Загадъчни, непознати, просторни и пазещи векове история в своите сталагмити

Загадъчни, непознати, просторни и пазещи епохи история в своите сталагмити и сталактити – пещерите на България ще ви омагьосат както с тайнствените си митове, по този начин и с чудните си форми.

Скрити под недрата на земята, те са доказателство, че омаята на българската природа не свършва с високите сини планини, реките и златните равнини. А също така с прохладната си подземна прохлада и ниските си температури те съставляват съвършеното избавление от летния задух... Но защото прелестите, скрити от очите на хората надълбоко в земята, у нас фактически са огромен брой, предлагаме ви да разгледаме 6 от най-магичните ни пещери.



Без подозрение една от най-пленителните скални кухини в България е пещерата Снежанка. Макар дължината й да не е огромна – единствено 145 м, тя e събрала съвсем всички пещерни формирания – сталактити, сталагмити и други. Намерените в нея артефакти сочат, че към 600 г.пр.н.е. е била населявана от античните траки. По-късно е забравена, с цел да бъде открита още веднъж през 1961 година от туристи, напомня monitor.bg.

Неслучайно наричана Перлата на Родопите, тя ще ви даде вълшебна подземна приказка и бягство от лятната действителност най-малко за малко. Името й отпраща таман към добре познати от детството сюжети и герои, запечатани по причудливите й ледникови и скални форми. Тук единствено с едно изопачаване на погледа ще можете да обхванете фигурите на Снежанка, джуджетата, Статуята на свободата и какво ли още не... Всъщност може да се каже, че историите и личностите, които пази пещерата, са безчет доста – стига да имате въображение!



Ако желаете пък да достигнете по-близо до божественото и да погледнете небесния покров през Божиите очи , можете да го извършите и като се отправите на премеждие до едноименната пещера, пазеща 68 милиона години история. Позиционирана в карстовия регион край село Карлуково, формалното й название в действителност е Проходна, като тя е с най-дългия пещерен тунел в България – 365 метра. Неслучайно хората споделят, че отивайки на това място, човек може да огледа през Очите на Господ както още назовават пещерата. Причината за това са характерните отвори в нейния таван в междинната й зала, наричани „ окни “.

Образувани заради ерозията, в резултат на непрекъснато просмукващите се води, те да ситуирани на малко разстояние една от друга и имат бадемовидна форма, като фактически доста наподобяват очи. Пещерата е подобаваща за посещаване в другите елементи на деня, защото е естествено осветена от влизащите през дупките снопове лъчи, а падне ли нощта, процепите биват запълнени от сиянието на Луната. Освен това кухината е една от дребното в Европа, където е уместно практикуването на пещерни бънджи скокове. Затова, когато се отправите на странствуване в тази потока, не се учудвайте на бънджи запалянковците, а също и на катерачите, които ще висят над вас по високите стени.



Пленителна с хубостта и мистерията си е и пещерата Дяволското гърло край Триград , фамозна с благосъстоянието си от митове, които разпалват въображението, и ревящата буря на подземния си водопад. Именно последната е главната причина, заради която всяка година тук се стичат хиляди. Водопадът е най-високият на Балканите и е формиран от забележителните падащи в 42 м бездна води на река Триградска.

Заради оглушителния тътнеж, който се основава, залата, която е втората по величина пещерна зала в България, е наречена Бучащата зала. А в случай че се чудите за какво пещерата носи името Дяволското гърло, повода се състои точно в една от многочислените митове за мястото. Както описват локалните хора – нищо, попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза оттова, тъй че имайте поради и това, когато крачите по влажните й скали. Героят на една от легендите е Орфей. Според нея той слязъл към недрата на земята таман тук, в Дяволското гърло, с цел да търси своята обичана Евридика в подземния свят на Хадес... Най-голямата тайнственост в тази пещера обаче и до през днешния ден си остава подземната река, чийто край остава незнаен и до през днешния ден.

Друга скална бърлога, известна с отворите си на тавана си, е Деветашката пещера, сгушена на 20 км от Ловеч . Дори кракът ви да не е стъпвал в нея, сигурно към вас са попадали някои от безбройните фотоси, запечатали хубостта й. Тя е известна таман със дупките, които, както при Божиите очи, откриват синьото небе. Общо 7 на брой, от тях неуморно и през целия ден се процежда слънчева светлина, а нощем надничат звездите.

Съществуват данни, че пещерата е била населявана още през старокаменната ера, а в случай че се интересувате от по-древните пластини на историята, ще имате опция да се „ гмурнете “ в тях и в Ловешкия исторически музей, където се пазят откритите тук археологическите находки. Изключително любопитно е също, че по време на социализма това място е било употребено за предпазване на храни от държавния запас, а по-късно тук се е складирал нефт в големи цистерни. Затова пещерата е била засекретена като боен обект и дълго време е била недостъпна за туристи. Друг забавен факт за мястото е, че то е едно от най-значимите местообитания на прилепи в Европа, като тук зимува колония от над 35 000 екземпляра. Част от тях обаче бяха събудени от зимния си сън по време на фотосите на холивудската продукция „ Непобедимите 2 “ с присъединяване на Силвестър Сталоун и Брус Уилис, поради което от продукцията заплатиха санкция.



Още едно естествено знамение, което ще ви грабне с формите си, е не толкоз известната пещера Венеца. Тя е малко по-особена от останалите у нас, защото запленява посетителите си с мнообройните си цветове (заради прожекторите) и с благосъстоянието си от сталактони, сталагмити, сталактити, хелактити, а даже и корали и кристали, които не са толкоз типични за множеството ни пещери. Освен това огромна част от образуванията са от полускъпоценния камък оникс.

Разнобагрената приказност, като че ли преди малко излязла от някой епизод на National Geographic, се намира край село Орешец в Северозападна Стара планина, близо до Белоградчишките скали. Открита е на мястото на каменна кариера още през 1973 година от локални пещерни запалянковци, само че отваря врата за гости чак през 2015 година, откакто е била проучена, картографирана и оборудвана с защитни парапети, стълби и други Засега са разкрити 5 големи зали а общата дължина на коридорите й е към 300 м., като всяка зала е друга. Важно е обаче да знаете, че пещерата напълно не е подобаваща за посещаване за всеки, защото тук-там проходите са толкоз тесни и ниски, че човек едвам минава, а стълбите и парапетите са хлъзгави, защото влажността е към 90 %. Точно по тази причина на входа ще ви посрещнат с шлемове, които да поставите на главата си, с цел да се предпазите от възможен удар. Въпреки компликациите обаче това, което ще се разкрие пред погледа ви, си коства напъните.

Също в Северозападна България и напълно покрай миналата ни спирка ще откриете още едно вълшебно и потайно кътче в лицето на пещерата Магура . Поместена на към 18 км от Белоградчик покрай с. Рабиша., тя е събрала в себе си голямо благосъстояние, защото е притежателка на най-голямото находище на скални рисунки на Балканите. Те са повече от 700 на брой и изобразяват танцуващи женски фигури, ловуващи мъже, маскирани хора и оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана. Силно усещане ще ви направи и слънчевият годишен календар, който датира от късния неолит. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност. Рисунките са ситуирани в коридора на славата, а малко след изхода се намира седмото по величина езеро у нас – Рабишкото езеро.

Но с това изненадите не стопират – в царството на пещерата се намира най-големият сталагмит, открит у нас – падналият бор със своите 11 м дължина. Освен това в дълбините й се създава единственото у нас шампанизирано вино, което отлежава 3 години при естествени условия. Скалните форми на пещерата пък ще ни върнат 15 млн. години обратно. Множеството колосални зали съставляват самобитен музей с фантастични варовикови форми, а с изключение на Падналия бор най-впечатляващи са Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора.