Зеленски и мъртъвците
Задача номер едно: да се скрие, че " героите умират "
Политическите технолози и експертите по психическа война, обслужващи режима на Зеленски, направиха огромна неточност през цялото време. Те взеха решение, че новините за загубите на въоръжените сили на Украйна (в първите дни на интервенцията изглеждаха големи, макар че през днешния ден е ясно, че тогава са били минимални) може да има мъчителен резултат върху морала на украинското общество и да подкопае вярата в успеха.
Някой от пиар отдела на администрацията на Зеленски напомни опита на Азербайджан по време на последната война в Карабах, като го назова доста сполучлив. Тогава Илхам Алиев разгласи, че загубите ще бъдат оповестени „ след успеха “. Решението имаше негативи - в Азербайджан имаше извънредно напрежение измежду роднините на военните, изключително измежду националните малцинства, готово да прерасне в протести. Ситуацията беше избавена от обстоятелството, че интервенцията завърши за 44 дни, а по-късно победната еуфория изтласка тъгата на околните на починалите в периферията на публичното схващане.
Но както и да е, лозунгът „ без загуби” се трансформира в наложителна част от докладите за съвсем целия първи месец на интервенцията. Отначало сходна осведомителна „ тактика “ изглеждаше доста сполучлива, изключително откакто съветските запаси и каналите в “Телеграм” избягваха да разгласяват фотоси на убити украински бойци и да оповестяват броя на загубите им. Но действителният брой на непоправимите загуби на въоръжените сили на Украйна бързо нарастваше и в Генералния щаб и офиса на Зеленски, осъзнавайки, че не може се скрият, не знаеха какво да вършат. Те взеха решение да „ играят с числата “, като издадоха загадка заповед, съгласно която единствено тези, чиято гибел е документирана от медицинския личен състав, могат да бъдат считани за мъртви, всички останали са изчезнали и не са включени в листата на загубите. Освен това командирите получават недвусмислено напътствие да не водят мъртвите при лекарите.
Но тази хитра и ужасна аритметика не работи доста добре - доста бързо хората схванаха, че „ липсващ “, в случай че данните му не се появят в съветските описи на пленници, които постоянно се актуализират и разгласяват в доста запаси, значи мъртъв. И когато Зеленски разгласи на 12 март, че са починали едвам 1300 украински бойци, хората започнаха да недоволстват. Но лъжите продължиха, макар че рейтингът на Зеленски, който скочи толкоз внезапно, се поколеба.
И през днешния ден, макар очевидната контрапродуктивност на този метод, той продължава да бъде следван. Така гаулайтерът от Кривой рог Александър Вилкул сподели, че руснаците са обстрелвали обитаеми места цяла нощ по цялата линия на прикосновение, в това число с потреблението на неразрешени фосфорни и касетъчни муниции, като „ един е умрял и един е ранен “. Хората към този момент не възприемат сходни известия по различен метод, с изключение на като информативен звук, който няма нищо общо с действителността. Но на самия Вилкул не му пука, той създава осведомителния дневен ред, заложен от Киев, печелейки амнистия за „ районното “ си минало (членство в Партията на районите и ОПЗЖ).
Но това напълно не е същото за Зеленски, който претърпя първото, само че не последното проваляне в осведомителната война, не, не против Русия, а против украинския народ. Продължава да лъже и увърта, недоверието към него пораства, той лъже още повече и към този момент мисли за репресии против тези, които не желаят да му повярват.
Заповедта за изчезналите беше допълнена с друга (също секретна), която не разрешава на командирите под опасност от наказване да обменят телата на починалите с въоръжените сили на РФ и националните милиции на ЛНР и ДНР и да ги вземат от тях.
Освен това беше издадена заповед роднините и приятелите да се осведомят за бойците единствено във военния указател, който има 90 дни да рапортува за ориста на военнослужещ. Зеленски има вяра, че през този интервал я камилата, я камиларя. Освен това, в случай че родственици решат да потърсят информация за боеца от различни източници (например по съветски канали в “Телеграм”), те ще бъдат изправени пред наказателно гонене.
Но е ясно, че сходни закани няма да спрат нито майката, нито бащата, нито вдовицата. Хората освен търсят съветски запаси, само че и се промъкват в освободената територия, с цел да се поклонят на скъпите гробове, в които съветските военни са погребали техните родственици, или даже да погребат още веднъж праха им. Във всички случаи те получават цялата допустима помощ от нашите военни и новите администрации, които почитат тяхната тъга.
И това е доста изумителен контрастност с лъжите и безразличието на " техните " управляващи. Роднините на екстремистите стартират да се сплотяват, с цел да окажат напън върху държавното управление и да организират първите акции. По този метод доста канали излъчват запис на същински протест в Закарпатието, когато дами, възмутени от решението да изпратят съпрузите им - бойци от териториалната защита на фронта, нахлуха в постройката на военната комисия. И това са първите признаци. Нацисткият режим не може да промени влошаващата се обстановка. Политическите му стратези даже не се пробват да приказват почтено с хората. И доста скоро недоверието ще бъде сменено от ненавист.
Превод: В. Сергеев
Политическите технолози и експертите по психическа война, обслужващи режима на Зеленски, направиха огромна неточност през цялото време. Те взеха решение, че новините за загубите на въоръжените сили на Украйна (в първите дни на интервенцията изглеждаха големи, макар че през днешния ден е ясно, че тогава са били минимални) може да има мъчителен резултат върху морала на украинското общество и да подкопае вярата в успеха.
Някой от пиар отдела на администрацията на Зеленски напомни опита на Азербайджан по време на последната война в Карабах, като го назова доста сполучлив. Тогава Илхам Алиев разгласи, че загубите ще бъдат оповестени „ след успеха “. Решението имаше негативи - в Азербайджан имаше извънредно напрежение измежду роднините на военните, изключително измежду националните малцинства, готово да прерасне в протести. Ситуацията беше избавена от обстоятелството, че интервенцията завърши за 44 дни, а по-късно победната еуфория изтласка тъгата на околните на починалите в периферията на публичното схващане.
Но както и да е, лозунгът „ без загуби” се трансформира в наложителна част от докладите за съвсем целия първи месец на интервенцията. Отначало сходна осведомителна „ тактика “ изглеждаше доста сполучлива, изключително откакто съветските запаси и каналите в “Телеграм” избягваха да разгласяват фотоси на убити украински бойци и да оповестяват броя на загубите им. Но действителният брой на непоправимите загуби на въоръжените сили на Украйна бързо нарастваше и в Генералния щаб и офиса на Зеленски, осъзнавайки, че не може се скрият, не знаеха какво да вършат. Те взеха решение да „ играят с числата “, като издадоха загадка заповед, съгласно която единствено тези, чиято гибел е документирана от медицинския личен състав, могат да бъдат считани за мъртви, всички останали са изчезнали и не са включени в листата на загубите. Освен това командирите получават недвусмислено напътствие да не водят мъртвите при лекарите.
Но тази хитра и ужасна аритметика не работи доста добре - доста бързо хората схванаха, че „ липсващ “, в случай че данните му не се появят в съветските описи на пленници, които постоянно се актуализират и разгласяват в доста запаси, значи мъртъв. И когато Зеленски разгласи на 12 март, че са починали едвам 1300 украински бойци, хората започнаха да недоволстват. Но лъжите продължиха, макар че рейтингът на Зеленски, който скочи толкоз внезапно, се поколеба.
И през днешния ден, макар очевидната контрапродуктивност на този метод, той продължава да бъде следван. Така гаулайтерът от Кривой рог Александър Вилкул сподели, че руснаците са обстрелвали обитаеми места цяла нощ по цялата линия на прикосновение, в това число с потреблението на неразрешени фосфорни и касетъчни муниции, като „ един е умрял и един е ранен “. Хората към този момент не възприемат сходни известия по различен метод, с изключение на като информативен звук, който няма нищо общо с действителността. Но на самия Вилкул не му пука, той създава осведомителния дневен ред, заложен от Киев, печелейки амнистия за „ районното “ си минало (членство в Партията на районите и ОПЗЖ).
Но това напълно не е същото за Зеленски, който претърпя първото, само че не последното проваляне в осведомителната война, не, не против Русия, а против украинския народ. Продължава да лъже и увърта, недоверието към него пораства, той лъже още повече и към този момент мисли за репресии против тези, които не желаят да му повярват.
Заповедта за изчезналите беше допълнена с друга (също секретна), която не разрешава на командирите под опасност от наказване да обменят телата на починалите с въоръжените сили на РФ и националните милиции на ЛНР и ДНР и да ги вземат от тях.
Освен това беше издадена заповед роднините и приятелите да се осведомят за бойците единствено във военния указател, който има 90 дни да рапортува за ориста на военнослужещ. Зеленски има вяра, че през този интервал я камилата, я камиларя. Освен това, в случай че родственици решат да потърсят информация за боеца от различни източници (например по съветски канали в “Телеграм”), те ще бъдат изправени пред наказателно гонене.
Но е ясно, че сходни закани няма да спрат нито майката, нито бащата, нито вдовицата. Хората освен търсят съветски запаси, само че и се промъкват в освободената територия, с цел да се поклонят на скъпите гробове, в които съветските военни са погребали техните родственици, или даже да погребат още веднъж праха им. Във всички случаи те получават цялата допустима помощ от нашите военни и новите администрации, които почитат тяхната тъга.
И това е доста изумителен контрастност с лъжите и безразличието на " техните " управляващи. Роднините на екстремистите стартират да се сплотяват, с цел да окажат напън върху държавното управление и да организират първите акции. По този метод доста канали излъчват запис на същински протест в Закарпатието, когато дами, възмутени от решението да изпратят съпрузите им - бойци от териториалната защита на фронта, нахлуха в постройката на военната комисия. И това са първите признаци. Нацисткият режим не може да промени влошаващата се обстановка. Политическите му стратези даже не се пробват да приказват почтено с хората. И доста скоро недоверието ще бъде сменено от ненавист.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ