Задушница означава за душата. В някои краища на България е

Задушница значи " за душата ". В някои краища на България е познато като " одуши ", което е отново " за душите " и оттова това е поменът, който вършим дружно, съборно, във всички храмове. Отправяме своята молитва към Бога - дано упокои душите на всички от века умряли православни християни, да им елементарни всяко волно и несъзнателно провинение и да им дарува безконечен живот. 

 

В православната традиция наред с молитвата е значима и милостинята. За упокой на душите на умрелите са раздава най-често храна с късото молитвено поменаване " Бог да елементарни!. "

 

Житото на Архангелова задушница

Най-важното ядене на Архангелова задушница е житото, което се вари със захар и орехи. Вареното жито символизира възкресението и безконечния живот – зърното умира, с цел да даде нов плод, както душата продължава да живее след гибелта.

В някои краища се прибавят канела, ванилия или стафиди, а в други житото се залива с мед за повече наслада и благословия.

Прави се питка

На трапезата участва и питка, постоянно наричана " задушнична ". Тя се подготвя с квас, украсява се с кръст или други християнски знаци и се прелива с вино на гроба.

Питката се раздава за " Бог да елементарни " и се споделя със съседи и близки.

Основни ястия

Обичайно се подготвя и постна фасул супа или леща, защото денят нормално се пада в постен интервал.

В някои райони дамите готвят и сарми от зеле, печени чушки с фасул, тиквеник или варени картофи – все ястия без месо, които се считат за подобаващи за задушница.

Неизменна част от обреда е и виното, с което се преливат гробовете – то символизира кръвта Христова и безконечния живот.

Какво не се прави на Задушница?

Според националните вярвания, на този ден не се прави тежка работа – не се пере, не се шие и не се плете. Не се провеждат радостния, сватби и шумни събирания. Времето е за тишина, молитва и спомен. Дори поздравите са разнообразни – вместо „ Здравей “, хората си споделят „ Бог да елементарни “.