Зад усмивката на Мона Лиза може би се крие напълно

Зад усмивката на Мона Лиза може би се крие изцяло друг облик – на жена, втренчена право напред с безпристрастен взор, евентуално даже намусена от отчаяние. Поне по този начин счита един френски откривател, въпреки и историци да не са толкоз сигурни.

Художниците постоянно рисуват върху към този момент нашарените си платна. Прочутата „ Синя стая “ на Пикасо в действителност е нарисувана върху друга творба – портрет на незнаен мъж с папионка. Редуцирай и рециклирай, допускам.

Но и ние рисуваме върху скрити картини. Всеки един от нас.

Какво се крие под вашия портрет?

Малцина са в действителност достоверни. Аз не съм. Опитвам се, само че по доста способи не съм.  Facebook  профилът ми не съдържа фотоси от кавгите със брачната половинка ми. Мнозина изтриват фотосите на своите някогашни от обществените мрежи незабавно щом връзката им се разпадне.  LinkedIn  профилите ни не разкриват аргументите, заради които сме били уволнени. Хората, които прекарват половината си време в Интернет, гледайки филми за възрастни, избират да споделят видеоклипове от  Daily Show .

Живеем в стерилна достоверност, в идеална картинка освен в обществените мрежи, само че и онлайн. Вгледайте се в сътрудниците си. Мнозина са радостни и си правят работата. Но те се борят с същински демони. Наркомани. Хора, страдащи от душевен болести. Кръшкачи. Крадци. Измамници.

Никога не виждаме техния мрак. За това има две аргументи. Първо, не желаеме. Имаме потребност да възприемаме тези от тях, които са ни най-близки, по метод, който подхожда на полезрението ни. Животът е симфония, която се нуждае от непрестанно диригентство, по тази причина няма място за подправени тонове.

Второ, хората по природа слагаме позитивното над отрицателното, що се отнася до повърхността – физическа, прочувствена и психическа. Имаме потребност както да поддържаме връзка дейно с близките, по този начин и да се борим с проблемите, които ни тровят.

И въпреки всичко би трябвало да разберем, че зад портрета на всеки се крие друга картина. Особено зад нашия.

Някои от скритите ни картини са просто забравени или изоставени. Започнали сме да желаеме нещо друго – да бъдем други – и просто сме решили, че това не е пътят, който желаеме да следваме. В това няма нищо срамно. Опитали сме нещо. Не се е получило. Продължили сме напред.

В други случаи творбата изпод е просто незавършена. Животът ни води в най-разнообразни направления и постоянно ни принуждава да подреждаме целите си по разнообразни способи. Особено бизнес водачите живеят в свят, изпълнен с условия – за времето, вниманието, любовта и страстите им. Нещата, които в миналото сме считали за значими, от време на време остават на назад във времето. Възнамеряваме да се върнем към тях, само че постоянно не съумяваме.

И най-сетне, умишлено обръщаме тил на някои от вътрешните си картини. Това са пътища, по които вървим – персонални и професионални, – а не би трябвало. Разводи. Лоши привички. За бизнес водачите и бизнесмените това са неуспехите, с които неизбежно се сблъскват.

Нужно е доста, с цел да съзрем тези скрити картини. В случая на Мона Лиза беше нужен прийом, наречен  Layer Amplification Method , който мери отразената светлина, с цел да реконструира изображенията сред пластовете багра.

Ако обаче могат да бъдат измерени по някакъв метод, тези картини са същински. Нашите вътрешни картини може да не са забележими за очите на другите, само че най-малко придават друга конструкция на портрета, който представяме пред света. Трябва да приемем това и да го разберем, с цел да продължим напред. Ако сме преборили депресията, няма потребност да споделяме това с сътрудниците и сътрудниците си, само че несъмнено би трябвало да се уверим, че това достижение е пласт багра в живота, който сме избрали да водим. Ако сме се проваляли, би трябвало да се утешим със знанието, че платното е било задоволително крепко, с цел да понесе върху него да бъде нарисувана още една творба. Ако в миналото сме били мъж с папионка, би трябвало да се усещаме комфортно като жена в синя стая.

Не можем да се радваме на достиженията си, в случай че в никакъв случай не сме се изправяли през тествания. Същността ни се дефинира от комбинацията от провокации, които сме избрали да посрещнем, трудностите в крайници ни и методите, по които сме ги преодолявали. Всички те са следи от четка, пластове багра, които от време на време подхождат, само че по-често би трябвало да бъдат покрити с различен цвят, сянка или текстура. Добрата вест е, че резултатът – от шедьовър, до „ Кучета играят покер “, до детска акварелна рисунка – постоянно съставлява неповторима, значима творба – плодовете на нашите схващане, умишлен и интензивен труд и отдаденост.

Животът и изкуството са взаимозаменяеми и, както е споделил Томас Мъртън, изкуството „ ни разрешава по едно и също време да откриваме себе си и да губим себе си “. Би било покруса, в случай че светът нямаше Мона Лиза и нейната усмивка. Би било също толкоз трагично, в случай че светът нямаше вас и метода, по който се изправяте пред него. Но не можем да забравим картините, които мъчно можем да съзрем. Затова би трябвало да приемем основата, която те обезпечават. Ако сте сполучливи, в никакъв случай повече няма да се вгледате в портрета си по същия метод.

Рей Хенеси, публицистичен шеф на Entrepreneur.com 

Източник: Мениджър Нюз