Как се прави помен за задушница
Задушница се назовават дните в годината, в които се прави помен в чест на умрелите. По традиция през тези дни християните измолват Господ да елементарни греховете на нашите близки покойници.
Църковният календар е определил три на брой задушници. Те постоянно са в събота, защото това е денят, избран от църквата за ден на починалите. Тогава, както и всяка събота от годината, в църквите се прави свещенодействие с молебствия за умрелите.
Кога се отбелязва задушница?
В събота против Архангеловден. Нарича са Архангелова задушница.
В събота против Петдесетница. Нарича се Черешова задушница.
В съботата против Неделя Месопустна (пред Великия пост) - против Месни Заговезни.
В някои краища на България има и традиция да се вършат задушници още и към други огромни празници като Петковден, Димитровден, Тодоровден, Гергьовден и др.
Обредите на задушница са строго избрани, като се разграничават по някои неща по отношение на района. На първо място на гробовете се кади с тамян, палят се свещи и се оставят цветя. Свещта символизира вярата на хората, а пламъкът припомня за безсмъртието на душите.
Той осветява пътя им в отвъдното. Тамянът пък е знак на чистата молитва, а цветята съставляват добродетелите на умрелия. Прекадяването с тамян се прави " с цел да избяга злото ". Колкото по-голям е пушекът, толкоз по-далеч ще избяга то.
Друга традиция на задушница е да се вършат общи трапези. С думите „ Бог да елементарни ” първата хапка се поставя на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята.
Традицията изисква да се вършат и помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се храна и питиета на близки, комшии, околните, пристигнали на гроба на умрелия, а също и на другите хора към прилежащите гробове, даже непознати. На раздавката може да се подаде това, което имате и желаете.
Най-прието е обаче да се дава варено жито, пита за задушница и вино. Те символизират възкресението, плътта и кръвта на Христос. Подходящи храни за помен при задушница са още плодове и сладки. Важно е да се знае, че раздавки не се оставят върху гроба на умрелите. Те са предопределение за живите, с цел да спомнят с положително в молитвите си за покойниците.




