Заедно със съпругата си Юлия Гурковска - Папазова организира и

...
Заедно със съпругата си Юлия Гурковска - Папазова организира и
Коментари Харесай

Дончо Папазов: Клеветата и доносът от векове са най-лесният начин за кариера и мъст!

Заедно със брачната половинка си Юлия Гурковска - Папазова провежда и взе участие в поредност от пет експедиции на научноизследователската стратегия “Планктон” под егидата на ЮНЕСКО. Подкрепя ги Институтът по морски проучвания и океанология към Българска академия на науките и вестник “Орбита”.

Финансирани са основно от Комитета за просвета, механически напредък и висше образование”, Параходство “Български морски флот”, Държавно стопанско обединение “Воден транспорт” и Българската национална телевизия. Програма “Планктон” продължава 12 години.

Експедиция “Планктон V” включва обиколка на света с яхтата “Тивия”, благосъстоятелност на Българска национална телевизия, и трае 777 дни. Започва през 1979 година Мореплавателите са трима - Дончо, Джу и шестгодишната им щерка Яна. Последното корабоплаване на Дончо е първата без прекъсване в пристанище самотна обиколка на света по Невъзможния път - през именития нос Хорн и на юг от “ревящите четиридесет градуса”. Започва през 1988 година и трае 164 дни.

Освен изброените дотук качества, Дончо Папазов е жител с високо схващане за честност и морал, което виждаме от текста, показан по-долу.

Той е фрагмент от книгата “С Джу през Пасифика”, издадена от издателство “Народна младеж” в далечната 1979 година

“... В Самоа се запознахме с англичани, които са същински остатъци от остарялата колониална машина

Един от тях, мистър Браун, ни се оплака, че против него постъпил донос за нелегално притежавано оръжие. Беше засегнат, само че не и сюрпризиран. И различен път се било случвало, само че в този момент мъчно щял да се оправи. Полинезия и Самоа доста ми харесват. Не бях се замислял, че и тук може да се шири доносът. Още в Папете разбрахме, че любовната клевета е основа на публичния живот, само че по-надалече не стигнахме.

Клеветата и доносът са остарели. От епохи са най-лесният метод за кариера и отплата. Откакто свят светува, са неразделни с угодничеството. И може би тъй като са в обилие, всички религии ги хулят в хор. Божества и пророци ги жигосват. За да ги изкоренят, царе и диктатори режат езици. Дори имаш възприятието, че са безконечни. Християнството е единствената вяра в историята на света, която издига монумент на доноса.

Малко хора могат да изредят имената на дванадесетте апостоли, само че всеки, даже и фанатичните атеисти са чули за историческия донос на Юда. Всеки от нас се гнуси от Юдината целувка, само че и подсъзнателно регистрира, че Юда е останал вечно в историята и единствен той, а не християнските първоотци, е получил приживе премия!

Преди десетина години четох Корана на съветски. Едва привикнах с ритъма и особения метод на мислене. Много от наставленията ми бяха непознати. Темата за доноса в Корана е по-слабо застъпена, само че прелюбодеянието и ласкателството съществуват.



Вероятно в Мохамедово време е било непокътнато разпределението на пороците по нации. Може би от този момент се знае сигурно, че финикийците са користолюбиви, гърците - лукави, персите - перверзни, прабългарите нетърпими към по-издигнатите, а галите вероломни.

Тези понятия и избрания се видоизмениха от блаженото Мохамедово време. В нашата ера доста от националните особености преливат от една в друга. Понякога даже рафинирано и забулено. Грубият донос, тежката клюка отстъпват място на заострени подмятания, сигнали и мълви. Възмущението от тях е издръжка и тематика на фейлетонисти и карикатуристи, само че със чудноват инстинкт за самозапазване се наказват единствено доносникът и клеветникът, а консумиращият ги остава настрани.

Войната с доноса и мълвата продължава с епохи

И е остаряла като закрилата и поощрението им. И няма случай на разлепени по стените доноси от трогнали се от рецензия и подмятания шефове. Нито пък някое институция издава бяла книга за новопостъпилите сигнали.

Каква е тяхната мощност, до каква степен тровят атмосферата, по какъв начин въздействат на развиването на обществото и обособените персони, не може да се каже и отсъди заслужено, тъй като се раждат, живеят и вредят в тишина и мрак. “

Детелина БАРУТЧИЕВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР