Откриха корените на „края на света“
Загадъчният „ завършек на света “ и закриването на Слънцето от черен облак, за което са писали византийските летописи през 536 и 537 година от н.е., и последвалата след тях Юстинианова чума са били свързани с изригването на вулкани, чиито следи учените са разкрили в ледовете на Гренландия и Арктика, излиза наяве от публикация, оповестена в изданието Climatic Change.
„ Всяко от тези изригвания през 536 и 540 година би трябвало да е повлияло мощно на живота на цивилизациите и техният резултат е бил усетен по това, че те са се случили в разстояние единствено на четири години. Засега ние не знаем кои вулкани са били отговорни за това, само че имаме няколко претенденти за тази роля в Централна и Северна Америка, както и в Индонезия “, споделя Кирстин Крюгер (Kirstin Krueger) от университета на Осло (Норвегия).
Крюгер и сътрудниците ѝ изучавали едно от най-загадъчните феномени в историята на Късната древност и началото на Средновековието. През 536, 537 и 540 година от н.е. Прокопий, други византийски летописци и техни сътрудници в други огнища на цивилизацията в разнообразни райони на Европа са писали за „ завършек на света “ – мистериозен епизод на затъмнение на Слънцето, при който мрачен облак закрил светилото, карайки го да почернее, което траяло няколко месеца.
С тези епизоди от хрониките се свързвали най-различни катаклизми и събития – гладът във Византия заради неприятна годишна продукция, серия политически и обществени безредици и епидемията от чума през 540 година, която зародила вследствие на попадането на плъхове и чумни бълхи от Египет дружно със зърното.
Учените от дълго време спорят за аргументите за това събитие – някои климатолози и геолози считат, че за това са били отговорни вулканите, изхвърлили огромно количество пепел в атмосферата по прилика с фамозното изригване на Тамбора през 1815 година, което също е провокирало „ вулканична зима “, а други приписват тази роля на разнообразни природно-климатични фактори.
Авторите на публикацията са изяснили, че първата догадка по-скоро е била вярна, като анализирали няколко разновидността на летописните описания на този „ завършек на света “, а също изучили наличието на мостри лед от Гренландия и Арктика, образувани по това време.
Тези фрагменти лед, както открил анализът, съдържали огромно количество серни и други съединения, съдържащи се в огромно количество във вулканичните газове и пепелта. Използвайки каузи на тези съединения като ориентир, Крюгер и сътрудниците ѝ построили климатичен модел, описващ събитията от 536 и 540 година
- Откриха остатъци от починали по време на „ края на света “
- Каменна плоча на маите споделя за „ края на света “
- История на провалилите се пророчества за края на света
Този модел посочил, че двойното „ почерняване на Слънцето “ е довело до много по-силни последици, в сравнение с можело да се чака от всяко изригване поотделно – неговата мощ била оптималната за последните 1200 години.
Средно температурата на Земята се е намалила с два градуса по Целзий за няколко години, а най-вече този феномен е засегнал Северното полукълбо на Земята, изключително северните ширини, в това число Скандинавия през зимата, както и крайбрежията на Средиземно море, Близкия изток и Северна Африка през лятото.
Подобен „ рисунък “ на климатичните промени добре подхожда на това, за което ни приказват римските и константинополските летописи, както и данните от разкопки в Северна Европа и Африка. Според учените това разрешава с убеденост да се приказва, че „ краят на света “ през 536 и 540 година е бил провокиран точно от вулкани.
РИА Новости
