Задачите на комунистическата репресия - да пречупи съпротивата на народа

Задачите на комунистическата принуда - да пречупи съпротивата на народа против съветизацията и да създаде от българската нация една покорна и безлична маса

Престъпленията на Българска комунистическа партия и Съветска Русия не могат да бъдат укрити - прекалено много хора са приели като персонална задача истината за предишното, споделя пред Faktor.bg откривателят на концлагера „ Белене “

Борислав Скочев е създател на книгата „ Концлагерът „ Белене “ 1949-1987 “. Това е последното и най-сериозно проучване на комунистическите закононарушения, осъществени на Дунавския остров.
На 22 януари, понеделеник, от 18,30 ч проучването ще бъде публично показано в Централен боен клуб – София.

Интервю на Анелия Димитрова

- Г-н Скочев, единствено алегорично ли е мотото на книгата Ви - " Островът, който умъртви свободния човек "?

- За участта на значително лагеристи то е безусловно. Но задачата на българските комунистически концлагери не е физическото, а моралното изтребване, унищожаването на индивида като свободна и неповторима персона.

- Останало ли е нещо, което към момента не знаем за " Белене " - освен като обстоятелства, а и като философия на репресията върху цялостен един народ?

- Мисля, че множеството обстоятелства за концлагера към този момент знаем, най-малко се надявам, че моето проучване ги е изяснило. Остават елементи, най-много за последните години, 1984-1987. А концлагерът “Белене ” дава най-ясна, хронологично най-пълна визия за същността, задачите и дилемите на комунистическата принуда - да пречупи съпротивата на българина против съветизацията и да създаде от българската нация една покорна и безлична маса.

- Можело ли е през тези страшни година част от обществото или от живота на хората да останат отвън репресията на комунистическия режим?

- Няма част на тоталитарното общество, която да не предстои на радикална смяна и цялостен надзор, а това значи и на принуда. Дори самите комунисти не са били застраховани; техният боязън - освен от репресията, само че и от отлъчването им - ги е превръщал в първите несвободни хора, които ще убиват свободата на другите. Но повече от половината от миналите през лагера са елементарните български селяни, които са били надалеч от политиката, само че са защитавали земята си, животните си, хляба на децата си от насилствената колективизация и държавните доставки. Тоталитарната власт не би била такава, в случай че не нахлуваше в най-личното. В концлагера са изпратени хора, които не желаят да се откажат от вярата си – християнска или мюсюлманска, от рожденото си име, от самоуважението си като станат доносници, младежи, които слушат джаз и рокендрол, майки и татковци, които не са издали синовете си...

- Иска ли в действителност днешното общество да научи истината за " Белене ", за другите лагери и политически затвори?

- Не бих могъл да обобщя. Смятам, че има хора, които не се интересуват от нищо отвън бита си, само че има и доста други с будно историческо схващане. Проблемът е в облъчването с неистини за българската история или преповтарянето им от конформизъм от тези, които би трябвало да просвещават.

- Трябваше ли Българска комунистическа партия и нейната приемница Българска социалистическа партия да бъдат оповестени отвън закона при започване на прехода?

- Шеше да е заслужено, защото Българска социалистическа партия по този начин и не понесе никаква отговорност за тоталитаризма и за слагането на България под руско иго. Но доста по-важно беше основаването на свободна от всевъзможни обвързаности правосъдна система, правосъдното гонене на съответни виновници за комунистическите закононарушения, лустрацията, цялостното откриване на архивите на Държавна сигурност още в първите години. Само че имаше една непрекъсната опозиция и от страна на някогашните комунисти, и в средите на Съюз на демократичните сили... Всъщност Българска комунистическа партия беше оповестена за незаконна организация със закона от 2000 година Но даже този закон беше лишен от действителна мощ, като беше импортиран без текста на Георги Панев за удължение отминалостта за комунистическите закононарушения.

- Как, съгласно Вас, България може да се " излекува " от комунистическото си минало, откакто не беше извършен развой на лустрация? Трябва ли да бъде признат към момента закон за лустрацията?

- Всъщност не знам дали в миналото нацията ни ще може да се върне на историческия си път, от който беше отклонена. И повода не е единствено в неслучилата се декомунизация, а може би в това, че комунизмът отсече най-важния корен на българина – връзката му със земята и труда. Иначе лустрация като цяло не беше извършена, само че имаше няколко настоящи лустрационни правила. Само че лустрацията не е задоволителна, тя е единствено детайл от отбраната на политическите процеси, обществото, медиите, стопанската система от тоталитарните разсейки. От тази позиция може би към този момент е късно. Но лустрацията е и честен акт. През 2013 по искане на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи Конституционният съд анулира лустрационните правила в Закона за радиото и малкия екран, макар че по-рано и при различен състав към този момент беше определял тези правила като непротиворечащи на конституцията. Това бяха последните лустрационни правила в нашето законодателство, те бяха прилагани в продължение на 15 години. Как да бъде преценено това, в случай че не като реванш на остарялата система на доносничество и цялостен надзор?

- Успяха ли идеолозите на " прехода " да внушат на хората, че предишното е мъртво, че би трябвало да се " помирим и забравим "?

- Всъщност не. Само уголемяват разлома в обществото и вършат невъзможна общата национална памет, тъй като показват, че в никакъв случай не е имало смирение.

- Не Ви ли се коства, че лъжата за предишното, за прехода, за досиетата, по този начин да се каже, " изпревари " истината?

- Разбира се. Защото с това се занимаваха хора, на които лъжата беше специалност. Аз нямам доверие в справедливостта на историята и считам, че една неистина може да бъде наложена като истина. Но съм повече от сигурен, че в този случай това няма да се случи. Има прекалено много хора, които са приели за персонална задача истината за предишното.

- Коя е най-дълбоката безнравственост, която репресията, страхът и лъжата внесоха в мозъците на поколенията, имам предвид и младите генерации, които не желаят да знаят какво се е случвало в България през 20 век?

- Ще повторя думите на миналата през лагерите “Босна ” и “Белене ” Лиляна Пиринчиева, представена от Георги Данаилов в “Доколкото си припомням ”: “Най-голямата виновност на комунистите е, че те с терора си, с това, че не даваха човек да мисли, направиха хората без достолепие, направиха хората страхливи, да се подчиняват, да чакат всичкото от горната страна, направиха ги мързеливи, накараха ги да си кривят душата. И в този момент берем плодовете на всичко това. Те изхабиха българския народ. ” А младите българи съгласно мен имат други недъзи, само че не тези. И доколкото имам усещания, мисля, че тези от тях, които не са наранени от оварваряването, имат и темперамент, и достолепие, и възприятието, че протичащото се зависи от тях.

- Сега е съвременно да се употребява терминът " хибридна война " и малко хора си дават сметка какъв брой сериозен е този развой. Къде Вие виждате деянията й - единствено извън ли идва пропагандата на предишното, на Кремъл, на митовете, с които обществото ни е живяло половин век?

- За страдание, тук си имаме задоволително разпространители на хибридна замяна на историята. И това не са единствено някогашните комунисти, които имат интерес от историческо опрощение. Например по този начин наречените “националисти ”, които в действителност са отричане и замяна на историческия, човечен, цивилен български шовинизъм, непрестанно свързват национализма с русофилството, само че от Съединението до 1989 година националистите и русофилите са най-остри политически врагове. Премълчаването също е средство на замяна. Едва ли някъде ще прочетете по какъв начин сред двете войни българският селяндур показва с шеговити песни и анекдоти съчувствено-презрителното си отношение към болшевишка Русия, към органично противния му колективизъм и цялостната взаимозависимост (мечтата на Георги Димитров била да види българина “с канче на казанче ”) или неуместните обществени опити ( “От Русия се обаждат, че мъжете към този момент раждат… ”). След 1944 година българите ясно виждат Русия като извършител на сполетялата ги злополука. Интересен феномен е, че даже стартират да считат локалните комунисти, като Трайчо Костов, за жертви на завърналите се от емиграция в Съюз на съветските социалистически републики комунисти, тъй като желали да водят България по личен път. Трудно ще намерите информация и за селските протести през 1950-1951 година, когато по неколкостотин дами се събират на площадите на стотици български села с крясъци: “Защо взимате хляба на децата ни и го давате на руснаците ", а след това атакуват новосъздадените Трудово-кооперативно земеделско стопанство, с цел да си върнат отнетия добитък и инвентар. Всичко това би трябвало да бъде забравено и комунизмът да не бъде осмислен като интервал на фактическа руска окупация, каквото схващане – напълно ясно поради руските войски и антисъветските въстания – имат останалите източноевропейски страни.

А самата агитация на соцносталгия към този момент има по-далечна цел и е част от цялата хибридна антидемократична агитация: времето на несвобода е било по-сигурно; потъпкването на човешките права е оправдано; телените мрежи по границата са спирали външни врагове, а не бягството на българите към свободния свят; личността би трябвало да бъде жертвана за ползите на държавата; изборното право може да бъде ограничавано поради турците, които Тодор Живков вярно изгонил; концлагерите са били за престъпни нарушители и през днешния ден отново са необходими… Лъжи и внушения, които би трябвало да приготвят почвата за едно завръщане на тоталитаризма под нова форма.

- Незнанието на закононарушенията ли е източникът на носталгията по " времето на комунизма "?

- Не мисля, че има значима носталгия по комунизма. Има давност, захаросване на младежките мемоари, пропагандни неистини, ориентирани към младото потомство, само че не и същинска носталгия. Проблем е самото неведение. Не поради предишното, а поради бъдещето. Човек, който не знае по какъв начин се лишава свободата, има вяра, че тя е даденост и не си показва, че може доста елементарно да я загуби. /faktor.bg