Видеокаст | Игра на сенки в интернет: Кой дърпа конците в невидимата война?
Зад привидната непоклатимост на актуалния свят се води тиха, само че все по-ожесточена война – хибридната. Нейните оръжия не са гърмящи, а подло невидими: дезинформация, хакерски атаки, операция на обществени мрежи. Представете си по какъв начин с няколко клика може да бъде парализирана цяла страна или по какъв начин подправено видео може да разклати политически устои. Тази публикация ще ви води в сенчестия свят на киберконфликтите, където границите сред действителност и заблуда се размиват, а всеки от нас е евентуална цел. Готови ли сте да разберете кой дърпа конците в тази невидима война?
Към дълбините на тези тематики ни повеждат Красимир Коцев – специалист по киберсигурност и създател на SoCyber и Kikimora.io, и Ангел Сираков – маркетинг шеф в фирмите, в новия епизод от видеокаст поредицата White Hat Riddles. В ще стане дума за:
Хибридната война – невидимият фронт на 21-ви век
В ерата на киберсигурността хибридните спорове разпростират незабележим боеприпас, чиято цел е не по-малко разрушителна. Замисляли ли сте се по какъв начин дезинформацията и хакерските атаки могат да бъдат по-ефективни от стандартните оръжия? Реални образци като парализата на естонски държавни уеб сайтове през 2007 година и хипотетичният кибершпионаж против Lockheed Martin от Китай илюстрират злокобната действителност на тези способи. Тези случаи повдигат въпроса за същинската същина на актуалните спорове.
Кой е кукловодът в киберпространството?
За разлика от ясните разграничения през Студената война, през днешния ден киберарената е динамична и многолика. Вече не можем автоматизирано да обвиним обичайните съперници. Множество държавни и неправителствени артисти имат свои ползи в тази невидима война. Възможно ли е хакерска атака против страна от Европейския съюз да не е дело на Русия или Китай? Анализът демонстрира, че по-малките страни, с стеснен финансов и кадрови запас в киберсигурността, постоянно се оказват по-уязвими цели.
Социалните медии – сцена на операция
Как се трансфораха платформите, основани за свързване, в евентуално оръжие за дезинформация? Премахването на механизми за инспекция на обстоятелства и алгоритмичната селекция на наличие пораждат съществени опасения. Възможно ли е притежателите на тези платформи да упражняват надзор върху публичното мнение в интерес на съответни политически или финансови ползи? А ролята на платените ботове и подправените профили в манипулирането на публичните настройки е все по-актуална тематика за размисъл.
Политическо инженерство в цифровата епоха
Могат ли изборните резултати да бъдат повлияни без физическа интервенция? От обичайни способи за операция до хакерски атаки против електронни системи за гласоподаване и аналитични организации – новите технологии оферират невиждани до момента благоприятни условия за политическо въздействие. Какъв е рискът добре финансирани хакерски групи да компрометират демократичния развой?
Зад стената на кибершпионажа
Представете си свят, в който профилирани организации имат безграничен достъп до вашите устройства. Техники за следене, инсталиране на злотворен програмен продукт посредством елементарни USB устройства и способи за отдалечено „ четене “ на екрани звучат като сюжет от научнофантастичен филм, само че са действителност. Доколко ефикасна е отбраната посредством криптиране в този подтекст?
Големите софтуерни компании – неволни участници или дейни съучастници?
Случаи като Cambridge Analytica повдигат въпроса за отговорността на колосите в софтуерния бранш. Как персонални данни, събирани всекидневно, могат да бъдат употребявани за политически цели и таргетирани пропагандни акции? Опасенията по отношение на достъпа на непознати държавни управления до тази голяма база данни са изцяло основателни.
VIP персони под прицел
Кои са високопоставените цели в кибервойната и какви са усъвършенстваните способи за тяхното компрометиране? Възможно ли е общоприет телефонен диалог да бъде елементарно подслушван, а телефонът ви да бъде хакнат с един клик? Анализът демонстрира, че за VIP задачите се употребяват най-скъпите и комплицирани експлойти, налични главно за държавно спонсорирани структури.
Масово наблюдаване под повърхността
Представете си подводници, които се прикачват към подводни информационни кабели, с цел да прихващат данни. Възможно ли е да се реализира всеобщо подслушване на връзки по този метод? Технологиите за пасивно прихващане и пречистване на данни към този момент не са научна фантастика.
Deepfake и AI – новите лица на дезинформацията
В ерата на изкуствения разсъдък стана по-лесно от всеки път да бъде основано безапелационно подправено видео или аудио известие, имитиращо действителни хора. Експертни демонстрации демонстрират тревожна лекост, с която може да бъде манипулирана информацията. А потреблението на AI генерирани лица за подправени профили основава нови провокации пред сигурността и доверието онлайн.
Кибер Армагедон – оттатък екрана
Въпреки че пълномащабна хакерска атака, водеща до едновременен срив на всички системи, може да наподобява като сюжет от филм, евентуалните последствия от съществени хакерски атаки върху сериозната инфраструктура са действителни и плашещи. Уязвимости в енергийните мрежи, транспортните системи и даже непредвидени браншове като сметосъбирането могат да имат пагубни последствия. Ограниченията върху артикули на компании като Huawei илюстрират опасенията по отношение на евентуални „ задни малки врати “ в хардуера и софтуера.
Очевидно е, че към този момент не е задоволително да се пазиме единствено от физически врагове. В ерата на информацията най-голямата ни мощ е знанието. Слушайте епизода и направете първи стъпки към опознаването на невидимия фронт, на който всички сме участници.
White Hat Riddles SoCyber Kikimora.io Красимир Коцев Ангел Сираков киберсигурност хибридна война
Към дълбините на тези тематики ни повеждат Красимир Коцев – специалист по киберсигурност и създател на SoCyber и Kikimora.io, и Ангел Сираков – маркетинг шеф в фирмите, в новия епизод от видеокаст поредицата White Hat Riddles. В ще стане дума за:
Хибридната война – невидимият фронт на 21-ви век
В ерата на киберсигурността хибридните спорове разпростират незабележим боеприпас, чиято цел е не по-малко разрушителна. Замисляли ли сте се по какъв начин дезинформацията и хакерските атаки могат да бъдат по-ефективни от стандартните оръжия? Реални образци като парализата на естонски държавни уеб сайтове през 2007 година и хипотетичният кибершпионаж против Lockheed Martin от Китай илюстрират злокобната действителност на тези способи. Тези случаи повдигат въпроса за същинската същина на актуалните спорове.
Кой е кукловодът в киберпространството?
За разлика от ясните разграничения през Студената война, през днешния ден киберарената е динамична и многолика. Вече не можем автоматизирано да обвиним обичайните съперници. Множество държавни и неправителствени артисти имат свои ползи в тази невидима война. Възможно ли е хакерска атака против страна от Европейския съюз да не е дело на Русия или Китай? Анализът демонстрира, че по-малките страни, с стеснен финансов и кадрови запас в киберсигурността, постоянно се оказват по-уязвими цели.
Социалните медии – сцена на операция
Как се трансфораха платформите, основани за свързване, в евентуално оръжие за дезинформация? Премахването на механизми за инспекция на обстоятелства и алгоритмичната селекция на наличие пораждат съществени опасения. Възможно ли е притежателите на тези платформи да упражняват надзор върху публичното мнение в интерес на съответни политически или финансови ползи? А ролята на платените ботове и подправените профили в манипулирането на публичните настройки е все по-актуална тематика за размисъл.
Политическо инженерство в цифровата епоха
Могат ли изборните резултати да бъдат повлияни без физическа интервенция? От обичайни способи за операция до хакерски атаки против електронни системи за гласоподаване и аналитични организации – новите технологии оферират невиждани до момента благоприятни условия за политическо въздействие. Какъв е рискът добре финансирани хакерски групи да компрометират демократичния развой?
Зад стената на кибершпионажа
Представете си свят, в който профилирани организации имат безграничен достъп до вашите устройства. Техники за следене, инсталиране на злотворен програмен продукт посредством елементарни USB устройства и способи за отдалечено „ четене “ на екрани звучат като сюжет от научнофантастичен филм, само че са действителност. Доколко ефикасна е отбраната посредством криптиране в този подтекст?
Големите софтуерни компании – неволни участници или дейни съучастници?
Случаи като Cambridge Analytica повдигат въпроса за отговорността на колосите в софтуерния бранш. Как персонални данни, събирани всекидневно, могат да бъдат употребявани за политически цели и таргетирани пропагандни акции? Опасенията по отношение на достъпа на непознати държавни управления до тази голяма база данни са изцяло основателни.
VIP персони под прицел
Кои са високопоставените цели в кибервойната и какви са усъвършенстваните способи за тяхното компрометиране? Възможно ли е общоприет телефонен диалог да бъде елементарно подслушван, а телефонът ви да бъде хакнат с един клик? Анализът демонстрира, че за VIP задачите се употребяват най-скъпите и комплицирани експлойти, налични главно за държавно спонсорирани структури.
Масово наблюдаване под повърхността
Представете си подводници, които се прикачват към подводни информационни кабели, с цел да прихващат данни. Възможно ли е да се реализира всеобщо подслушване на връзки по този метод? Технологиите за пасивно прихващане и пречистване на данни към този момент не са научна фантастика.
Deepfake и AI – новите лица на дезинформацията
В ерата на изкуствения разсъдък стана по-лесно от всеки път да бъде основано безапелационно подправено видео или аудио известие, имитиращо действителни хора. Експертни демонстрации демонстрират тревожна лекост, с която може да бъде манипулирана информацията. А потреблението на AI генерирани лица за подправени профили основава нови провокации пред сигурността и доверието онлайн.
Кибер Армагедон – оттатък екрана
Въпреки че пълномащабна хакерска атака, водеща до едновременен срив на всички системи, може да наподобява като сюжет от филм, евентуалните последствия от съществени хакерски атаки върху сериозната инфраструктура са действителни и плашещи. Уязвимости в енергийните мрежи, транспортните системи и даже непредвидени браншове като сметосъбирането могат да имат пагубни последствия. Ограниченията върху артикули на компании като Huawei илюстрират опасенията по отношение на евентуални „ задни малки врати “ в хардуера и софтуера.
Очевидно е, че към този момент не е задоволително да се пазиме единствено от физически врагове. В ерата на информацията най-голямата ни мощ е знанието. Слушайте епизода и направете първи стъпки към опознаването на невидимия фронт, на който всички сме участници.
White Hat Riddles SoCyber Kikimora.io Красимир Коцев Ангел Сираков киберсигурност хибридна война
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ