Задаващите се избори може да са фундаментални: да се превърнат

Задаващите се избори може да са фундаментални: да се трансфорат в победа на политическия примитивизъм. И българите да се върнат там, където не са имали лична и същински суверенна страна. И това напълно не е смешка.

В Народното събрание се оформи нежно болшинство на, което дава обещание на българите да ги извади от актуалната им “агония ” и “мъка ” и да ги води към естественото им положение. Това мислено естествено положение – като се вземат поради съставните елементи на новото болшинство - може да се опише по следния метод:

Eстествено положение?

(ГЕРБ) става началник на КПКОНПИ, основен охранител на границата (особено на Капитан Андреево) и поема разпределянето на парите за пътища, автомагистрали, както и еврофондовете;

(ГЕРБ) и Йордан Цонев (ДПС) дават отговор за останалата част от обществения запас и изключително за приходите от хазарта и бюджетите на общините;

(ДПС) става (или по-скоро остава) основен прокурор и му се разпорежда да напише българския закон “Магнитски ”;

(ИТН) поема напълно външната политика;

( “Възраждане ”) ръководи образованието, културата и медиите.

Имената на съответните постовете може да звучат шокиращо. Но даже съответните титуляри да се окажат разнообразни, властта в посочените ресори – в случай че това болшинство се наложи - ще се упражнява от упоменатите. Къде директно, къде отдалечено от някой диван или място без ток.

Искат ли българите тъкмо това?

Понятието “естественото положение ” на нещата е въведено в политическата доктрина на модерността от мислители като Хобс, Лок и Русо, с цел да се разбере ясно какво е противоположното на политиката. Когато политическото и страната, насочена към богатството на всички, се разпаднат, обществата минават (връщат се) към естественото си положение, където най-силният взема това, което може, използва го в собствен личен интерес и го задържа до тогава, до момента в който някой различен, по-силен, не му го грабне.

Стремежът към връщане към естественото положение на нещата може да бъде наименуван “политически примитивизъм ” и точно този политически примитивизъм сега е идеологията на новосформиралото се болшинство.

Ето няколко съответни образеца на български политически примитивизъм, с цел да не звучат тезите нереално:

- В България пътища може да се строят, единствено когато страната без конкурс и предплатено раздава голям запас на подбрани от нея компании. Твърди се, че това е най-ефективната форма на ръководство в сектора;

- Икономиката ни би трябвало да е, тъй като избрани хора са подвластни от тях;

- Контролът на границата може и би трябвало да се довери на монополна частна компания, която на процедура да позволява кой какво вкарва в страната;

- Прокуратурата не би трябвало да внася обвинявания против избрани хора (титуляри на власт), даже когато против тях има задоволително обществено известна информация. Същевременно тя може и би трябвало да внася обвинявания против техни съперници при съществуване на по-малко, по-неубедителна или даже никаква информация;
Редакцията предлага
- Външната политика на страната се диктува от частните ползи на избрани партии с патриотарска устременост. На съперниците им се лепи етикет “предател ”, а страната стартира да се държи в интернационален проект като Бай Ганьо в банята – тупа се по гърдите, вика “Болгар, болгар ” и скача в дипломатическия басейн, с цел да плува гемеджийската. Разбира се, най-малкото следствие от това държание е тотална излагация. Следва гнуслива изолираност и маргинализация, в случай че не въобще овакантяване на клубовете на цивилизованите държави;

Образованието, културата и медиите стават инструмент за налагане на възгледите на най-голямата група в обществото на останалите. Културата бързо се свежда до конски опашки, павурчета и Никифоровата кратуна. Образованието бълва хора, подготвени с принуждение да постановат тезите си, медиите сами стават насилници...

Защо някои го харесват

Две неща са привлекателни в политическия примитивизъм. Политическото е комплицирано – то изисква време, диалози, цивилизован звук, възпитание и взаимни отстъпки, а дори и обединения, договаряне и уреждане. То изисква някакъв базов публичен контракт, в който гласът на всеки и неговите ползи да са чути и почетени.

Примитивизмът дава обещание, че може да мине и без всички тези затруднения на модерността, че може да редуцира огромна част от тях. Политическите примитивисти, да вземем за пример, не схващат защо са партиите и парламентите, не виждат защо би трябвало те да получават обществен запас, желаят да се избират напряко персони, упорстват народът директно да си споделя думата и така нататък и тъй наречените

Второто атрактивно нещо в политическия примитивизъм е фигурата на благородния дивак. Когато отпаднат задръжките на цивилизацията, изпод от време на време избива естествената добрина и възприятие за правдивост на пред-политическото. Много от политиците, в които българите са се влюбвали през последните години, в действителност са опити за имперсонализация на благородния дивак.

Тези имперсонализации би трябвало да са естествени, директни до безкултурие, преми до нецивилизованост, само че с положителни, смели и обективни сърца. Да посочват нещата такива, каквито са. Да не образоват и поучават хората, а да показват тяхната достоверност.

Фундаментален конфликт

Задаващите се избори за някои ще са конфликт сред евроатлантизма и надигащото се евразийство. Но тези избори може да се окажат даже по-фундаментални: да се трансфорат в победа на политическия примитивизъм. Във “Времеубежище ” Георги Господинов споделя една антиутопия, при която българите, гледайки носталгично обратно, анахронично битуват или в комунизма или в опиянението на националното Възраждане.

Даниел Смилов

Опасността е по-дълбока обаче – тези два признака да са предпочитание за връщане в предполитическо, “естествено ” положение, където всичко е директно, непосредствено, бездоговорно и безпардонно. Да се върнат българите там, където въобще сме нямали лична и същински суверенна политическа организация - т.е. страна. И двата образеца на Господинов – и Османската империя, и Съветската империя - подсказват точно това.

Избор сред две несгоди

Опасността от естественото положение е била известна на Хобс – за него то наложително води до война на всеки против всеки. Или най-вече до някакъв нежен мир заради краткотрайно превъзходство на една група над друга. Естественото положение постоянно води и до избор сред две несгоди – подкрепете корумпираните, с цел да не дойдат на власт евразийците, да вземем за пример. Това тъкмо може да се окаже мотото на идващите избори и да се употребява за реклама на едни примитивисти за сметка на други.

България заслужава повече обаче и би трябвало да се откри опция на политическия примитивизъм. Защото тъгата и мъката в следствие от примитивизма ще са много по-сериозни от каквито и страдания – мислени или действителни - страната да изпитва сега.

Питайте Хобс, в случай че не вярвате.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.