Експерт: Задържането на ръста на заплатите няма да помогне на бизнеса
Задържането на работната заплата, към което се стреми българският бизнес, в действителност не оказва помощ въобще на бизнеса. Тъй като при ниски работни заплати се интензифицира приключването на работна мощ и се забавя притокът на работна мощ към България, сподели макроикономистът проф. Ганчо Ганчев пред БНР.
По думите на събеседника на медията има огромни разлики сред другите източноевропейски страни и България. Основната разлика е, че, първо, процесът на придвижване на работна мощ в другите източноевропейски страни е доста по-интензивен, в сравнение с в България - три-четири пъти. При нас главният фактор е работната заплата, до момента в който при другите страни работят и други фактори, свързани с разделянето на труда сред Източна и Западна Европа ", разяснява специалистът.
Най-динамично е придвижването на работна ръка в прибалтийските страни, а в централноевропейските не е по този начин интензивно, изясни проф. Ганчев. " При нас придвижването на работна мощ е детерминирано напълно от работната заплата и не е обвързвано с някакви други фактори. Практически, 95% от придвижването може да се изясни с работната заплата “, сподели той и добави:
Характерно за България е, че задържането на работната заплата, към което се стреми българският бизнес, в действителност не оказва помощ въобще на бизнеса, защото при ниски работни заплати се интензифицира приключването на работна мощ и се забавя притокът на работна мощ към България. Покачването на заплатите не може да се избегне, може единствено да се стигне до интервали на краткотрайно закъснение, последвани от ускорение. Дори да имаме повишаване на работната заплата и даже това повишаване да е по-високо от повишаването на продуктивността на труда, след от две до три години продуктивността на труда се усилва, което демонстрира, че работи хипотезата за по този начин наречената „ ефикасна работна заплата “. Грубо казано, това значи, че когато на хората се заплаща повече, те са склонни да работят по-интензивно и по-производително.
" Българският бизнес чака приток на работна мощ от Украйна, Молдова и други страни, само че служащите в тези страни имат избор сред България и другите източноевропейски страни, а там заплащането е по-високо, предизвести макроикономистът. „ Тук не можем да разчитаме на значителен приток на работна мощ, тъй че увеличението на работната заплата няма опция и колкото по-ясна е политиката на държавното управление в това отношение, толкоз по-добре и за хората, и за бизнеса “, сподели Ганчев.
Данните демонстрират, че в случай че нашият пазар на работна мощ се развива обикновено, е допустимо притокът на работна мощ към България в границите на две-три години да надвиши броя на тези, които напущат страната: „ Възможно е придвижването на работна мощ да подкрепи решаването на демографския проблем, с който се сблъскваме. Очаквам всичко да продължи, както е било до момента – да има интервали на задържане на работната заплата, което ще изтласка част от работната мощ отвън страната. Това ще породи нови дефицити, които ще накарат бизнеса да вдигне заплатите. Тоест, ще има такива цикли на закъснение и ускорение повишаването на цената на работната мощ, до момента в който в някакъв по-далечен интервал не се стигне до някакво равновесие. Допълнително всичко това може да бъде ускорено, в случай че влезем в еврозоната, защото тогава цените на стоките и услугите ще станат по-прозрачни, по-ясни и по-видими. Това евентуално ще форсира процеса на придвижване на работна мощ. Очаквам тези естествени процеси да доведат до някакви решения. Не чакам някакви интелигентни решения от страна на икономическата политика у нас.
Експертът не чака след зимните месеци да има огромна вълна от изтичащи на открито служащи поради повишаването на живота у нас. „ Тъй като се обрисува една наклонност на закъснение на икономическия напредък в Западна Европа, което значи и закъснение на търсенето на работна мощ и отварянето на нови работни места. Процесът долу-горе ще продължи в тези рамки, в които го следим до момента “, уточни още той.
По думите на събеседника на медията има огромни разлики сред другите източноевропейски страни и България. Основната разлика е, че, първо, процесът на придвижване на работна мощ в другите източноевропейски страни е доста по-интензивен, в сравнение с в България - три-четири пъти. При нас главният фактор е работната заплата, до момента в който при другите страни работят и други фактори, свързани с разделянето на труда сред Източна и Западна Европа ", разяснява специалистът.
Най-динамично е придвижването на работна ръка в прибалтийските страни, а в централноевропейските не е по този начин интензивно, изясни проф. Ганчев. " При нас придвижването на работна мощ е детерминирано напълно от работната заплата и не е обвързвано с някакви други фактори. Практически, 95% от придвижването може да се изясни с работната заплата “, сподели той и добави:
Характерно за България е, че задържането на работната заплата, към което се стреми българският бизнес, в действителност не оказва помощ въобще на бизнеса, защото при ниски работни заплати се интензифицира приключването на работна мощ и се забавя притокът на работна мощ към България. Покачването на заплатите не може да се избегне, може единствено да се стигне до интервали на краткотрайно закъснение, последвани от ускорение. Дори да имаме повишаване на работната заплата и даже това повишаване да е по-високо от повишаването на продуктивността на труда, след от две до три години продуктивността на труда се усилва, което демонстрира, че работи хипотезата за по този начин наречената „ ефикасна работна заплата “. Грубо казано, това значи, че когато на хората се заплаща повече, те са склонни да работят по-интензивно и по-производително.
" Българският бизнес чака приток на работна мощ от Украйна, Молдова и други страни, само че служащите в тези страни имат избор сред България и другите източноевропейски страни, а там заплащането е по-високо, предизвести макроикономистът. „ Тук не можем да разчитаме на значителен приток на работна мощ, тъй че увеличението на работната заплата няма опция и колкото по-ясна е политиката на държавното управление в това отношение, толкоз по-добре и за хората, и за бизнеса “, сподели Ганчев.
Данните демонстрират, че в случай че нашият пазар на работна мощ се развива обикновено, е допустимо притокът на работна мощ към България в границите на две-три години да надвиши броя на тези, които напущат страната: „ Възможно е придвижването на работна мощ да подкрепи решаването на демографския проблем, с който се сблъскваме. Очаквам всичко да продължи, както е било до момента – да има интервали на задържане на работната заплата, което ще изтласка част от работната мощ отвън страната. Това ще породи нови дефицити, които ще накарат бизнеса да вдигне заплатите. Тоест, ще има такива цикли на закъснение и ускорение повишаването на цената на работната мощ, до момента в който в някакъв по-далечен интервал не се стигне до някакво равновесие. Допълнително всичко това може да бъде ускорено, в случай че влезем в еврозоната, защото тогава цените на стоките и услугите ще станат по-прозрачни, по-ясни и по-видими. Това евентуално ще форсира процеса на придвижване на работна мощ. Очаквам тези естествени процеси да доведат до някакви решения. Не чакам някакви интелигентни решения от страна на икономическата политика у нас.
Експертът не чака след зимните месеци да има огромна вълна от изтичащи на открито служащи поради повишаването на живота у нас. „ Тъй като се обрисува една наклонност на закъснение на икономическия напредък в Западна Европа, което значи и закъснение на търсенето на работна мощ и отварянето на нови работни места. Процесът долу-горе ще продължи в тези рамки, в които го следим до момента “, уточни още той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ