В Гърция плашат с нова бежанска криза. Какви са фактите?
Задава ли се нова бежанска рецесия в Европа? Гръцкият министър на миграцията приказва за " инвазия " и " изключително състояние " и твърди, че бежанците в Гърция получавали " обилни менюта " , заяви.
Каква е истината?
Реториката е съвсем военна: Танос Плеврис, новоназначеният гръцки министър на миграцията, приказва за " инвазия ", а негови сътрудници от държавното управление назовават обстановката " хибридна война " или " изключително състояние " . Голяма част от медиите пишат, че Крит е " наводнен " от незаконни имигранти. А министър-председателят Кириакос Мицотакис дава обещание, че Гърция няма да разреши да бъде отворен нов канал за незаконно влизане в страната и Европа. " Както в региона Еврос през 2020 година, ще създадем всичко належащо, с цел да ги спрем " , написа държавният началник във Facebook.
Гръцките политици и медии припомнят обаче най-много за събитията от 2015, когато милиони бежанци, основно от Сирия, дойдоха в Европа. Но дали Гърция и Европа в действителност са изправени пред нова бежанска рецесия като тази отпреди 10 години? Всички признаци приказват срещу това.
Сто пъти по-малко мигрантги, в сравнение с през 2015
По данни на бреговата защита през първата половина на 2025 година на средиземноморския остров Крит и на дребния остров Гавдос са пристигнали 7336 бежанци. През юли са пристигнали още към 2000 души. Това е с съвсем 350% повече, в сравнение с през 2024 и въпреки всичко това не може да се дефинира като " настъпление ".
Освен това чисто теоретично за огромен остров като Крит не би било проблем да се оправи с 9000 или 10 000 бежанци. За съпоставяне, през 2015 на доста по-малки острови като Лесбос и Кос бяха пристигнали над един милион бежанци. Но през днешния ден обществените и политическите настроения са разнообразни - както в Европа, по този начин и в Гърция.
Местните поданици на остров Крит, които през 2024 са приели съвсем четири милиона туристи, са изрично срещу основаването на лагер за новите бежанци. През миналия уикенд даже имаше митинги. В резултат на това сега новопристигналите се изпращат в Малакаса край Атина или в Северна Гърция. Въпреки че държавното управление разгласи основаването на лагер на остров Крит, е подозрително дали ще се осмели да извърши желанията си, защото политическата цена за това може да се окаже много висока.
Пищно меню за търсещите леговище?
В същото време гръцкият министър на миграцията приказва единствено за " незаконни мигранти " , чието място било в пандиза, и заплашва бежанците с понижаване на храната. Плеврис твърди, че хората в затворените лагери се хранят прекомерно добре и неведнъж декларира, че неговото министерство " не е хотел ".
Факт е, че в Гърция хранителни артикули се дават единствено на търсещите леговище. Признатите бежанци, както и тези, чиято молба за леговище е била отхвърлена, само че към момента са в страната, тъй като няма къде другаде да отидат, нямат право на безвъзмездна храна в границите на стратегиите на министерството за миграцията.
От 1 октомври 2021 търсещите леговище, настанени в лагери в цяла Гърция, се хранят от частни кетъринг компании на цена от 6,88 евро на човек дневно. Следователно изказванието на Плеврис, че им се сервират луксозни хотелски менюта, е най-малкото пресилено.
Министърът, който има крайнодясно минало, се показва като уверен съперник на противозаконната имиграция. За него съвсем всички новопристигнали са противозаконни. Той ги упреква, че желаят да се любуват на добър живот в гръцкия парадайс, финансиран от гръцките данъкоплатци . Факт е обаче, че 75% от разноските за храна се покриват от Европейски Съюз. Факт е също, че множеството бежанци и мигранти не мечтаят за парадайса в Гърция, а желаят да продължат напред, множеството от тях към Западна и Северна Европа.
Молби за леговище не се одобряват
Освен това новопристигащите лица сега нямат достъп до процедура за даване на леговище и затова нямат право на храна. След като предходната седмица беше признат нов закон (с гласовете на ръководещата партия " Нова Демокрация " и депутатите от по-малките десни партии), минимум за три месеца Гърция стопира да приема молби за леговище от бежанци, идващи по море от Северна Африка. Законът е противоречив, противоконституционен по мнението на доста правни специалисти и е в очевидно несъгласие с европейските полезности. Но даже Европейската комисия (ЕК) не му се опълчва.
Плеврис към този момент има ясна правна обосновка за проектите си да върне новопристигналите без процедура за даване на леговище. " Има страни, в които можем да ги изпратим назад, страни, с които имаме съглашение, и други, в които те могат да се върнат непринудено " , съобщи той през уикенда по телевизионния канал SKAI.
Но дали това е правилно? Един от тримата арестувани, които всеки миг би трябвало да бъдат депортирани от Гърция, е от Египет, а съгласно гръцкия омбудсман това лице не може да бъде върнато назад при сегашните условия. Поради това гръцкото държавно управление би желало да подписа съглашение с Кайро, само че такова към момента няма.
По данни на Министерството на миграцията множеството лица, търсещи леговище, които са пристигнали през първите пет месеца на 2025, са от Афганистан (31%), следвани от Египет (16,4%), Сирия (6,2%), Пакистан (5,2%), Судан (4,5%) и Бангладеш (3,6%). Съмнително е обаче дали всички, на които не е предоставено или не им е позволено да аплайват за леговище, биват връщани назад във всички тези страни.
Въпреки това министърът на миграцията продължава с ограниченията за въздържане на мигрантите и приготвя нов проектозакон, който планува три години затвор без право на предварително освобождение и санкция от 10 000 евро за тези, които откажат да изоставен страната. Но е подозрително дали това ще проработи и дали това ще сплаши хората, които са съумели да избягат от Судан, да прекосят либийската пустиня и да съберат пари за прехода от Тобрук. Вероятно не. Не е ясно и какво ще се случи след трите години затвор. Например дали по-късно ще последва друга тригодишна присъда.
Плановете на Плеврис обаче се харесват на дясно настроените в Гърция, а това е значимо за държавното управление.
Откъде идват новите бежанци?
Всъщност държавното управление знае доста добре, че казусът не може да бъде решен със закани за затвор или с двете фрегати, които Мицотакис неотдавна изпрати да патрулират по либийското крайбрежие. В момента разрушената страна Либия е мястото, където се събират хората, които желаят да избягат от африканските войни, глада и неналичието на вероятности и чакат опция да се трансферират в Европа. Само от войната в Судан са избягали 14 милиона души - в Чад, Египет, Етиопия и Либия.
Единственото реалистично решение на казуса на Гърция и Европа би било съглашение с Либия, т.е. с тамошните две държавни управления - интернационално приетото в Триполи и другото в Бенгази. То би могло да бъде по сходство на съглашението сред Европейски Съюз и Турция от 2016 година.
Каква е истината?
Реториката е съвсем военна: Танос Плеврис, новоназначеният гръцки министър на миграцията, приказва за " инвазия ", а негови сътрудници от държавното управление назовават обстановката " хибридна война " или " изключително състояние " . Голяма част от медиите пишат, че Крит е " наводнен " от незаконни имигранти. А министър-председателят Кириакос Мицотакис дава обещание, че Гърция няма да разреши да бъде отворен нов канал за незаконно влизане в страната и Европа. " Както в региона Еврос през 2020 година, ще създадем всичко належащо, с цел да ги спрем " , написа държавният началник във Facebook.
Гръцките политици и медии припомнят обаче най-много за събитията от 2015, когато милиони бежанци, основно от Сирия, дойдоха в Европа. Но дали Гърция и Европа в действителност са изправени пред нова бежанска рецесия като тази отпреди 10 години? Всички признаци приказват срещу това.
Сто пъти по-малко мигрантги, в сравнение с през 2015
По данни на бреговата защита през първата половина на 2025 година на средиземноморския остров Крит и на дребния остров Гавдос са пристигнали 7336 бежанци. През юли са пристигнали още към 2000 души. Това е с съвсем 350% повече, в сравнение с през 2024 и въпреки всичко това не може да се дефинира като " настъпление ".
Освен това чисто теоретично за огромен остров като Крит не би било проблем да се оправи с 9000 или 10 000 бежанци. За съпоставяне, през 2015 на доста по-малки острови като Лесбос и Кос бяха пристигнали над един милион бежанци. Но през днешния ден обществените и политическите настроения са разнообразни - както в Европа, по този начин и в Гърция.
Местните поданици на остров Крит, които през 2024 са приели съвсем четири милиона туристи, са изрично срещу основаването на лагер за новите бежанци. През миналия уикенд даже имаше митинги. В резултат на това сега новопристигналите се изпращат в Малакаса край Атина или в Северна Гърция. Въпреки че държавното управление разгласи основаването на лагер на остров Крит, е подозрително дали ще се осмели да извърши желанията си, защото политическата цена за това може да се окаже много висока.
Пищно меню за търсещите леговище?
В същото време гръцкият министър на миграцията приказва единствено за " незаконни мигранти " , чието място било в пандиза, и заплашва бежанците с понижаване на храната. Плеврис твърди, че хората в затворените лагери се хранят прекомерно добре и неведнъж декларира, че неговото министерство " не е хотел ".
Факт е, че в Гърция хранителни артикули се дават единствено на търсещите леговище. Признатите бежанци, както и тези, чиято молба за леговище е била отхвърлена, само че към момента са в страната, тъй като няма къде другаде да отидат, нямат право на безвъзмездна храна в границите на стратегиите на министерството за миграцията.
От 1 октомври 2021 търсещите леговище, настанени в лагери в цяла Гърция, се хранят от частни кетъринг компании на цена от 6,88 евро на човек дневно. Следователно изказванието на Плеврис, че им се сервират луксозни хотелски менюта, е най-малкото пресилено.
Министърът, който има крайнодясно минало, се показва като уверен съперник на противозаконната имиграция. За него съвсем всички новопристигнали са противозаконни. Той ги упреква, че желаят да се любуват на добър живот в гръцкия парадайс, финансиран от гръцките данъкоплатци . Факт е обаче, че 75% от разноските за храна се покриват от Европейски Съюз. Факт е също, че множеството бежанци и мигранти не мечтаят за парадайса в Гърция, а желаят да продължат напред, множеството от тях към Западна и Северна Европа.
Молби за леговище не се одобряват
Освен това новопристигащите лица сега нямат достъп до процедура за даване на леговище и затова нямат право на храна. След като предходната седмица беше признат нов закон (с гласовете на ръководещата партия " Нова Демокрация " и депутатите от по-малките десни партии), минимум за три месеца Гърция стопира да приема молби за леговище от бежанци, идващи по море от Северна Африка. Законът е противоречив, противоконституционен по мнението на доста правни специалисти и е в очевидно несъгласие с европейските полезности. Но даже Европейската комисия (ЕК) не му се опълчва.
Плеврис към този момент има ясна правна обосновка за проектите си да върне новопристигналите без процедура за даване на леговище. " Има страни, в които можем да ги изпратим назад, страни, с които имаме съглашение, и други, в които те могат да се върнат непринудено " , съобщи той през уикенда по телевизионния канал SKAI.
Но дали това е правилно? Един от тримата арестувани, които всеки миг би трябвало да бъдат депортирани от Гърция, е от Египет, а съгласно гръцкия омбудсман това лице не може да бъде върнато назад при сегашните условия. Поради това гръцкото държавно управление би желало да подписа съглашение с Кайро, само че такова към момента няма.
По данни на Министерството на миграцията множеството лица, търсещи леговище, които са пристигнали през първите пет месеца на 2025, са от Афганистан (31%), следвани от Египет (16,4%), Сирия (6,2%), Пакистан (5,2%), Судан (4,5%) и Бангладеш (3,6%). Съмнително е обаче дали всички, на които не е предоставено или не им е позволено да аплайват за леговище, биват връщани назад във всички тези страни.
Въпреки това министърът на миграцията продължава с ограниченията за въздържане на мигрантите и приготвя нов проектозакон, който планува три години затвор без право на предварително освобождение и санкция от 10 000 евро за тези, които откажат да изоставен страната. Но е подозрително дали това ще проработи и дали това ще сплаши хората, които са съумели да избягат от Судан, да прекосят либийската пустиня и да съберат пари за прехода от Тобрук. Вероятно не. Не е ясно и какво ще се случи след трите години затвор. Например дали по-късно ще последва друга тригодишна присъда.
Плановете на Плеврис обаче се харесват на дясно настроените в Гърция, а това е значимо за държавното управление.
Откъде идват новите бежанци?
Всъщност държавното управление знае доста добре, че казусът не може да бъде решен със закани за затвор или с двете фрегати, които Мицотакис неотдавна изпрати да патрулират по либийското крайбрежие. В момента разрушената страна Либия е мястото, където се събират хората, които желаят да избягат от африканските войни, глада и неналичието на вероятности и чакат опция да се трансферират в Европа. Само от войната в Судан са избягали 14 милиона души - в Чад, Египет, Етиопия и Либия.
Единственото реалистично решение на казуса на Гърция и Европа би било съглашение с Либия, т.е. с тамошните две държавни управления - интернационално приетото в Триполи и другото в Бенгази. То би могло да бъде по сходство на съглашението сред Европейски Съюз и Турция от 2016 година.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ