Задаването на въпроси към България категорично разкрива съмнения от страна

...
Задаването на въпроси към България категорично разкрива съмнения от страна
Коментари Харесай

Вижте какво точно ЕП питат Гешев и Борисов

Задаването на въпроси към България изрично разкрива подозрения от страна на Екологичен потенциал. Чрез тях се търси меродавност на позицията на страната по редица тематики, които до през вчерашния ден ръководещите и прокуратурата определяха като ”провокирани от олигарси и платени от тях медии ”. Днес Европарламентът изпратил голям брой въпроси към основния прокурор Иван Гешев и премиера Бойко Борисов.
Вижте цялостния превод, който направи Фрог Нюз на на които би трябвало да отговорят:

Група за наблюдаване на демокрацията, върховенството на закона и главните права (DRFMG)
Последващи въпроси

След продан на отзиви по отношение на последните събития в България по отношение на демокрацията, върховенството на закона и главните права
от петък, 28 август 2020 година, 09.00-13.30

Към вицепремиера:

1) Как ще оценявате антикорупционните промени в България след октомври 2019 година?
Какви съответни дейности са подхванати от държавното управление в това отношение? В допълнение - що се отнася до промяната на правосъдната система - по какъв начин държавното управление се отнася към рекомендациите на Венецианската комисия, по-специално по отношение на функционалностите на основния прокурор?

2) Върховенството на закона се отнася освен до въпросите за антикорупцията и правосъдната система, само че и до свободата на медиите. Ситуацията във връзка с свободата на медиите в България е доста притеснителна. През април тази година Съветът на Европа разгласява своя годишен отчет за свободата на медиите, който гласи следното за България: „ В България се вижда утежняване на работната среда за публицистите заради поляризиращия темперамент на обществения спор, откритата неприязън на определените политици и устойчивата офанзиви против самостоятелни медии посредством административен и правосъден тормоз, както и физически закани. Собствеността върху медиите е непрозрачна и се характеризира с завладяването на медийния пазар от олигарси, които употребяват медийната си власт, с цел да упражняват политическо въздействие и да нападат и да очернят противници и критици. Бизнесът за разпространяване на вестници в страната е под контрола на един конгломерат, благосъстоятелност на политик. Независимите публицисти и медии постоянно са обект на заплашване персонално и онлайн. "

Бихте ли могли да коментирате това със особено внимание към разкритията за конгломерат, благосъстоятелност на политик. Как това се отразява на свободата на медиите и какви дейности възнамерява държавното управление да се оправи с тази обстановка?

3) Премиерът Борисов разгласи конституционни промени преди няколко седмици. През четирите дни сред известието на премиера, че ще има нова Конституция и внасянето на самия план, какви публични съвещания сте провели, в случай че има такива? Има ли задоволителна оценка на препоръчаните промени?

4) В новия план на Конституция вие оферирате законодателна самодейност да бъде дадена на правосъдната власт. В множеството държави-членки правосъдната власт ползва закона, а не го основава. Това е част от разделянето на управляващите. И по този начин, какво постанова тази промяна, какви проблеми се пробвате да решите с това?

5) В новия план на Конституция оферирате обилни ограничавания на пълномощията на президента на Републиката, изключително когато става въпрос за назначения в правосъдната власт. Ролята на президента в този развой в никакъв случай не е била предмет на рекомендации или разбор в границите на оценките на правосъдната власт от Комисията в границите на рекомендациите на CVM или на Венецианската комисия. Каква беше задачата да предложи промени в ролята му?

Към заместител министър-председателя и заместник-министъра на правораздаването:

6) Въпреки че българското държавно управление се е съветвало по-рано с Венецианската комисия, това не важи за последните промени, по-специално за оповестената неотдавна промяна в Конституцията. Ще изиска ли българското държавно управление от Венецианската комисия да излезе със мнение по този въпрос?

7) Решението „ Колеви против България “ е от 2009 година Както показаха Венецианската комисия и GRECO, бяха подхванати някои промени за използване на това решение, само че остават обилни пропуски в отчетността на основния прокурор. Кога държавното управление ще извърши напълно и безусловно решението и рекомендациите от мненията на Венецианската комисия и GRECO?

Ще се ангажира ли българското държавно управление да изиска ново мнение на Венецианската комисия по отношение на предложенията за промени във връзка с основния прокурор?

8) Смята ли българското държавно управление, че въвеждането на съществена конституционна промяна и Велико Народно заседание единствено месеци преди изборите разрешава деликатен, транспарантен, приобщаващ, либерален развой?

9) Съществуват съществени терзания по отношение на концентрацията на медийна благосъстоятелност, както е посочено в мониторинга за медиен плурализъм от 2020. България е на 111-то място в показателя за независимост на медиите. Освен това обособени публицисти оповестяват за закани и заплашване. Какво ще направи държавното управление за повишение на прозрачността на собствеността, поощряване на плурализма на медийната благосъстоятелност и обезпечаване на сигурността на публицистите?

10) Каква е актуалната правна и практическа конструкция и ситуацията на българското поданство по капиталова скица? Какви са последните промени и по какъв начин в действителност са приложени оповестените промени? Готова ли е България да последва позицията на Екологичен потенциал, че всички държави-членки би трябвало да анулират сходни схеми, или най-малко желае ли да поддържа дейностите на Европейски Съюз за контролиране на това?

Към заместник-министъра на правораздаването:

11) Според отчета на Агенцията на Европейски Съюз за главните права (FRA) в няколко страни се появяват отчети на политици, употребяващи расистки и ксенофобски език. Amnesty International означи през април, че въвеждането на карантинни ограничения в ромските квартали в България и Словакия е съпроводено от " все по-враждебна анти-ромска изразителност, постоянно подклаждана от политици ". Каква е позицията на българското държавно управление във връзка с тези констатации? Как е ситуацията на ромските квартали сега?

12) Конституционният съд на България одобри жалбата против закон, допускащ на полицията да има достъп до данни за местоположението на разпознати лица за следене на хора в карантина. Какво е последното положение на дейностите в тази посока?

13) Върховният касационен съд на България отхвърля жалбата на държавното управление против условното предварително освобождение на Джок Палфрийман, заявявайки, че „ настояването за обновяване на делото е процесуално неприемливо и всички производства би трябвало да бъдат прекъснати “. И въпреки всичко този австралийски жител продължава да не може да напусне страната по заповед на Министерството на вътрешните работи. Бихте ли обяснили за какво Съдът се пренебрегва и в случай че няма произвеждане против това лице, каква е основата за продължаващото му задържане в страната?

14) Голям брой задгранични притежатели на парцели в България са потърсили отбраната по Закона за етажната благосъстоятелност, който ги освобождава от възнаграждение на такси за ръководство, в случай че обитават под 30 дни годишно в собствеността си. Мнозина обаче не съумяват да се възползват от този закон в локалните съдилища. Установява се тясна връзка сред правосъдната власт и бизнесмените, вследствие на което делата се губят в по-нисшите съдилища и би трябвало да бъдат обжалвани при обилни времеви и финансови разноски пред по-горните инстанции. Наясно ли сте с това и имате ли проекти да се справите с него?

15) Има ли проекти за контролиране на активността на ръководещите сдружения с съответно отношение към непозволените такси, които се усилват както им се желае, без да има условия за правилни сметки или да се подсигурява, че финансовите условия са свързани с даването на услуги?

16) По отношение на набиране на сезонни служащи от България посредством организации за набиране на личен състав в страната за най-вече селскостопански служащи в цяла Европа: Знаете ли броя на тези организации? Има ли опасения, че правата на тези служащи са нарушени от налагането на разноски и такси, свързани с тяхното приемане на работа? В момента проверява ли се някоя от тези организации?

Към основния прокурор и зам.-главния прокурор:

17) Свързано с оферти по време на чуването по отношение на дефекти в битката с корупцията, би било подходящо да има повече информация от основния прокурор и неговата заместител госпожа Филипова. Какви съответни ограничения е взела прокуратурата в битката с корупцията? Разследвани и упрекнати ли са политически лица и от кои политически партии произлизат най-вече? Те от политически партии ли са както в държавното управление, по този начин и в опозицията?

18) Наскоро испанските медии разгласиха информация за настоящо следствие, свързващо премиера Борисов със скица за пране на пари в Барселона. Работи ли българското обвиняване по това дело, имайки поради, че е получило сигнали по него още през 2019 година? Ако да, на какъв стадий е следствието?

19) Преди няколко месеца в пресата бяха оповестени няколко аудиозаписа. Наред с доста други неща, които са показани в тези записи, в избран миг гласът, който наподобява е гласът на премиера Борисов, заплашва да „ изгори “ водещ политик от опозицията, сега сътрудник евродепутат. Има ли някакво следствие или предварителна инспекция в това отношение? Ако да, на какъв стадий са?

20) Българските жители станаха очевидци на разнообразни аудиозаписи и фотоси, оповестени в медиите. Но не всички от тези записи и фотоси са анонимни. Някои стенограми и записи бяха оповестени публично от прокуратурата - някои от тях по време на настоящи каузи, някои даже преди формиране на дело. Как оценявате тази процедура?

21) След съвещанието на закрито на DRFMG, основният прокурор на България разгласява на формалната си страница информация, че срещата е проведена по предложение на основния прокурор на България. Всъщност DRFMG взе решението да се организира това заседание и предложения основния прокурор, който изпрати заместника си. Желаете ли да коригирате тази погрешна информация?

До заместник-министъра на правораздаването и заместител основния прокурор:

22) Както е посочено в последния отчет за CVM и отчетите на GRECO, структурите за битка с корупцията са укрепени, само че към момента липсва солидна история на следствията, водещи до резултати, в това число присъди за причинители. Как българското държавно управление и прокуратурата ще се уверят, че публично подхванатите промени фактически ще доведат до действителни резултати във връзка с битката с корупцията?

Към заместник-министъра на правораздаването и Комисията за отбрана против дискриминирането:

23) Как българското държавно управление и Комисията за отбрана против дискриминирането ще обезпечат цялостната отбрана на всички малцинства? Това включва роми, ЛГБТИ хора, както и етнически и езикови малцинства в България? Имаме отчети за случайна карантина и ограничения за блокиране, ориентирани съответно към ромите, необятно публикувана тирада на омразата против роми, ЛГБТИ фобийна тирада на омразата, както и опити за възпрепятстване на работата на Неправителствени организации, работещи с македонско-българското малцинство. Конкретно към Комисията за отбрана против дискриминация: Какви следствия е направила през последната година по тези каузи и какви решения е взела по тези каузи?

24) Що се отнася до правата на дамите - по какъв начин българското държавно управление и Комисията за отбрана против дискриминирането обезпечават цялостната им отбрана? Как дава отговор на рецензиите, че актуалната правна и политическа рамка не обезпечава ефикасна отбрана против насилието над дамите? Според EIGE България има един от най-ниските равнища на отчитане на домашното принуждение. Как ще се обърне внимание на това? Защо българското държавно управление не би се противопоставило на погрешно показване на Истанбулската спогодба и по-скоро ще работи за отбрана на дамите, като ратифицира Конвенцията?

Към българското държавно управление като цяло: За конституционната промяна

25) Сред главните претенции на неотдавнашната протестна вълна, едно от тях е апел за образуване на нови и почтени избори от държавно управление, полагащо грижи, които да бъдат последвани от обилни промени в региона на върховенството на закона. И въпреки всичко критиците споделят, че държавното управление се пробва да прекъсне тези претенции, като предлага избора на огромно национално заседание, с цел да се разиска към този момент квалифициран нов план на конституция - направен при неговите условия - че към този момент е необятно подложен на критика освен за това, че не е дал отговор на множеството въпроси, които подкопават върховенството на закона в България, само че също по този начин основават нови закани, в това число в допълнение подсилване на пълномощията на основния прокурор. Какви гаранции може да даде българското държавно управление, че ще бъдат спазени най-високите стандарти за бистрота и ще бъде извършена допустимо най-широка социална полемика и консултация?

Реформа на прокуратурата

26) Измина повече от десетилетие от делото „ Колеви против България “, в което Европейският съд по правата на индивида изрично изисква от България да промени законодателството по отношение на прокуратурата и основния прокурор. Оттогава Венецианската комисия също няколко пъти е призовавала България да го направи. Без в действителност самостоятелна прокуратура битката с корупцията не може да бъде ефикасна. В система, при която върховенството на закона е подкопано, не може да реагира на високопоставени политици, злоупотребяващи с властта си. Може ли българското държавно управление да даде информация по какъв начин и по кое време има намерение да се придържа към решението на Европейски съд по правата на човека като причина за вярното действие на върховенството на закона?

Относно рекомендациите на GRECO

27) По време на нашата видеоконференция предходната седмица беше упоменато, че България е изпълнила огромна част от рекомендациите на GRECO през последните години. Тогава може ли държавното управление да изясни за какво България е в застоялост в показателя за усещане на корупцията, като непрекъснато се класира на последно място измежду държавите-членки на Европейски Съюз?

Относно нов закон за Неправителствени организации

28) Един от младшите съдружни сътрудници на българското държавно управление неотдавна внесе законопроект, който ще вкара обвързване за Неправителствени организации да рапортуват в границите на 7 дни всяко подаяние, надвишаващо почти 500 евро, което биха получили от чужбина. Личната отговорност на членовете на управителните органи на Неправителствени организации също се ангажира напълно към това. Подобен закон, признат в Унгария, беше неотдавна нападнат от Европейския съд, защото е дискриминационен, нарушава свободното придвижване на лица и лимитира свободата на сдружаване. Може ли държавното управление да удостовери, че този законопроект, който има смущаващо влияние върху Неправителствени организации и вцепеняващ резултат върху сериозните гласове няма да получи поддръжка от всички съдружни партии?

Относно обстановката с ромите

29) При изключителни ограничения за ограничение на COVID-19 се оповестява, че българските управляващи са сложили ромските селища под наложителни карантини, налагани от полицията и военните, с аргумента, че такива ограничения са нужни за запазване на публичното здраве и сигурност. Въвеждането на тези ограничения е съпроводено от все по-враждебна анти-ромска изразителност, която постоянно се подклажда от политиците и се употребява за заклеймяване и налагане на по-репресивни ограничения върху ромските общности. Отчетите демонстрират, че тези ограничения, както и наложително изселване и разрушение от къщите са били селективно ориентирани към ромски селища и те не са били приложени към други групи или популацията. Подобно селективно използване, при липса на доказателства, че са били прегледани по-малко ограничаващи други възможности, повдига въпроси по отношение на спазването на тези ограничения със задължението за възбрана на дискриминирането. Може ли държавното управление да изясни по какъв начин могат да бъдат позволени такива ограничения и какво има намерение да направи, с цел да постави завършек на дискриминационните ограничения против част от популацията? Може ли да подчертае главните си достижения и главните дефекти в подтекста на актуалната рамка на Европейски Съюз за национални тактики за интеграция на ромите?

Превод Диана Йонкова
Източник: frognews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР