки листата с жертвите от нещастието в Профсъюзния дом в Одеса на съветски език, човек може да се заблуди, че става дума за Иван Милев, което не дава отговор на формалната информация за жертвите на пожара. 

Българин ли е Иван Мильов? 

След гибелта на Иван Мильов в пожара в Профсъюзния дом, в Украйна поражда дискусия точно към неговата идентичност. Някои медии, че Мильов е от гагаузки генезис и е роден в Молдова, като даже се загатва, че гагаузката общественост в Молдова ще заплати за погребението му. Няколко седмици по-късно околните на Мильов пишат публично писмо до украинските медии, в което изказванията за произхода на починалия. Според написаното от сестра му, оповестено в няколко медии, Иван Мильов е четвърто потомство украинец и е роден в Одеса. 

Никъде не се загатва, че този човек е от български генезис. 

Защо тогава се твърди, че „ българинът Иван Милев ” е изгорял жив? 

На уеб страницата на може да се открият сведения за човек на име Иван Милев. Този човек обаче въобще не живее в Одеса, а в друга област на Украйна –. Там той е основал през 2000 година Този човек обаче няма връзка със събитията в Одеса от 2014 г. 

В „ Уикипедия ” може да бъде открита и за мнимия Иван Милев, който е „ бил изгорял жив ” в Одеса. Сайтът към този момент е маркирал тази страница като съдържаща дезинформация. Основното сведение, на което се базира тази страница в „ Уикипедия ” е изявление на Българското национално радио от 2015 година с бесарабския българин Григорий Шишман. Той дефинира починалия в Одеса Иван Милев като „ български държавник ”. Интервюто може да бъде чуто, само че в него не се загатва нищо за Иван Милев. 

Освен Иван Милев, в необятно публикуваната обява се твърди и че още един българин е умрял по време на размириците на 2 май 2014 година – Александър Николов. В със починали в деня на конфликтите обаче не може да бъде открит човек с такова име. 

Запален ли е съзнателно българския културен център в Одеса? 

Публикацията твърди, че българският културен център в Одеса е бил „ опожарен ”. Това е надалеч от истината – пожар в Българския културен център в Одеса е имало на същия злощастен ден – 2 май 2014 г, само че той сигурно не е бил „ опожарен ”. По време на конфликтите сред двете протестиращи групи коктейл “Молотов ” е блъснал един от прозорците на седалището на Българския културен център. Той се на ул. “Вицеадмирала Жукова ” 9. Това е тъкмо до, където са се водили най-ожесточените сражения сред двете групи протестиращи – Гръцкия площад.

Пред българския уебсайт eurochicago.com шефът на Българския културен център по това време Дмитрий Терзи, че защото постройката се намира в центъра на града, където са станали размириците, те също са станали обект на вандализъм.на Министерството на външните работи от 2014 година е, че българският културен център не е бил обект на целеустремено нахлуване и е понесъл минимални вреди. 

Проверено:

Противопоставянето сред проруските и проукраинските деятели и въоръжените конфликти сред тях нямат нищо общо с българската общественост в града. Внушението, че украинците са правили закононарушения на етническа основа против българи, не се удостоверява от събраните обстоятелства за случилото се.