Латвия унищожава свещен символ за руснаците
Задържането на евродепутат докара до спонтанни митинги в центъра на Рига. Причината за възмущението на съветските поданици на страната беше решението за срутване на паметника на Освободителите на града от нацистите. „ Вече няма илюзии: тази война е против нас. Няма повече мир в нашата красива страна ”, пишат представители на съветската общественост в Латвия. Какво ще стане в този момент с тях и с паметника им!?
В Латвия главното събитие на петък, 13 май, беше решението на общината в Рига да събори руския монумент на Освободителите. Демонтажът на паметника, на който съветските поданици на Рига всеобщо поднасяха цветя на 9 и 10 май, стана допустимо заради обстоятелството, че на 12-ти Сеймът на Латвия гласоподава за „ прекратяванетио “ на съглашението с Русия за отбрана на военните монументи.
Присъдата за паметника е подписана
Министерство на вътрешните работи на Латвия заяви, че през последните дни са формирани двадесет каузи за административни нарушавания и три наказателни каузи против „ последователи на държавата-агресор “ (за да попаднете под ударите, е задоволително да дойдете на поднасяне на цветя на паметникът с Георгиевска лентичка). Те са откривани по членове „ Оправдание на геноцид, закононарушения против човечеството, закононарушения против мира и военни закононарушения “ и „ Съпротива против представители на властта “.
Особен резонанс закупи казусът с 19-годишния студент Александър Дубяго, който излезе на 10 май пред паметника на Освободителите с съветското знаме. Отначало, макар че служителите на реда имаха въпроси към него, не го задържаха. По-късно беше задържан и даже са претърсвали родителите му. Сега младежът е изправен пред няколко години затвор. Властите на Латвия изцяло поддържаха такова жестоко отношение към хората, които честваха 9 май. Имаше даже рецензии към Министерството на вътрешните работи – за „ непозволена мекост “. Тримата служители на реда, които дежуриха на паметника на Освободителите, бяха отстранени от постовете си.
На 13 май в Рига, на площада на кметството, трябваше да се организира протест в отбрана на паметника в Парка на успеха. Градските управляващи не разрешиха митинга, до момента в който министърът на вътрешните работи Мария Голубева и шефът на полицията Арманд Рукс предизвестиха, че в случай че някой се опита да провежда неразрешено събиране, ще бъде подложен на режим на " нулева приемливост ".
Междувременно всички погледи бяха приковани към Думата в Рига, където трябваше да решат какво да вършат с паметника, който дълги години бясно дразнеше латвийските служители и националисти. Имаше проблясък на вяра за успеха на разсъдъка, само че... Скоро стана ясно, че вярата е безрезултатна. Членовете на ръководещата коалиция със своя избор дадоха да се разбере, че считат полезностите и светините на съветските поданици на Рига за враждебни.
Една от тези, които гласоподаваха срещу събарянето, беше общинският консултант от " Руския съюз на Латвия " Ина Диери. Тя съобщи: „ Това, което се случва у нас, не е нищо друго с изключение на политически гнет на инакомислещите. Езикът на омразата става все по-силен с всяка минута. Това, което ръководещият хайлайф си разрешава, не се побира в разсъдъка: предложение да се направи концентрационен лагер за инакомислещи, да се демонтира паметникът на спечелилите на фашизма, да се извърши интензивен превод на образованието на държавния език, непрекъснати закани от държавната полиция.
Паметникът на Освободителите е издигнат на публични дарения. Всяка година на 9 май100 хиляди души идват пред паметника.
Управляващото болшинство не счита Деня на успеха за празник, само че част от популацията го прави. Не сме се върнали 30 години обратно. Организирането на гонене за инакомислие е Средновековие. Страната ни е на прага на икономическа и енергийна рецесия. Не можем да си позволим и би трябвало да предотвратим революция с всички нужни средства. Събарянето на паметника на Освободителите няма да сътвори единение, а тъкмо противоположното. Призовавам ви да гласувате срещу събарянето на паметника и да запазите мира в страната”.
Не я послушаха. В резултат на това беше призната резолюция за инструктиране на „ Агенцията за монументи на Рига “ да предприеме нужните дейности, с цел да обезпечи демонтажа на обекта „ Паметник на бойците на Съветската войска – освободители на Рига от нацистките нашественици “.
Напраз ен апел към за разсъдък
Общинският консултант в Рига от “Руския съюз на Латвия” Мирослав Митрофанов по-късно сподели: „ Попитах какъв брой ще коства събарянето на паметника – милион, два, три? Те не мислят за това. Те просто усещат усет на кръв в устата си, желаят да нанесат допустимо най-вече вреди за доста малко време.”
Какво следва? Инна Диери счита, че рускоговорящите поданици на страната са в сериозна заплаха. „ Вече няма илюзии: тази война е против нас. Няма към този момент положителни съседи, няма повече мир в нашата красива страна. Хората, които донесоха цветя на 9 май на паметника на Освободителите, бяха наречени нелоялни към страната от висшите държавни чиновници. И в 5 сутринта на 10 май нашите цветя към този момент бяха разграбени от булдозер. Вчера Сеймът гласоподава на едно четене за прекъсване на член 13 от контракта, подписан през 1994 година сред Република Латвия и Руската федерация. Премахнаха законовите спънки за събарянето на монументи на руските бойци. Вярно е, че същото съглашение предполагаше изтеглянето на руските войски от Латвия и не предполагаше едностранно отдръпване “, припомня Диери в обществената мрежа.
Диери напомня събитията от предишното, когато огромни немски и еврейски общности, които са живели там, изчезват от Латвия. „ Вече минаха 1939–41 година и насилственото изпъждане на германците от Латвия. Минаха 1941–45 година иубийството на 90 000 евреи. Руснаците останаха и се появи „ прозорец на благоприятни условия “. Сега би трябвало да се борим за правата и живота си”, споделя Инна Диери.
Е моционален подтик
Малко по-късно Диери разгласи, че съдът, където е поискала възбрана за осъществяване на протест в отбрана на паметника, е удостоверил тази възбрана. Въпреки възбраната обаче управляващите се притесняваха, че на площада на кметството ще се организира забранен протест. Специални елементи бяха изтеглени в центъра на Рига, площадът беше затворен с железни огради. Въпреки това хората въпреки всичко започнаха да се събират. Дойдоха освен бранителите на паметника, само че и последователите на събарянето му, които издигнаха украински флагове. Също по този начин в центъра на града бяха видяни провокатори със знаците на неонацисткия полк “Азов”.
Повечето от събралите скандираха: " Фашизмът няма да мине! " Хората се интересуваха саркастично от проукраински деятели: „ Защо не се биете? “ В отговор националистите се пробваха да бутнат в ръцете на съперниците си особено разпечатани „ билети “ да изоставен Латвия за Мордор Ватистан. Латвийският публицист Марат Касем е засегнат: „ Според мен това може да се смята за разпалване на революция! “ Полицията обаче не реагира на това.От друга страна, полицията стартира да прибира точно „ нелоялните ватенки: един човек беше арестуван за носене на Георгиевска лента, още трима за „ присъединяване в забранен митинг “.
Сред арестуваните са и евродепутатът, началник на опозиционната партия " Руски съюз на Латвия " Татяна Жданок, началник на Латвийския антинацистки комитет Алексей Шарипов и млада активистка на РСЛ Татяна Андриец, която отиде в центъра на Рига с плакати в ръце. Новината за задържането на 72-годишната Жданок, която незабавно се популяризира в обществените мрежи, провокира високо въодушевление измежду последователите на националистите. Вярно, насладата им беше краткотрайна - след няколко часа и тримата бяха освободени от полицейското ръководство.
Има две версии за бъдещата орис на паметника. Според един от тях разгорещите се управляващи ще продължат и ще стартират демонтажа в идващите дни. Но е допустимо да изчакат известно време. Масовото поднасяне на цветя на паметника сподели, че доста хора могат да излязат да го защитят. Поради това самоуправлението на Рига може да отсрочи окончателното сриване на паметника да вземем за пример за юли, когато доста жители ще отидат на отмора. Или ще бъде отсрочено за още по-дълъг интервал.
Така или другояче, самият миг на разрушаването на големия монумент и съпътстващия го мемориален комплекс - и това, несъмнено, няма да остане неусетно! - води до най-непредвидимите последствия. Осъзнавайки това, управляващите се готвят да забранят партията „ Руски съюз на Латвия “, опасявайки се, че тя може да провежда всеобщи митинги.
Специален въпрос: по какъв начин гледат на актуалната обстановка водачите на западния блок? С други думи, доколко латвийските управляващи при събарянето на значимия и безценен за съветската общественост монумент се управляват от волята на Вашингтон и Лондон?
„ Вярвам, че първият подтик е бил най-вече прочувствен. Но тогава измисленото политическо решение беше приспособено към този подтик. Етнократичният режим беше откровено засегнат от обстоятелството, че Денят на успеха в Латвия въпреки всичко се чества - в прорез с директната административна възбрана и също така без нарушение на техните закони. Оттук и първичната нервна реакция с трактор, който мачка цветя, - споделя политологът Александър Носович. “Но по-късно обстановката беше премислена с хладна глава, рисковете от принудително потушаване на съветското придвижване в Латвия бяха изчислени и приети за допустими. В тази връзка бяха взети решения за паметника и репресии против активистите”, добавя той.
„ Най-вероятно тези решения са съгласувани с посолствата на Англия и Съединени американски щати. Те също би трябвало да са изчислят рисковете и да стигнат до извода, че съветската общественост в Латвия е прекомерно слаба и неорганизирана от вътрешната страна, с цел да дестабилизира съществено тази страна с протестното си придвижване “, счита Носович.
Превод: В. Сергеев
В Латвия главното събитие на петък, 13 май, беше решението на общината в Рига да събори руския монумент на Освободителите. Демонтажът на паметника, на който съветските поданици на Рига всеобщо поднасяха цветя на 9 и 10 май, стана допустимо заради обстоятелството, че на 12-ти Сеймът на Латвия гласоподава за „ прекратяванетио “ на съглашението с Русия за отбрана на военните монументи.
Присъдата за паметника е подписана
Министерство на вътрешните работи на Латвия заяви, че през последните дни са формирани двадесет каузи за административни нарушавания и три наказателни каузи против „ последователи на държавата-агресор “ (за да попаднете под ударите, е задоволително да дойдете на поднасяне на цветя на паметникът с Георгиевска лентичка). Те са откривани по членове „ Оправдание на геноцид, закононарушения против човечеството, закононарушения против мира и военни закононарушения “ и „ Съпротива против представители на властта “.
Особен резонанс закупи казусът с 19-годишния студент Александър Дубяго, който излезе на 10 май пред паметника на Освободителите с съветското знаме. Отначало, макар че служителите на реда имаха въпроси към него, не го задържаха. По-късно беше задържан и даже са претърсвали родителите му. Сега младежът е изправен пред няколко години затвор. Властите на Латвия изцяло поддържаха такова жестоко отношение към хората, които честваха 9 май. Имаше даже рецензии към Министерството на вътрешните работи – за „ непозволена мекост “. Тримата служители на реда, които дежуриха на паметника на Освободителите, бяха отстранени от постовете си.
На 13 май в Рига, на площада на кметството, трябваше да се организира протест в отбрана на паметника в Парка на успеха. Градските управляващи не разрешиха митинга, до момента в който министърът на вътрешните работи Мария Голубева и шефът на полицията Арманд Рукс предизвестиха, че в случай че някой се опита да провежда неразрешено събиране, ще бъде подложен на режим на " нулева приемливост ".
Междувременно всички погледи бяха приковани към Думата в Рига, където трябваше да решат какво да вършат с паметника, който дълги години бясно дразнеше латвийските служители и националисти. Имаше проблясък на вяра за успеха на разсъдъка, само че... Скоро стана ясно, че вярата е безрезултатна. Членовете на ръководещата коалиция със своя избор дадоха да се разбере, че считат полезностите и светините на съветските поданици на Рига за враждебни.
Една от тези, които гласоподаваха срещу събарянето, беше общинският консултант от " Руския съюз на Латвия " Ина Диери. Тя съобщи: „ Това, което се случва у нас, не е нищо друго с изключение на политически гнет на инакомислещите. Езикът на омразата става все по-силен с всяка минута. Това, което ръководещият хайлайф си разрешава, не се побира в разсъдъка: предложение да се направи концентрационен лагер за инакомислещи, да се демонтира паметникът на спечелилите на фашизма, да се извърши интензивен превод на образованието на държавния език, непрекъснати закани от държавната полиция.
Паметникът на Освободителите е издигнат на публични дарения. Всяка година на 9 май100 хиляди души идват пред паметника.
Управляващото болшинство не счита Деня на успеха за празник, само че част от популацията го прави. Не сме се върнали 30 години обратно. Организирането на гонене за инакомислие е Средновековие. Страната ни е на прага на икономическа и енергийна рецесия. Не можем да си позволим и би трябвало да предотвратим революция с всички нужни средства. Събарянето на паметника на Освободителите няма да сътвори единение, а тъкмо противоположното. Призовавам ви да гласувате срещу събарянето на паметника и да запазите мира в страната”.
Не я послушаха. В резултат на това беше призната резолюция за инструктиране на „ Агенцията за монументи на Рига “ да предприеме нужните дейности, с цел да обезпечи демонтажа на обекта „ Паметник на бойците на Съветската войска – освободители на Рига от нацистките нашественици “.
Напраз ен апел към за разсъдък
Общинският консултант в Рига от “Руския съюз на Латвия” Мирослав Митрофанов по-късно сподели: „ Попитах какъв брой ще коства събарянето на паметника – милион, два, три? Те не мислят за това. Те просто усещат усет на кръв в устата си, желаят да нанесат допустимо най-вече вреди за доста малко време.”
Какво следва? Инна Диери счита, че рускоговорящите поданици на страната са в сериозна заплаха. „ Вече няма илюзии: тази война е против нас. Няма към този момент положителни съседи, няма повече мир в нашата красива страна. Хората, които донесоха цветя на 9 май на паметника на Освободителите, бяха наречени нелоялни към страната от висшите държавни чиновници. И в 5 сутринта на 10 май нашите цветя към този момент бяха разграбени от булдозер. Вчера Сеймът гласоподава на едно четене за прекъсване на член 13 от контракта, подписан през 1994 година сред Република Латвия и Руската федерация. Премахнаха законовите спънки за събарянето на монументи на руските бойци. Вярно е, че същото съглашение предполагаше изтеглянето на руските войски от Латвия и не предполагаше едностранно отдръпване “, припомня Диери в обществената мрежа.
Диери напомня събитията от предишното, когато огромни немски и еврейски общности, които са живели там, изчезват от Латвия. „ Вече минаха 1939–41 година и насилственото изпъждане на германците от Латвия. Минаха 1941–45 година иубийството на 90 000 евреи. Руснаците останаха и се появи „ прозорец на благоприятни условия “. Сега би трябвало да се борим за правата и живота си”, споделя Инна Диери.
Е моционален подтик
Малко по-късно Диери разгласи, че съдът, където е поискала възбрана за осъществяване на протест в отбрана на паметника, е удостоверил тази възбрана. Въпреки възбраната обаче управляващите се притесняваха, че на площада на кметството ще се организира забранен протест. Специални елементи бяха изтеглени в центъра на Рига, площадът беше затворен с железни огради. Въпреки това хората въпреки всичко започнаха да се събират. Дойдоха освен бранителите на паметника, само че и последователите на събарянето му, които издигнаха украински флагове. Също по този начин в центъра на града бяха видяни провокатори със знаците на неонацисткия полк “Азов”.
Повечето от събралите скандираха: " Фашизмът няма да мине! " Хората се интересуваха саркастично от проукраински деятели: „ Защо не се биете? “ В отговор националистите се пробваха да бутнат в ръцете на съперниците си особено разпечатани „ билети “ да изоставен Латвия за Мордор Ватистан. Латвийският публицист Марат Касем е засегнат: „ Според мен това може да се смята за разпалване на революция! “ Полицията обаче не реагира на това.От друга страна, полицията стартира да прибира точно „ нелоялните ватенки: един човек беше арестуван за носене на Георгиевска лента, още трима за „ присъединяване в забранен митинг “.
Сред арестуваните са и евродепутатът, началник на опозиционната партия " Руски съюз на Латвия " Татяна Жданок, началник на Латвийския антинацистки комитет Алексей Шарипов и млада активистка на РСЛ Татяна Андриец, която отиде в центъра на Рига с плакати в ръце. Новината за задържането на 72-годишната Жданок, която незабавно се популяризира в обществените мрежи, провокира високо въодушевление измежду последователите на националистите. Вярно, насладата им беше краткотрайна - след няколко часа и тримата бяха освободени от полицейското ръководство.
Има две версии за бъдещата орис на паметника. Според един от тях разгорещите се управляващи ще продължат и ще стартират демонтажа в идващите дни. Но е допустимо да изчакат известно време. Масовото поднасяне на цветя на паметника сподели, че доста хора могат да излязат да го защитят. Поради това самоуправлението на Рига може да отсрочи окончателното сриване на паметника да вземем за пример за юли, когато доста жители ще отидат на отмора. Или ще бъде отсрочено за още по-дълъг интервал.
Така или другояче, самият миг на разрушаването на големия монумент и съпътстващия го мемориален комплекс - и това, несъмнено, няма да остане неусетно! - води до най-непредвидимите последствия. Осъзнавайки това, управляващите се готвят да забранят партията „ Руски съюз на Латвия “, опасявайки се, че тя може да провежда всеобщи митинги.
Специален въпрос: по какъв начин гледат на актуалната обстановка водачите на западния блок? С други думи, доколко латвийските управляващи при събарянето на значимия и безценен за съветската общественост монумент се управляват от волята на Вашингтон и Лондон?
„ Вярвам, че първият подтик е бил най-вече прочувствен. Но тогава измисленото политическо решение беше приспособено към този подтик. Етнократичният режим беше откровено засегнат от обстоятелството, че Денят на успеха в Латвия въпреки всичко се чества - в прорез с директната административна възбрана и също така без нарушение на техните закони. Оттук и първичната нервна реакция с трактор, който мачка цветя, - споделя политологът Александър Носович. “Но по-късно обстановката беше премислена с хладна глава, рисковете от принудително потушаване на съветското придвижване в Латвия бяха изчислени и приети за допустими. В тази връзка бяха взети решения за паметника и репресии против активистите”, добавя той.
„ Най-вероятно тези решения са съгласувани с посолствата на Англия и Съединени американски щати. Те също би трябвало да са изчислят рисковете и да стигнат до извода, че съветската общественост в Латвия е прекомерно слаба и неорганизирана от вътрешната страна, с цел да дестабилизира съществено тази страна с протестното си придвижване “, счита Носович.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ