Заекването е едно от най-често срещаните речеви нарушения при децата,

Заекването е едно от най-често срещаните речеви нарушавания при децата, което може да бъде източник на безпокойствие за доста родители. Независимо дали детето стартира да заеква в ранна възраст, или това се случва по-късно, значимо е да разберем по кое време заекването е натурален стадий от развиването и по кое време е време да потърсим помощ от експерт.

В по тематиката приказва Марина Тодорова.

Марина е слухово-речеви терапевт, брачна половинка и майка на две шумни момчета. Обича да прекарва време с децата си и се старае да запомни всеки миг. В професионален проект вкарва децата в света на звуците и ги учи да приказват. Основната цел на Марина е да покаже на повече родители, че времето с децата може да бъде прекарано по първокласен метод, като по едно и също време с това да бъде прелестно и потребно. В персонален проект назовава себе си колекционер на щастливи моменти и деен участник в живота на децата си.

Какво е заекване?

Заекването се характеризира със закъснение, повтаряне или прекъсване на потока на речта. Детето може да има компликации да показва концепциите си гладко и без спирания. Въпреки че заекването е изцяло обикновено събитие в избрани стадии на развиването, в други случаи може да се нуждае от профилирана помощ.

Заекване в ранна възраст - стадий от развиването?

Много дребни деца минават през етапи, в които стартират да заекват, нормално сред 2 и 5 години. Това е естествен стадий, който е обвързван с развиването на речта и езика. Причините за тези краткосрочни усложнения могат да бъдат доста - по-бързо развиване на когнитивни качества спрямо речта, интензивно асимилиране на нови думи или стресови обстановки (например започване на детска градина).

Периодите на заекване в тази възраст нормално отшумяват сами с времето. Важно е да не се паникьосвате, в случай че забележите, че детето заеква. Възможно е това да е просто краткотрайно събитие, което детето ще преодолее, когато речевото му развиване навакса. В такива случаи главното, което би трябвало да вършиме, е да сте търпеливи и да не поставяте напън върху детето.

Кога да се консултираме с логопед?

Въпреки че в множеството случаи заекването отминава с времето, има обстановки, когато е редно да се консултирате с логопед. Някои признаци, които демонстрират, че може да се нуждаете от професионална помощ, включват:
Заекването продължава повече от 6 месеца – в случай че детето заеква повече от 6 месеца и не демонстрира признаци на усъвършенстване, това може да е сигнал, че е нужно да се потърси помощ от логопед. Трудности със звуци и думи – в случай че детето има компликации с произнасянето на избрани звуци или в случай че заекването се съпровожда с постоянно повтаряне на срички или думи, консултация с логопед е целесъобразна. Тревожност или боязън от говорене – в случай че детето стартира да заобикаля диалози, да демонстрира боязън или срамежливост, когато би трябвало да приказва, това може да е знак, че заекването му стартира да оказва въздействие на общественото му държание. Логопедът може да помогне за създаване на тактики за справяне с тези страсти.
Ролята на психолога

В някои случаи, заекването може да има психически аргументи. Стресови събития като бракоразвод на родителите, промяна на детската градина или нова образователна среда могат да изострят или да провокират заекване при децата. В такива обстановки психолог може да бъде потребен, с цел да се изследват и ръководят прочувствените положения на детето.

Психологическите фактори, които могат да бъдат свързани със заекването, включват:
Стрес и тревога – Преживявания като стрес или тревога могат да нарушат естественото развиване на речта. Психологът може да помогне на детето да се оправи със своите страсти и да понижи външния напън. Ниско самочувствие – Ако детето се усеща несигурно заради заекването си, психологът може да го поддържа в развиването на убеденост и обществени умения.
Как да подкрепим детето вкъщи?

Родителите играят основна роля в поддръжката на детето с заекване. Ето няколко съвета по какъв начин да помогнете на детето си:
Бъдете търпеливи и спокойни – Не бързайте да поправяте детето, когато то заеква. Изчакайте го да приключи изречението си, без да го прекъсвате. Намалете напрежението и напрежението – Създайте спокойна и подкрепяща среда вкъщи. Намаляването на стресовите фактори може да помогне на детето да се усеща по-уверено. Говорете ясно и умерено – Моделирането на вярна и спокойна тирада ще помогне на детето да се усеща по-уверено при изложение на своите мисли. Избягвайте да поставяте напън – Не карайте детето да приказва по-бързо или да се поправя поради заекването. Натискът може да усили тревогата и да утежни обстановката.