Европа намери как да подчини газовия пазар
Зад прозореца пролетта ненадейно се излива с буйна топлота и Европа към този момент приготвя шейни за идната зима. Газови. Брюксел излезе с изказване, че започва неповторим исторически развой, при който всички газови компании в Стария свят би трябвало да рапортуват в обединен център данните за размерите, нужни на всяка от тях за прекосяване на идващия отоплителен сезон. Разбираемо е, че страните от еврозоната към този момент няма да се борят сами на спот пазара за мечтаните и жизненоважни кубични метри природен газ и занапред нататък покупките ще се правят централно и на едро.
Старият лаф, че „ колхозът е непринуден бизнес: в случай че искаш влизай, а в случай че не искаш, ще ти вземем крава “, идва на разум от единствено себе си, само че имайки поради суровите нрави, които царят в демократичния лагер, наподобява, че на самостоятелните играчи на европейския газов пазар по никакъв начин не им е до смях.
Преценете сами.
Европейската комисия декларира, че няма да контролира по никакъв метод бъдещите покупки, няма да договаря от името на Европа и няма да упражнява ни минимален напън върху националните играчи. В същото време неотложно изисква от тях да употребяват оповестения механизъм, наименуван „ АгрегейтЕУ “ и да разгласяват данни, които, макар че не са държавна или комерсиална загадка, принадлежат към категорията информация, която е всекидневно да се пази до последно. Естествено, с цел да не изпаднете в неизгодна обстановка и да закупите запаси на допустимо най-ниската цена.
Служителите на Европейската комисия обаче въобще не се смущават.
Беше оповестено, че частните газови играчи би трябвало да подадат посочените данни до 2 май, след което ще бъде формирано общоевропейско искане. Фантазьорите в Брюксел са сигурни, че по-късно доставчиците ще се втурнат към такава огромна поръчка, само че търгът ще се организира едвам откакто експортьорите предложат количества синьо гориво, които дружно покриват общото търсене. Очевидно се схваща, че ще има толкоз доста снабдители на газ, че европейските купувачи ще могат да избират от тях, а самите експортьори ще бъдат принудени да се конкурират и да смъкват цената.
Във въздуха виси цялостен набор от въпроси, първият от които е: какво би трябвало да създадат националните компании и оператори, в случай че предлагането на пазара е незадоволително като размер или прекомерно високо като стойност?
Само да напомним, че преди време Съединени американски щати набиха с чук в главите на европейските предприемачи и елементарните хора парадигмата, че дълготрайните контракти с Русия са ужасни, антипазарни и водят до директна взаимозависимост от най-големия снабдител. Европа чинно изостави евтиния тръбопроводен газ и мина към борсови доставки на ВПГ. В същото време задграничният полутечен газ за цялата минала година даже не се приближава до цената на горивото, което се получава по дълготрайни контракти, да вземем за пример от Австрия и Унгария, които са подписали контракти за 10 години напред.
Това, че за Европа е жизненоважно да изпълни подземните си складове най-малко до началото на септември и търговците ще купуват безалтернативен газ непременно, е обществена загадка. Най-големите снабдители на газ за Европейски Съюз - Норвегия и Съединени американски щати - към този момент предостатъчно потриват ръце в очакване на облаги.
Например при започване на март заместник-министърът на енергетиката на Съединени американски щати Дейвид Търк в една от своите речи сподели буквално следното: Европейските страни имаха огромен шанс тази година с енергийните доставки, зимата беше топла и откакто изостави съветския газ, Европейски Съюз съумя да я преодолее, само че идната зима ще бъде доста по-трудна. Намекът е пълен: купувайте непременно, която желаяме, другояче ще замръзнете.
Освен глутницата външни вълци, които към този момент се лигавят по европейските бюджети, към момента има вътрешни бариери и е неразбираемо по какъв начин да ги заобиколят.
Например, по какъв начин могат да се правят групови покупки, в случай че цената на енергийните запаси на входа и в разпределителните точки в другите страни варира не в проценти, а от време на време в няколко пъти? Как да натиснем груповия импорт в националните бюджети и заплащанията на популацията, в случай че в Унгария природният газ във връзка с разноските за произвеждане на един киловатчас електрическа енергия коства два цента, в Литва - 11, а в Швеция - 22 цента? В същото време цифрите в платежните документи също удивляват въображението с разрастването си, когато елементарният маджарин заплаща девет за киловатчас, французинът - 26, а ирландецът - 49 цента. Как да формираме и контролираме образуването на цените, като вземем поради разликата сред вътрешната инфлация и паритета на покупателната дарба? Как да свържем тук физическата действителност, в която природният газ съставлява 34 % от общоевропейското произвеждане? В същото време Германия има потребност от 96 милиарда кубически метра синьо гориво годишно, а Чехия – от девет.
Безкрайни въпроси, нито един от които няма отговор.
Предвид доброволното и демонстративно спиране на връзките с Русия, всичко, което се случва в Европейския съюз, би трябвало да ни провокира справедливо зложелателство. Но съветското сърце е друго и, приемайки това, ние просто ще следим развиването на събитията с любознание. Съществува съмнение, че европейският сериал " Газ-2023 " ще надмине най-хубавите международни блокбъстъри.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Старият лаф, че „ колхозът е непринуден бизнес: в случай че искаш влизай, а в случай че не искаш, ще ти вземем крава “, идва на разум от единствено себе си, само че имайки поради суровите нрави, които царят в демократичния лагер, наподобява, че на самостоятелните играчи на европейския газов пазар по никакъв начин не им е до смях.
Преценете сами.
Европейската комисия декларира, че няма да контролира по никакъв метод бъдещите покупки, няма да договаря от името на Европа и няма да упражнява ни минимален напън върху националните играчи. В същото време неотложно изисква от тях да употребяват оповестения механизъм, наименуван „ АгрегейтЕУ “ и да разгласяват данни, които, макар че не са държавна или комерсиална загадка, принадлежат към категорията информация, която е всекидневно да се пази до последно. Естествено, с цел да не изпаднете в неизгодна обстановка и да закупите запаси на допустимо най-ниската цена.
Служителите на Европейската комисия обаче въобще не се смущават.
Беше оповестено, че частните газови играчи би трябвало да подадат посочените данни до 2 май, след което ще бъде формирано общоевропейско искане. Фантазьорите в Брюксел са сигурни, че по-късно доставчиците ще се втурнат към такава огромна поръчка, само че търгът ще се организира едвам откакто експортьорите предложат количества синьо гориво, които дружно покриват общото търсене. Очевидно се схваща, че ще има толкоз доста снабдители на газ, че европейските купувачи ще могат да избират от тях, а самите експортьори ще бъдат принудени да се конкурират и да смъкват цената.
Във въздуха виси цялостен набор от въпроси, първият от които е: какво би трябвало да създадат националните компании и оператори, в случай че предлагането на пазара е незадоволително като размер или прекомерно високо като стойност?
Само да напомним, че преди време Съединени американски щати набиха с чук в главите на европейските предприемачи и елементарните хора парадигмата, че дълготрайните контракти с Русия са ужасни, антипазарни и водят до директна взаимозависимост от най-големия снабдител. Европа чинно изостави евтиния тръбопроводен газ и мина към борсови доставки на ВПГ. В същото време задграничният полутечен газ за цялата минала година даже не се приближава до цената на горивото, което се получава по дълготрайни контракти, да вземем за пример от Австрия и Унгария, които са подписали контракти за 10 години напред.
Това, че за Европа е жизненоважно да изпълни подземните си складове най-малко до началото на септември и търговците ще купуват безалтернативен газ непременно, е обществена загадка. Най-големите снабдители на газ за Европейски Съюз - Норвегия и Съединени американски щати - към този момент предостатъчно потриват ръце в очакване на облаги.
Например при започване на март заместник-министърът на енергетиката на Съединени американски щати Дейвид Търк в една от своите речи сподели буквално следното: Европейските страни имаха огромен шанс тази година с енергийните доставки, зимата беше топла и откакто изостави съветския газ, Европейски Съюз съумя да я преодолее, само че идната зима ще бъде доста по-трудна. Намекът е пълен: купувайте непременно, която желаяме, другояче ще замръзнете.
Освен глутницата външни вълци, които към този момент се лигавят по европейските бюджети, към момента има вътрешни бариери и е неразбираемо по какъв начин да ги заобиколят.
Например, по какъв начин могат да се правят групови покупки, в случай че цената на енергийните запаси на входа и в разпределителните точки в другите страни варира не в проценти, а от време на време в няколко пъти? Как да натиснем груповия импорт в националните бюджети и заплащанията на популацията, в случай че в Унгария природният газ във връзка с разноските за произвеждане на един киловатчас електрическа енергия коства два цента, в Литва - 11, а в Швеция - 22 цента? В същото време цифрите в платежните документи също удивляват въображението с разрастването си, когато елементарният маджарин заплаща девет за киловатчас, французинът - 26, а ирландецът - 49 цента. Как да формираме и контролираме образуването на цените, като вземем поради разликата сред вътрешната инфлация и паритета на покупателната дарба? Как да свържем тук физическата действителност, в която природният газ съставлява 34 % от общоевропейското произвеждане? В същото време Германия има потребност от 96 милиарда кубически метра синьо гориво годишно, а Чехия – от девет.
Безкрайни въпроси, нито един от които няма отговор.
Предвид доброволното и демонстративно спиране на връзките с Русия, всичко, което се случва в Европейския съюз, би трябвало да ни провокира справедливо зложелателство. Но съветското сърце е друго и, приемайки това, ние просто ще следим развиването на събитията с любознание. Съществува съмнение, че европейският сериал " Газ-2023 " ще надмине най-хубавите международни блокбъстъри.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ