Задължителните квоти за хора с увреждания няма да решат ефективно

Задължителните квоти за хора с увреждания няма да решат дейно казуса със заетостта на хората с трайно понижена продуктивност. В Закона за хората с увреждания и правилника за използването са заложени редица проблеми, които спъват бизнеса да изпълнява задълженията си. Това съобщи пред БНР Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара. Преди месец работодателските организации уведомиха общественото министерство за проблемите, с които се сблъскват компаниите при изпълнение на вменените им задължения за наемане на хора с трайни увреждания, само че реакция не последва.

Съгласно новия закон за хората с увреждания предприятията с 50 до 99 чиновници би трябвало да имат най-малко един чиновник с трайно увреждане отвън позициите, отредени за трудоустрояване. За компаниите със 100 и повече чиновници квотата е 2% от работните места. В същото време средногодишно с посредничеството на бюрата по труда работни места намират едвам към 6 хиляди лица с увреждания. Ако мястото остане празно, работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната заплата. Дори следователно обаче вноската не анулира задължението за наемане на хора с трайни увреждания, написа в правилника за използване на закона.

Голяма част от задължените от закона фирми развиват активност в дребни обитаеми места и отдалечени от столицата общини, където квотните отговорности са много трудно изпълними, разяснява Бранков. В тях може да няма хора с увреждания, чието заболяване разрешава работа в съответната среда или пък наличните да не желаят да приемат работа тъкмо в тоя бранш, само че това няма безусловно да освободи работодателя от задължението. Това е допустимо единствено в два случая - при наличие на характерни фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания, или при липса на хора с трайни увреждания, ориентирани от бюрата по труда и трудовите медиатори. За да потвърди първото, работодателят ще би трябвало да написа аргументация, която по-късно обширно да бъде тествана от инспекцията по труда. При втората догадка няма изясненост остава ли задължението за работодателя, в случай че ориентираният чиновник не пожелае препоръчаната работа.

Дори когато към този момент са наели хора с ТЕЛК решения, работодателите постоянно не са наясно с това събитие, уточни още Бранков. Бизнесът няма достъп до регистрите на ТЕЛК, а доста хора не заявяват увреждането си при кандидатстване за работа, с цел да не бъдат дискриминирани. БСК предлага да се вкара код за всичките над 3500 населени места в страната, в това число и най-малките, с цел да може да се следи заетостта на хората с увреждания.

КОНТРОЛ

Вчера изтече крайният период, в който работодателите би трябвало да уведомят Агенцията по заетостта, че желаят да употребяват посредничеството й, в случай че към момента не са изпълнили квотата си за наемане на хора с трайни увреждания. За фирмите, потърсили организацията, е очакван гратисен тримесечен интервал, в който ще би трябвало да пригодят работните места за новите си чиновници. Останалите предприятия към този момент би трябвало да са създали това, а от през вчерашния ден инспекцията по труда ревизира по какъв начин се извършват новите отговорности. Неясно за какво инспекцията е натоварена и да събира компенсационните вноски по своя сметка, макар че парите ще се ръководят от организацията за хора с увреждания. Средствата би трябвало да се употребяват за финансиране на действия в поддръжка на работодателите за обезпечаване на претовареност за хората с трайни увреждания по Националната стратегия за претовареност на хора с увреждания и в тази ситуация инспекцията по труда се явява непотребен медиатор.