Решението на проблема коронавирус
Задавате ли си все по-често въпроса, че с пандемията, която в допълнение унищожи животите ни, по този начин не може да продължава? Че има нещо доста сбъркано и че би трябвало да се подхващат напълно други дейности, а не актуалните? Че в действителност вземащите решения гледат оптимистично на нещата, а не на житейския принцип: " Очаквайте най-хубавото, гответе се за най-лошото "!
Ако сте подобен човек, сигурно би трябвало да прочетете разбора на Георги Маринов " ". Маринов е част от департамента по генетика на университета Станфорд и несъмнено подхожда в разбора си за развиването на пандемията по доста сложен метод.
Какви са в резюме тезите му (хубаво е да прочетете, той е 23 страници и това евентуално ще отблъсне мнозина, само че при такива тематики моето верую е, че не може да се подхожда на правилото " на баницата – мекото и на работата – лекото " )? На първо място – че вирусът най-вероятно няма да става по-лек, даже може да чакаме да става хем по-прилепчив, хем по-тежък. В поддръжка на тази теза той показва възникването на нови разновидности като южноафриканския (B.1.351), бразилския (P.1) и английския (B.1.1.7), упорства, че вирусът в действителност еволюира преди всичко в посока да бъде по-заразен и че в случай че смъртността не е фактор, който да пречи на разпространяването му, може да се чака появяването на по-смъртоносни форми. За момента вирусът постоянно бива излъчен асимптоматично и пресимптоматично предаване, т.е. той не убива бързо и това е коз, който не въздейства на смъртността в пряк аспект – вирусът няма за какво да се трансформира в това отношение и да става по-лек за нас. Маринов прави и относителен разбор с един от четирите безобидни за индивида коронавируси – 229E, като в разбора този ковид се развива непрекъснато в това да заобикаля съществуващи антитела и разновидностите са най-много в протеиновата верига RBD, която при ковид SARS-CoV-2 се намира безусловно на върха на S протеина, с който SARS-CoV-2 ни заразява.
Оттук следва и въпрос номер две – докога имунизациите ще могат да са ефикасни, в случай че коронавирусът непрекъснато мутира за да бяга от създаваните от тях антитела? И ще може ли да са (достатъчно) ефикасни, в случай че върлуват няколко разновидността на вируса, които са се развили за да избягат на съществуващи към този момент антитела? Такива разновидности или напълно нов вариант ще значат първо проблеми и едвам по-късно основаване на вероятно работеща ваксина, нейното разпространяване и имунизиране на задоволително хора, преди съответният вариант/щам да бъде спрян. А до тогава – познато, локдаун и преброяване на трупове плюс телевизионни репортажи, които ги познават. Освен това, при незадоволително бърза огромна имунизационна акция, която да обезвреди вируса и да го накара да отиде в посока да не може да мутира към по-заразни разновидности, имунизираната популация ще сътвори условия коронавирусът да търси метод да преодолее отбраната ѝ, като употребява неимунизираните " за опитно поле " и да мутира към по-заразен за хората вид, в това число за имунизираните – можете да прочетете за тази научна догадка.
Затова Маринов вижда следното решение – следване на политиката " нула КОВИД ", най-ярки образци за която са Китай, Австралия, Нова Зеландия и Исландия. Това значи да има цялостно затваряне и ограничение на придвижването и взаимоотношението сред хора в подобен мащаб, че допустимо най-бързо да спре напълно разпространяването на вируса. Простичко казано - колкото по-свирепо затваряне (локдаун), толкоз по-бърз резултат. Това включва изолираност на всеки с диагноза " COVID-19 " по този начин, че да не може да заразява различен човек – даден е образец с хотели и общежития за карантиниране. Когато в интервал на най-малко 2, а по-добре съгласно Маринов и 4 седмици има всеки ден нула открити случая на COVID-19, рестриктивните мерки се подвигат – където т.е. в която страна и в който регион е реализирано. След това, да има подготвена за реакция система, която при поява на нов случай да се задейства – прави се ново, по-кратко затваряне, а зародилото огнище се " обезврежда ", като се намират всички контактни лица, свързани с първичния случай, изолират (карантинират) се и се наблюдава здравословното им положение, до момента в който е ясно, че повече не може да са заразни. Системата за реакция е обвързвана с постоянно всеобщо тестване, изключително в браншове, където близкият контакт сред хора е неминуем – като образованието да вземем за пример. Между другото, в Гърция към този момент потеглят да вършат такава система на всеобщо тестване - самотестване,!
За Маринов единствената причина този метод на " нула КОВИД " да не бъде натрапен в целия свят са политиците – тези, които пазят ползите на 1% от човечеството. Този % е процентът на милиардерите, на най-богатите – при подобен метод те ще изгубят най-вече, тъй като, с цел да може да бъде изискан първичния яростен локдаун, ще би трябвало хората, които живеят, тъй като работят и по този начин се изхранват, да получат средства за това без да работят. А това е рисков казус, показва той – това значи, че и без капитализъм можем.
Разбира се, при всеки разбор, колкото и да е сериозен, незабавно се появяват въпроси, както и противоречие. Случаят също не прави изключение. Първо , имунизациите и медикаментите Маринов въобще ги вади от уравнението си т.е. разчита казусът да бъде решаван всякога по еднакъв метод, с тотално от време на време затваряне и това да е методът ни на живот. Предвид обстоятелството, че това ще се прави от политици, какво им пречи даже да си измислят 1 нов случай, с цел да затворят в миг, в който вършат други мизерии и хората са тръгнали да им търсят сметка? Грижат се за живота ни - или... Съмнявам се самият господин Маринов дали ще е доста благополучен от такава грижа и какъв в действителност ще е животът ни?!
Второ , имало ли е пандемия в човешката история, която да е траяла безспир? С напредъка на науката всеки ден има нови постижения, тъй че може да чакаме този развой да продължава и в медицината. Ефективно характерно лекарство поставя завършек на болестта – в действителност съм уверен, че тази пандемия ще завърши сега, в който лечебните заведения не се препълват по този начин, че да не могат да поемат повече! Пак ще умират хора, само че на никой няма да му прави толкоз усещане – другояче до момента да бяхме изкоренили и други заразни заболявания като да вземем за пример грипа по посочения от Маринов метод. Освен това, коронавирусът в действителност еволюира в посока по-заразен, само че при съществуването на няколко разновидността, те биха били в конкуренция и един с различен, т.е. времето за пораждане на нов вид или даже вариант може да се окаже повече, в сравнение с беше, с цел да изместят южноафриканския, бразилския и английския вид първичния ухански вид, и да бъде открито научно решение на здравния проблем.
Трето , имунитетът в действителност най-вероятно ще е малотраен, само че въпросът още веднъж е какъв брой – в случай че е задоволително, с цел да купи време и да бъде измислено ново лекарство, тогава имунизациите може да са от решаваща роля в битката даже с обезпечаване на краткотраен имунитет. Да не забравяме и така наречен клетъчен имунитет – откакто вирусът, без значение в какъв вид, без значение дали посредством имунизация или по натурален път премине през 70-80% от човечеството, тогава към този момент ще имаме база да съпоставяме – дали SARS-CoV-2 ще продължава да провокира такива епидемиологични гърмежи като в този момент или от клетъчния имунитет ще произлезе и пресечен, който да му пречи да разболява толкоз доста хора толкоз тежко едновременно, че здравните системи да издъхват?
Четвърто , никой не може сигурно да планува еволюцията на вируса. Напълно допустимо е той да стане по-лек – има редица отзиви от научните среди в тази посока и то на хора с престиж. В това отношение доста забавно би било да има по-точни и широкоразпространени отговори по какъв начин при прилепите няма проблем - имало ли в миналото такова нещо, какво се следи при хората и по какъв начин се е стигнало до настоящето състояние да не им прави усещане? Лошото е, че няма по какъв начин да сме сигурни, че вирусът може да стане по-лек, до момента в който не стане – тъй че и господин Маринов може да е прав. Със сигурност би трябвало да се замислим какъв брой евентуално е вирусът да тръгне по път, по който ни убива и поврежда по-малко – на ход в отговор на този въпрос са учените и не скрити зад политически пердета!
Описаното от Маринов решение обаче не трябва да бъде отхвърляно, изключително в случай че се окаже, че не можем да надбягаме еволюцията на вируса и процентът на повторни тежки заразявания си остава непосредствен до следения в този момент, при първо заразяване. Защото в случай че продължаваме да живеем доста дълго време както сега – от локдаун на локдаун, единствено с цел да докараме обстановката до задоволително равнище за лечебните заведения, неиминуемо ще стигнем до внезапен цивилизационен крах от всякакво естество. Хората са обществени животни – те не могат да живеят затворени и сами. Точно по тази причина едно от най-тежките санкции при всички типове управнически режими е пандизът. И в случай че в последна сметка вирусът ни води прекомерно дълго, към този момент ще би трябвало да се гледа и към препоръчаното от Маринов решение – на световно равнище. Това ще значи смяна на преобладаващия социално-икономически ред – политическа смяна. Тази смяна обаче като нищо значи и война, каквато човечеството не е виждало. Защото ми е доста мъчно да си показва по какъв начин Делян Пеевски в България или Марк Зукърбърг в Съединени американски щати, колкото и огромни филантропи да са, се разделят непринудено с насъбраното, с цел да може сънародниците им да преживеят нужния за " нула КОВИД " локдаун. Нали след това тези сънародници ще си кажат, че то можело и да не се работи баш толкоз?
Каквото и да стане с развиването на пандемията, едно е несъмнено - човечеството върви по път на огромни промени. А огромните промени прекомерно постоянно изискват огромни жертви - тъй че нека в действителност този вирус да не се окаже по-чевръст и бърз, в сравнение с научната ни мисъл - другояче още повече ще си спомняме какъв брой надалеч сме от безсмъртието, във всевъзможни аспекти!
Автор: Ивайло Ачев
Ако сте подобен човек, сигурно би трябвало да прочетете разбора на Георги Маринов " ". Маринов е част от департамента по генетика на университета Станфорд и несъмнено подхожда в разбора си за развиването на пандемията по доста сложен метод.
Какви са в резюме тезите му (хубаво е да прочетете, той е 23 страници и това евентуално ще отблъсне мнозина, само че при такива тематики моето верую е, че не може да се подхожда на правилото " на баницата – мекото и на работата – лекото " )? На първо място – че вирусът най-вероятно няма да става по-лек, даже може да чакаме да става хем по-прилепчив, хем по-тежък. В поддръжка на тази теза той показва възникването на нови разновидности като южноафриканския (B.1.351), бразилския (P.1) и английския (B.1.1.7), упорства, че вирусът в действителност еволюира преди всичко в посока да бъде по-заразен и че в случай че смъртността не е фактор, който да пречи на разпространяването му, може да се чака появяването на по-смъртоносни форми. За момента вирусът постоянно бива излъчен асимптоматично и пресимптоматично предаване, т.е. той не убива бързо и това е коз, който не въздейства на смъртността в пряк аспект – вирусът няма за какво да се трансформира в това отношение и да става по-лек за нас. Маринов прави и относителен разбор с един от четирите безобидни за индивида коронавируси – 229E, като в разбора този ковид се развива непрекъснато в това да заобикаля съществуващи антитела и разновидностите са най-много в протеиновата верига RBD, която при ковид SARS-CoV-2 се намира безусловно на върха на S протеина, с който SARS-CoV-2 ни заразява.
Оттук следва и въпрос номер две – докога имунизациите ще могат да са ефикасни, в случай че коронавирусът непрекъснато мутира за да бяга от създаваните от тях антитела? И ще може ли да са (достатъчно) ефикасни, в случай че върлуват няколко разновидността на вируса, които са се развили за да избягат на съществуващи към този момент антитела? Такива разновидности или напълно нов вариант ще значат първо проблеми и едвам по-късно основаване на вероятно работеща ваксина, нейното разпространяване и имунизиране на задоволително хора, преди съответният вариант/щам да бъде спрян. А до тогава – познато, локдаун и преброяване на трупове плюс телевизионни репортажи, които ги познават. Освен това, при незадоволително бърза огромна имунизационна акция, която да обезвреди вируса и да го накара да отиде в посока да не може да мутира към по-заразни разновидности, имунизираната популация ще сътвори условия коронавирусът да търси метод да преодолее отбраната ѝ, като употребява неимунизираните " за опитно поле " и да мутира към по-заразен за хората вид, в това число за имунизираните – можете да прочетете за тази научна догадка.
Затова Маринов вижда следното решение – следване на политиката " нула КОВИД ", най-ярки образци за която са Китай, Австралия, Нова Зеландия и Исландия. Това значи да има цялостно затваряне и ограничение на придвижването и взаимоотношението сред хора в подобен мащаб, че допустимо най-бързо да спре напълно разпространяването на вируса. Простичко казано - колкото по-свирепо затваряне (локдаун), толкоз по-бърз резултат. Това включва изолираност на всеки с диагноза " COVID-19 " по този начин, че да не може да заразява различен човек – даден е образец с хотели и общежития за карантиниране. Когато в интервал на най-малко 2, а по-добре съгласно Маринов и 4 седмици има всеки ден нула открити случая на COVID-19, рестриктивните мерки се подвигат – където т.е. в която страна и в който регион е реализирано. След това, да има подготвена за реакция система, която при поява на нов случай да се задейства – прави се ново, по-кратко затваряне, а зародилото огнище се " обезврежда ", като се намират всички контактни лица, свързани с първичния случай, изолират (карантинират) се и се наблюдава здравословното им положение, до момента в който е ясно, че повече не може да са заразни. Системата за реакция е обвързвана с постоянно всеобщо тестване, изключително в браншове, където близкият контакт сред хора е неминуем – като образованието да вземем за пример. Между другото, в Гърция към този момент потеглят да вършат такава система на всеобщо тестване - самотестване,!
За Маринов единствената причина този метод на " нула КОВИД " да не бъде натрапен в целия свят са политиците – тези, които пазят ползите на 1% от човечеството. Този % е процентът на милиардерите, на най-богатите – при подобен метод те ще изгубят най-вече, тъй като, с цел да може да бъде изискан първичния яростен локдаун, ще би трябвало хората, които живеят, тъй като работят и по този начин се изхранват, да получат средства за това без да работят. А това е рисков казус, показва той – това значи, че и без капитализъм можем.
Разбира се, при всеки разбор, колкото и да е сериозен, незабавно се появяват въпроси, както и противоречие. Случаят също не прави изключение. Първо , имунизациите и медикаментите Маринов въобще ги вади от уравнението си т.е. разчита казусът да бъде решаван всякога по еднакъв метод, с тотално от време на време затваряне и това да е методът ни на живот. Предвид обстоятелството, че това ще се прави от политици, какво им пречи даже да си измислят 1 нов случай, с цел да затворят в миг, в който вършат други мизерии и хората са тръгнали да им търсят сметка? Грижат се за живота ни - или... Съмнявам се самият господин Маринов дали ще е доста благополучен от такава грижа и какъв в действителност ще е животът ни?!
Второ , имало ли е пандемия в човешката история, която да е траяла безспир? С напредъка на науката всеки ден има нови постижения, тъй че може да чакаме този развой да продължава и в медицината. Ефективно характерно лекарство поставя завършек на болестта – в действителност съм уверен, че тази пандемия ще завърши сега, в който лечебните заведения не се препълват по този начин, че да не могат да поемат повече! Пак ще умират хора, само че на никой няма да му прави толкоз усещане – другояче до момента да бяхме изкоренили и други заразни заболявания като да вземем за пример грипа по посочения от Маринов метод. Освен това, коронавирусът в действителност еволюира в посока по-заразен, само че при съществуването на няколко разновидността, те биха били в конкуренция и един с различен, т.е. времето за пораждане на нов вид или даже вариант може да се окаже повече, в сравнение с беше, с цел да изместят южноафриканския, бразилския и английския вид първичния ухански вид, и да бъде открито научно решение на здравния проблем.
Трето , имунитетът в действителност най-вероятно ще е малотраен, само че въпросът още веднъж е какъв брой – в случай че е задоволително, с цел да купи време и да бъде измислено ново лекарство, тогава имунизациите може да са от решаваща роля в битката даже с обезпечаване на краткотраен имунитет. Да не забравяме и така наречен клетъчен имунитет – откакто вирусът, без значение в какъв вид, без значение дали посредством имунизация или по натурален път премине през 70-80% от човечеството, тогава към този момент ще имаме база да съпоставяме – дали SARS-CoV-2 ще продължава да провокира такива епидемиологични гърмежи като в този момент или от клетъчния имунитет ще произлезе и пресечен, който да му пречи да разболява толкоз доста хора толкоз тежко едновременно, че здравните системи да издъхват?
Четвърто , никой не може сигурно да планува еволюцията на вируса. Напълно допустимо е той да стане по-лек – има редица отзиви от научните среди в тази посока и то на хора с престиж. В това отношение доста забавно би било да има по-точни и широкоразпространени отговори по какъв начин при прилепите няма проблем - имало ли в миналото такова нещо, какво се следи при хората и по какъв начин се е стигнало до настоящето състояние да не им прави усещане? Лошото е, че няма по какъв начин да сме сигурни, че вирусът може да стане по-лек, до момента в който не стане – тъй че и господин Маринов може да е прав. Със сигурност би трябвало да се замислим какъв брой евентуално е вирусът да тръгне по път, по който ни убива и поврежда по-малко – на ход в отговор на този въпрос са учените и не скрити зад политически пердета!
Описаното от Маринов решение обаче не трябва да бъде отхвърляно, изключително в случай че се окаже, че не можем да надбягаме еволюцията на вируса и процентът на повторни тежки заразявания си остава непосредствен до следения в този момент, при първо заразяване. Защото в случай че продължаваме да живеем доста дълго време както сега – от локдаун на локдаун, единствено с цел да докараме обстановката до задоволително равнище за лечебните заведения, неиминуемо ще стигнем до внезапен цивилизационен крах от всякакво естество. Хората са обществени животни – те не могат да живеят затворени и сами. Точно по тази причина едно от най-тежките санкции при всички типове управнически режими е пандизът. И в случай че в последна сметка вирусът ни води прекомерно дълго, към този момент ще би трябвало да се гледа и към препоръчаното от Маринов решение – на световно равнище. Това ще значи смяна на преобладаващия социално-икономически ред – политическа смяна. Тази смяна обаче като нищо значи и война, каквато човечеството не е виждало. Защото ми е доста мъчно да си показва по какъв начин Делян Пеевски в България или Марк Зукърбърг в Съединени американски щати, колкото и огромни филантропи да са, се разделят непринудено с насъбраното, с цел да може сънародниците им да преживеят нужния за " нула КОВИД " локдаун. Нали след това тези сънародници ще си кажат, че то можело и да не се работи баш толкоз?
Каквото и да стане с развиването на пандемията, едно е несъмнено - човечеството върви по път на огромни промени. А огромните промени прекомерно постоянно изискват огромни жертви - тъй че нека в действителност този вирус да не се окаже по-чевръст и бърз, в сравнение с научната ни мисъл - другояче още повече ще си спомняме какъв брой надалеч сме от безсмъртието, във всевъзможни аспекти!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ