Анализ на ИСУЛ показва кои пациенти с възпалителни чревни заболявания са застрашени от рак
Задълбочен статистически разбор, който открива честотата на рак на дебелото черво при пациентите с хронични възпалителни чревни болести (ХВЧЗ), демонстрира кои са най-честите локализации и показва пациентите с най-голям риск от развиване на такова затруднение, показаха от Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ във връзка със Световния ден на възпалителните чревни болести, който означаваме през днешния ден.
Изследването се състои от няколко обособени изследвания и е дело на гастроентеролога доктор Христо Вълков под научното управление на проф. Пламен Пенчев. То обгръща 9-годишен интервал и включва 470 приети в болница пациенти от Клиника по гастроентерология на ИСУЛ с възпалително чревно заболяване, които имат засягане и на дебелото черво. За едно от изследванията Клиниката по гастроентерология, която е и най-големият за страната център за диагностика и лекуване на възпалителни чревни болести, получи неотдавна влиятелната премия „ Top UR-CARE Recruiter 2022 “ на Европейската Крон и колит организация (ECCO).
Сред изводите, до които е достигнал доктор Вълков, който неотдавна отбрани и дисертация на същата тематика, са, че честотата на предраковите лезии, които могат да преминат в колоректален карцином измежду пациентите с ХВЧЗ е 7%. Предраковите лезии най-често са локализирани в ректума и ляв колон като нормално са под формата на полипи. Колоректалните аденоми съставляват най-честия вид предракови лезии при пациентите с ХВЧЗ. 9.5 години е междинния интервал от диагнозата на ХВЧЗ до откриването на колоректална дисплазия (предракови клетки).
Тези данни, както и въвеждането на пациентите в цифровата платформа на Европейската Крон и колит организация - UR – CARE, за което Клиниката по гастроентерология получи специфична премия от интернационалната организация, ще оказват помощ на българските лекари да отграничат пациентите с ХВЧЗ и нараснал риск от развиването на колоректален рак. „ Нашата съществена цел е да се грижим по този начин за пациентите с ХВЧЗ, които лекуваме и наблюдаваме, че да им осигурим едно положително качество на живот и да не допуснем развиването на злокачествени затруднения “, изясни проф. Пламен Пенчев, гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ и един от най-големите специалисти в България в диагностиката и лекуването на ХВЧЗ. Според него главният проблем е, че едвам дребна част от пациентите с тези болести, които по международни епидемиологични данни би следвало в България да са сред 12 и 20 000, в действителност се лекуват и наблюдават. А става въпрос за младежи, в дейна възраст - сред 15 и 35 години, които остават недиагностицирани, качеството им на живот страда и в случай че не бъдат лекувани са изложени на риск от тежки затруднения. Причината е неналичието на народен указател, нещо, за което доктор Пенчев се бори от години, в който пациенти от цялата страна да бъдат регистрирани и проследявани.
УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ е една от дребното лечебни заведения у нас, която може да предложи сложно лекуване на пациентите с Болест на Крон и Улцерозен колит – от слагането на диагнозата, през назначението на съответна кортикостероидна или биологична терапия до хирургично лекуване на затрудненията. Това е и повода в Клиниката по хирургия да постъпват най-тежките случаи в България. „ За страдание при пациентите с възпалителни чревни болести не рядко се стига до оперативно лекуване, позитивната вест е, както демонстрира и изследването на сътрудниците, че относително рядко става въпрос за рак на дебелото черво – в множеството случаи са други затруднения в резултат на ХВЧЗ.. При пациентите с улцерозен колит – в към 10% от случаите има потребност и от хирургично лекуване, до момента в който при тези с болест на Крон – до 60% “, изяснява доктор Георги Желев, който, дружно с началника на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ проф. доктор Николай Пенков, се измежду лекарите с максимален опит в България в хирургичното лекуване на затрудненията от ХВЧЗ.
Изследването се състои от няколко обособени изследвания и е дело на гастроентеролога доктор Христо Вълков под научното управление на проф. Пламен Пенчев. То обгръща 9-годишен интервал и включва 470 приети в болница пациенти от Клиника по гастроентерология на ИСУЛ с възпалително чревно заболяване, които имат засягане и на дебелото черво. За едно от изследванията Клиниката по гастроентерология, която е и най-големият за страната център за диагностика и лекуване на възпалителни чревни болести, получи неотдавна влиятелната премия „ Top UR-CARE Recruiter 2022 “ на Европейската Крон и колит организация (ECCO).
Сред изводите, до които е достигнал доктор Вълков, който неотдавна отбрани и дисертация на същата тематика, са, че честотата на предраковите лезии, които могат да преминат в колоректален карцином измежду пациентите с ХВЧЗ е 7%. Предраковите лезии най-често са локализирани в ректума и ляв колон като нормално са под формата на полипи. Колоректалните аденоми съставляват най-честия вид предракови лезии при пациентите с ХВЧЗ. 9.5 години е междинния интервал от диагнозата на ХВЧЗ до откриването на колоректална дисплазия (предракови клетки).
Тези данни, както и въвеждането на пациентите в цифровата платформа на Европейската Крон и колит организация - UR – CARE, за което Клиниката по гастроентерология получи специфична премия от интернационалната организация, ще оказват помощ на българските лекари да отграничат пациентите с ХВЧЗ и нараснал риск от развиването на колоректален рак. „ Нашата съществена цел е да се грижим по този начин за пациентите с ХВЧЗ, които лекуваме и наблюдаваме, че да им осигурим едно положително качество на живот и да не допуснем развиването на злокачествени затруднения “, изясни проф. Пламен Пенчев, гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ и един от най-големите специалисти в България в диагностиката и лекуването на ХВЧЗ. Според него главният проблем е, че едвам дребна част от пациентите с тези болести, които по международни епидемиологични данни би следвало в България да са сред 12 и 20 000, в действителност се лекуват и наблюдават. А става въпрос за младежи, в дейна възраст - сред 15 и 35 години, които остават недиагностицирани, качеството им на живот страда и в случай че не бъдат лекувани са изложени на риск от тежки затруднения. Причината е неналичието на народен указател, нещо, за което доктор Пенчев се бори от години, в който пациенти от цялата страна да бъдат регистрирани и проследявани.
УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ е една от дребното лечебни заведения у нас, която може да предложи сложно лекуване на пациентите с Болест на Крон и Улцерозен колит – от слагането на диагнозата, през назначението на съответна кортикостероидна или биологична терапия до хирургично лекуване на затрудненията. Това е и повода в Клиниката по хирургия да постъпват най-тежките случаи в България. „ За страдание при пациентите с възпалителни чревни болести не рядко се стига до оперативно лекуване, позитивната вест е, както демонстрира и изследването на сътрудниците, че относително рядко става въпрос за рак на дебелото черво – в множеството случаи са други затруднения в резултат на ХВЧЗ.. При пациентите с улцерозен колит – в към 10% от случаите има потребност и от хирургично лекуване, до момента в който при тези с болест на Крон – до 60% “, изяснява доктор Георги Желев, който, дружно с началника на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ проф. доктор Николай Пенков, се измежду лекарите с максимален опит в България в хирургичното лекуване на затрудненията от ХВЧЗ.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ