Гръцкият продуцент Кокотос: Bangaranga е наша, не на Саня Армутлиева! Сделката с БНТ е такава!
Зад успеха на стои гръцки продуцент с явен контракт и владеене върху шлагера
Илиас Кокотос не крие упоритостите си. Управителят на K2ID Productions - компанията, продуцирала присъединяване на България на " Евровизия 2026 " - приказва намерено за договорката с Българска национална телевизия, собствеността върху " Bangaranga " и напрежението след успеха в изявление за YouTube канала " Казано почтено всичко ".
Схемата е елементарна: Българска национална телевизия избира изпълнителя, K2ID прави всичко останало. Песента, концепцията, театралната концепция — всичко е артикул на екипа на Кокотос. В подмяна компанията резервира мастъра на записа, а не Virginia Records на Саня Армутлиева, с чийто лейбъл работи от години.
" Защото ние притежаваме мастъра на песента " — по този начин Кокотос дава отговор на въпроса за какво " Bangaranga " е записана като благосъстоятелност на K2ID, а не на лейбъла, построил като актьор. Собствеността върху мастъра не е подробност — тя е методът, по който компанията му възвръща инвестиция, надхвърляща доста контрактуваната сума с националната телевизия.
Кокотос не омаловажава ролята на Армутлиева. Признава, че е плод на дълга работа на Virginia Records. Но незабавно разграничава двете неща: едното е актьорът, другото е евровизионният план. " Тя не пада от небето " — само че успеха, упорства той, е дело на неговия екип.
След триумфа в Базел не закъсняват хората, потърсили своето място в историята. Кокотос разяснява без непотребни думи: " Всички знаят кой в действителност беше продуцентът на този план. Когато пристигна триумфът, всеки желае парче от него. "
Той признава и вътрешните различия по пътя към финала. Промо-турнето и видеоклипът са решения, с които не е бил склонен — само че ги е приел, с цел да не се изчерпва в разногласия по всяка точка. Убеждението му е непроменено: изходът от състезанието е решен в трите минути на сцената, а не в месеците преди тях.
Човекът, трансформирал тази философия в действителност, е театралният режисьор Фредерик Бенке. Кокотос го търси персонално и му слага съответна задача — да избегне клишето: " нито една жена с четирима танцьори ". Резултатът е прочут. " Ако беше показана по този начин, както в националната селекция, нямаше да спечелим ", споделя продуцентът — и в думите му няма подозрение.
Илиас Кокотос не крие упоритостите си. Управителят на K2ID Productions - компанията, продуцирала присъединяване на България на " Евровизия 2026 " - приказва намерено за договорката с Българска национална телевизия, собствеността върху " Bangaranga " и напрежението след успеха в изявление за YouTube канала " Казано почтено всичко ".
Схемата е елементарна: Българска национална телевизия избира изпълнителя, K2ID прави всичко останало. Песента, концепцията, театралната концепция — всичко е артикул на екипа на Кокотос. В подмяна компанията резервира мастъра на записа, а не Virginia Records на Саня Армутлиева, с чийто лейбъл работи от години.
" Защото ние притежаваме мастъра на песента " — по този начин Кокотос дава отговор на въпроса за какво " Bangaranga " е записана като благосъстоятелност на K2ID, а не на лейбъла, построил като актьор. Собствеността върху мастъра не е подробност — тя е методът, по който компанията му възвръща инвестиция, надхвърляща доста контрактуваната сума с националната телевизия.
Кокотос не омаловажава ролята на Армутлиева. Признава, че е плод на дълга работа на Virginia Records. Но незабавно разграничава двете неща: едното е актьорът, другото е евровизионният план. " Тя не пада от небето " — само че успеха, упорства той, е дело на неговия екип.
След триумфа в Базел не закъсняват хората, потърсили своето място в историята. Кокотос разяснява без непотребни думи: " Всички знаят кой в действителност беше продуцентът на този план. Когато пристигна триумфът, всеки желае парче от него. "
Той признава и вътрешните различия по пътя към финала. Промо-турнето и видеоклипът са решения, с които не е бил склонен — само че ги е приел, с цел да не се изчерпва в разногласия по всяка точка. Убеждението му е непроменено: изходът от състезанието е решен в трите минути на сцената, а не в месеците преди тях.
Човекът, трансформирал тази философия в действителност, е театралният режисьор Фредерик Бенке. Кокотос го търси персонално и му слага съответна задача — да избегне клишето: " нито една жена с четирима танцьори ". Резултатът е прочут. " Ако беше показана по този начин, както в националната селекция, нямаше да спечелим ", споделя продуцентът — и в думите му няма подозрение.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ