Задушниците
Задушниците са дни, в който вършим помен в чест на мъртвите. По традиция християните измолват Господ да елементарни греховете на нашите близки покойници. В Църковния календар задушниците са три на брой и са постоянно в събота - ден избран от църквата за ден на починалите.
Всяка събота и по време на дните избрани за задушница в църквата се прави свещенодействие с молебствия за умрелите.
Църквата прави помен за умрелите:
в събота против Неделя Месопустна (пред Великия пост) - против
в събота против Петдесетница - наричана
в събота против Архангеловден -
Помени-панахиди не се вършат в някой дни, а точно
през първата седмица на Великия пост
от Лазарева събота до Томина неделя
от навечерието на Рождество Христово () до.
В някои краища на България вършат задушници и към други огромни празници като,, Тодоровден, и други.
На задушница на гробовете се кади с тамян, пали свещи и оставят цветя. Свещта е знак на нашата религия, а пламъкът припомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на умрелия.
Каденето с тамян е " с цел да избяга злото " и колкото е по-голям пушека толкоз по-далеч ще избяга то.
По време на задушница се вършат общи трапези. Първата хапка се поставя на земята а първата глътка вино се изсипва на земята с думите " Бог да елементарни ". Смята се, че в случай че по време на общите трапези към масата зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, околните пристигнали на гроба на умрелият, а също и на другите хора към прилежащите гробове, даже непознати.
Някъде имат вяра, че на Задушница покойниците идват на нашата софра с цел да се нахранят и за това на масата нормално се оставя празно място. Това е и причина първата глътка са се излива и първата хапка да се изхвърля - с цел да се нахранят.
В някои краища на българия при помените на Задушница, съседите си раздават сол и брашно, с цел да се разсипят и стопят греховете на умрелите по този начин както брашното и солта. В някои къщи пък първо давали от приготвеното жито на кокошките " с цел да не почине различен от къщата " - наричали го " коливо ".
Помените каквито и да са те са неразрешени от (21 декември) до (7 януари), през първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя.
Всеки за раздавка може да подаде това, което има и желае. Най-прието е да се дава варено жито, пита, вино -символизиращи възкресението, плътта и кръвта на Христос, а също и плодове и сладки.
Важно е да се означи, че раздавки не се оставят върху гроба на умрелите, тъй като те са предопределение за живите - с цел да спомнят с положително в молитвите си покойниците.
Обикновено вярващите имат вкъщи кътче с икона и фотография на умрелия непосредствен и на Задушница палят свещичка.
Виж по какъв начин да приготвиш:
Всяка събота и по време на дните избрани за задушница в църквата се прави свещенодействие с молебствия за умрелите.
Църквата прави помен за умрелите:
в събота против Неделя Месопустна (пред Великия пост) - против
в събота против Петдесетница - наричана
в събота против Архангеловден -
Помени-панахиди не се вършат в някой дни, а точно
през първата седмица на Великия пост
от Лазарева събота до Томина неделя
от навечерието на Рождество Христово () до.
В някои краища на България вършат задушници и към други огромни празници като,, Тодоровден, и други.
На задушница на гробовете се кади с тамян, пали свещи и оставят цветя. Свещта е знак на нашата религия, а пламъкът припомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на умрелия.
Каденето с тамян е " с цел да избяга злото " и колкото е по-голям пушека толкоз по-далеч ще избяга то.
По време на задушница се вършат общи трапези. Първата хапка се поставя на земята а първата глътка вино се изсипва на земята с думите " Бог да елементарни ". Смята се, че в случай че по време на общите трапези към масата зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, околните пристигнали на гроба на умрелият, а също и на другите хора към прилежащите гробове, даже непознати.
Някъде имат вяра, че на Задушница покойниците идват на нашата софра с цел да се нахранят и за това на масата нормално се оставя празно място. Това е и причина първата глътка са се излива и първата хапка да се изхвърля - с цел да се нахранят.
В някои краища на българия при помените на Задушница, съседите си раздават сол и брашно, с цел да се разсипят и стопят греховете на умрелите по този начин както брашното и солта. В някои къщи пък първо давали от приготвеното жито на кокошките " с цел да не почине различен от къщата " - наричали го " коливо ".
Помените каквито и да са те са неразрешени от (21 декември) до (7 януари), през първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя.
Всеки за раздавка може да подаде това, което има и желае. Най-прието е да се дава варено жито, пита, вино -символизиращи възкресението, плътта и кръвта на Христос, а също и плодове и сладки.
Важно е да се означи, че раздавки не се оставят върху гроба на умрелите, тъй като те са предопределение за живите - с цел да спомнят с положително в молитвите си покойниците.
Обикновено вярващите имат вкъщи кътче с икона и фотография на умрелия непосредствен и на Задушница палят свещичка.
Виж по какъв начин да приготвиш:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ