Задават ли се по-високи сметки за стоки и услуги
Задават ли се по-високи сметки за стоките и услугите, откакто скочат цените на парното, топлата вода и тока, разясниха в студиото на „ Тази заран “ по бТВ Христо Казанджиев, енергиен специалист от Български енергиен конгрес, Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България и Любослав Костов от КНСБ.
Припомняме ви „ Булгаргаз” изиска сред 16 и 18% по-висока цена на природния газ, само че от енергийния регулатор предвиждат нарастването да не е повече от 10%. За тока също се приготвя нарастване – сред 1,7% и 2,6%.
Опитите за лансиране на концепцията, че КЕВР би трябвало да потиска цените, е нездравословно за българския бизнес и българската стопанска система като цяло, счита Христо Казанджиев, енергиен специалист от Български енергиен конгрес. По този метод КЕВР отсрочва във времето едно фактически шоково повишаване, добави той.
Шокът ще пристигна през септември, когато ще се види какво ще бъде покачването за идващия интервал, чакам то още веднъж да е 15-18% за първото тримесечие на 2019 година, предвижда Казанджиев.
По думите му желаното от „ Българгаз” повишаване е разумно, целесъобразно и в сходство с разпоредбите за ценообразуване. Според него КЕВР употребява несъстоятелни, в някои връзки неуместни, причини, с цел да потиска цената на природния газ, и то освен в този момент, а от доста дълго време.
С това нарастване от 10% КЕВР принуждава „ Булгаргаз” да продава природния газ под себестойност, акцентира той.
„ Предложението на КЕВР, което и през днешния ден ще бъде обсъждано, е за 10,7% нарастване за третото тримесечие. Това би довело до повишаване на парното с към 7,5%, а еленергията се чака да нарастне приблизително с 2,25% за бита. Това не е в следствие единствено на нарастването на цената на естествения газ”, пресметна Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
„ За стоките и услугите повишаването ще бъде друго. Там, където природният газ се употребява като суровина, то ще бъде най-голямо. Например в случай че природният газ е 50% в себестойността – торовите фабрики, химията, повишаването явно ще бъде 5%. Но в множеството случаи в себестойността той е надалеч под 10%, т.е. повишаването ще е под 1%. Може би в действителност няма и да го има поради конкуренцията, т.е. ще е за сметка на резултата на компанията”, означи Велев.
Според него КЕВР употребява всички благоприятни условия, които дава законът, с цел да прави цени, които да са в интерес на жителите и бизнеса и в това време да не убиват енергийната система. „ Въпросът е дали по този метод би трябвало да се пресмята цената на природния газ. След съглашението на Европейска комисия с „ Газпром” към този момент имаме опция за избор – дали да считаме цената като функционалност на петрола 9 месеца обратно и курса на $, или да я считаме по различен метод – като цена на настоящия пазар на газ, или някаква композиция сред двете. Това е значителният въпрос – кое е по-изгодно за потребителите у нас”, посочи Велев. Важно е да създадем по този начин, че не КЕВР, а пазарът да дефинира цената на природния газ, акцентира той.
Любослав Костов от КНСБ посочи, че всяко повишаване на междинните първични материали за бизнеса води до отражение в крайната цена. „ Крайната тежест я понася българският потребител”, сподели Костов.
Припомняме ви „ Булгаргаз” изиска сред 16 и 18% по-висока цена на природния газ, само че от енергийния регулатор предвиждат нарастването да не е повече от 10%. За тока също се приготвя нарастване – сред 1,7% и 2,6%.
Опитите за лансиране на концепцията, че КЕВР би трябвало да потиска цените, е нездравословно за българския бизнес и българската стопанска система като цяло, счита Христо Казанджиев, енергиен специалист от Български енергиен конгрес. По този метод КЕВР отсрочва във времето едно фактически шоково повишаване, добави той.
Шокът ще пристигна през септември, когато ще се види какво ще бъде покачването за идващия интервал, чакам то още веднъж да е 15-18% за първото тримесечие на 2019 година, предвижда Казанджиев.
По думите му желаното от „ Българгаз” повишаване е разумно, целесъобразно и в сходство с разпоредбите за ценообразуване. Според него КЕВР употребява несъстоятелни, в някои връзки неуместни, причини, с цел да потиска цената на природния газ, и то освен в този момент, а от доста дълго време.
С това нарастване от 10% КЕВР принуждава „ Булгаргаз” да продава природния газ под себестойност, акцентира той.
„ Предложението на КЕВР, което и през днешния ден ще бъде обсъждано, е за 10,7% нарастване за третото тримесечие. Това би довело до повишаване на парното с към 7,5%, а еленергията се чака да нарастне приблизително с 2,25% за бита. Това не е в следствие единствено на нарастването на цената на естествения газ”, пресметна Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
„ За стоките и услугите повишаването ще бъде друго. Там, където природният газ се употребява като суровина, то ще бъде най-голямо. Например в случай че природният газ е 50% в себестойността – торовите фабрики, химията, повишаването явно ще бъде 5%. Но в множеството случаи в себестойността той е надалеч под 10%, т.е. повишаването ще е под 1%. Може би в действителност няма и да го има поради конкуренцията, т.е. ще е за сметка на резултата на компанията”, означи Велев.
Според него КЕВР употребява всички благоприятни условия, които дава законът, с цел да прави цени, които да са в интерес на жителите и бизнеса и в това време да не убиват енергийната система. „ Въпросът е дали по този метод би трябвало да се пресмята цената на природния газ. След съглашението на Европейска комисия с „ Газпром” към този момент имаме опция за избор – дали да считаме цената като функционалност на петрола 9 месеца обратно и курса на $, или да я считаме по различен метод – като цена на настоящия пазар на газ, или някаква композиция сред двете. Това е значителният въпрос – кое е по-изгодно за потребителите у нас”, посочи Велев. Важно е да създадем по този начин, че не КЕВР, а пазарът да дефинира цената на природния газ, акцентира той.
Любослав Костов от КНСБ посочи, че всяко повишаване на междинните първични материали за бизнеса води до отражение в крайната цена. „ Крайната тежест я понася българският потребител”, сподели Костов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ