Клиничен психолог: Хората не се събуждат с идеята да се хвърлят под коли или да наръгат минувачи с нож
Зачестилите случаи в обществото на хора с психологични проблеми, които в положение на рецесия правят неприемливи дейности и даже убийства, станаха обект на засилен медиен и публичен интерес. Наяве излязоха редица недъзи на здравната ни система като неналичието на задоволително места за настаняване на хора с психологични болести, неналичието на надзор при домашно лекуване, неприятните условия в психиатриите и прочие Наред с това след пандемията фрапантно са се нараснали случаите на меланхолия, хранителни разстройства, паник офанзиви, тревога и други положения.
Прочетете още
В подтекста на тези събития три дами от Пловдив се провеждат и основават асоциация, която цели популяризирането на психичноздравната грижа, предварителна защита на психичноздравни проблеми и профилактика на психологичното здраве.
Един от тях е психологът Карина Бялкова, която потърсихме с цел да опише доколко обществото ни е квалифицирано по какъв начин да реагира, когато е очевидец на такива случаи, по какъв начин можем да сме потребни на хора в рецесия. Разговоряме с нея след представянето на Асоциация „ Интенсия “, която работи да направи грижата за психологичното здраве налична за всички, в това число и за хора, които не могат да си разрешат подобен вид грижа.
– Здраво ли е обществото ни?
– Не особено…
– Къде, какъв е казусът?
– Проблемът е в това, че никой не поставя психичноздравна грижа. Няма политики, които да обезпечат такава. Психичноздравната грижа в нашето общество е разкош, който е за богатите.
– Затова ли не се приказва доста или най-малко не задоволително за психологичното здраве у нас?
– Не се приказва, по този начин е. Това, за което се приказва, е една доста дребна извадка, която стига в крайности и в новинарските излъчвания, тъй като са шокиращи и стресиращи, само че това не е представителна извадка за обществото. Обществото ни е болно в по-малка степен – такава, каквато не прави усещане по улицата, само че всеки 4 от 5 индивида признава, че има проблеми.
– А тези, които не споделят, те нямат проблеми или се тормозят да споделят за тях?
– Не е ясно. Докато човек самичък не потърси, няма по какъв начин да го установим.
– В последните дни имаме фрапиращи случаи на хора с психологични проблеми и като че ли ние, като общество, не знаем по какъв начин да реагираме съответно към тях и обстановката. Но те очевидно имат някакви проблеми...
– Липсват политики, отново ще го кажа. Виждаме един човек на улицата, това и в Пловдив доста постоянно се случва, човек в психотична рецесия. Той замеря колите с пръчки и камъни, мислейки си, че това е нахлуващата Съветска войска. Тук приказваме за рецесия, за човек в пика на рецесията. Ти можеш да се обадиш на 112, да дойдат, да го приберат този човек, изписват му едно лекуване, престоява едно известно време, след което е пуснат. Когато си отиде вкъщи този човек, в случай че няма проследяваща грижа, в случай че няма близки, които да следят дали той приема медикаментите си или не, това нещо се повтаря още веднъж и още веднъж.
– А по какъв начин би трябвало да се реагира, когато станем очевидци на такива положения – като че ли гледаме повече да предпазим себе си, в сравнение с да помогнем на човек в рецесия?
– Ами то не е доста комплицирано - като се натъкнеш на такава картина, единственото, което можеш да направиш, е да се обадиш на 112. В този миг не можеш да доближиш този човек, не можеш да му кажеш нещо, което да стигне до него, тъй като той е в такова положение, в което не схваща.
– Но това са фрапиращи случаи, в които тези хора са измежду нас. Няма ли какво ние, като общество, да създадем за тях – в някои случаи те са рискови освен за обществото, само че и за себе си...
– Тези хора не се разсънват в този ден с концепцията да се хвърлят под колите или да наръгват с нож инцидентни минувачи, или да убиват децата си. Това са хора, които живеят дълги години в страдалчество. За да се стигне дотук, с цел да следим ние тези привличащи вниманието обстановки, ние ги следим доста късно, ние виждаме към този момент края. Тези хора 10-15 години преди това са живели в някакви несгоди, с проблеми. Тези проблеми се вземат решение с терапиите посредством говорене. Това е, което вършат психолозите и психотерапевтите.
– Но у нас като че ли психичноболните, както и пандизчиите, са изолирани и скрити, не излиза наяве какво е битието им, когато не ги виждаме...
– За страдание е по този начин.
– Те са скрити, може би не толкоз да бъдат лекувани, а да бъдат изолирани и надалеч от обществото. Ако скрием казуса, като че ли не съществува...
– Единственият метод това да се промени, е посредством предварителна защита. Т.е. ние какво вършим – оставяме един проблем да се развива доста дълго, той се развива, ескалира, стига се до една прекаленост и след това ние си споделяме „ Олеле! Тука има проблем, какво можем да създадем на този стадий? - Ами да го отстраним! Превенцията е алтернативата на това – т.е., до момента в който човек не стартира да мисли, че откакто той дълъг интервал от време не се усеща добре, по някаква причина, той е индивидът, който би трябвало да потърси източник на това незадоволство. Именно затова девизът на Интенсия е „ Промяната стартира от вътрешната страна “. Защото човек самичък знае през какво минава.
Помага информираността. Защото тези хора не живеят в последна изолираност, не са откъснати човеци. И в случай че в тяхната общественост - фамилията им, индивидът, който се грижи за тях, има задоволително информираност, задоволително информация, в случай че се очертаят някакви стъпки, то тогава ще е допустимо. Но когато ние не приказваме за тези неща, хората от къде да ги знаят. Това е вашата роля, на медиите – да покажете, че не е ужасно да се приказва за това, че не е срамно да имаш проблем. Но и ние сносно борим стигмата. Аз съм в този отрасъл от 15 години, методът, по който се говореше тогава няма нищо общо с метода, по който се приказва в този момент. Сега хората започнаха да са доста по-открити за това, разясняват между тях, стартира да влиза тази концепция, че психологичното здраве не е даденост, че ние би трябвало да се грижим за него, че би трябвало да поставяме старания, че би трябвало да следим себе си, с цел да не стигаме до такива крайности. Защото това може да се случи на всеки, никой не е невредим.
– Сякаш има увеличение на тези случаи напоследък, това по този начин ли?
– За това ще би трябвало да питате психиатрите. Аз съм психолог, при мен хората, които идват, те имат много огромно осъзнаване на казуса си и ме търсят в един стадий, в който ние работим превантивно, с цел да не стигат до такава степен. Психиатрите са тези, които се сблъскват челно с сериозните обстановки, с психотичните епизоди, тъй че те могат да дадат по-точна информация. Но предварителна защита сега не се реализира. Специалистите в областта на психологичното здраве ги търсят хората, когато към този момент проблемите са наболяли, когато признаците са напреднали, когато е доста по-трудно да се реализира бърз резултат. Нашата концепция е да осигурим достъп на всички и на хората главно в материално усложнение да осигурим оня достъп до превантивните ограничения, тъй че да не се стига до такава степен. Това е единственото, което можем да създадем, с цел да се усещаме по-безопасно по нашите улици. Цялата информация сега е качена на intentia.eu и там сме разгласили телефони, имейли. Консултациите се организират на място в офиса на Plovdiv Therapy с/у Военна болница.
– А по какъв начин финансирате начинанията си, поради, че таргетирате точно хората, които са в материално усложнение и не могат да си разрешат цената на подобен вид услуга?
– В момента разчитаме напълно на донори - частни спонсори, корпоративни спонсори. Опитваме се да влезем в съдействие с други организации, които развиват планова активност на малко по-мащабни равнища, защото ние работим тук единствено в пловдивска област. Надяваме се, че благодарение на всички други, които са в Неправителствени организации бранша и имат опит в по-големи мащаби можем да си сътрудничим и да създадем споделени положителни практики.
– Срещате ли съидейници, които ви оказват помощ?
– Да, аз доста прелестно се изненадах, когато започнахме да пускаме информация – доста хора откликнаха и идентифицираха това като наболял проблем. Получих доста известия с положителна противоположна връзка на хора, които правят оценка тази самодейност. Това ме изненада и дава убеденост, че се грижим в вярната посока.
Прочетете още
В подтекста на тези събития три дами от Пловдив се провеждат и основават асоциация, която цели популяризирането на психичноздравната грижа, предварителна защита на психичноздравни проблеми и профилактика на психологичното здраве.
Един от тях е психологът Карина Бялкова, която потърсихме с цел да опише доколко обществото ни е квалифицирано по какъв начин да реагира, когато е очевидец на такива случаи, по какъв начин можем да сме потребни на хора в рецесия. Разговоряме с нея след представянето на Асоциация „ Интенсия “, която работи да направи грижата за психологичното здраве налична за всички, в това число и за хора, които не могат да си разрешат подобен вид грижа.
– Здраво ли е обществото ни?
– Не особено…
– Къде, какъв е казусът?
– Проблемът е в това, че никой не поставя психичноздравна грижа. Няма политики, които да обезпечат такава. Психичноздравната грижа в нашето общество е разкош, който е за богатите.
– Затова ли не се приказва доста или най-малко не задоволително за психологичното здраве у нас?
– Не се приказва, по този начин е. Това, за което се приказва, е една доста дребна извадка, която стига в крайности и в новинарските излъчвания, тъй като са шокиращи и стресиращи, само че това не е представителна извадка за обществото. Обществото ни е болно в по-малка степен – такава, каквато не прави усещане по улицата, само че всеки 4 от 5 индивида признава, че има проблеми.
– А тези, които не споделят, те нямат проблеми или се тормозят да споделят за тях?
– Не е ясно. Докато човек самичък не потърси, няма по какъв начин да го установим.
– В последните дни имаме фрапиращи случаи на хора с психологични проблеми и като че ли ние, като общество, не знаем по какъв начин да реагираме съответно към тях и обстановката. Но те очевидно имат някакви проблеми...
– Липсват политики, отново ще го кажа. Виждаме един човек на улицата, това и в Пловдив доста постоянно се случва, човек в психотична рецесия. Той замеря колите с пръчки и камъни, мислейки си, че това е нахлуващата Съветска войска. Тук приказваме за рецесия, за човек в пика на рецесията. Ти можеш да се обадиш на 112, да дойдат, да го приберат този човек, изписват му едно лекуване, престоява едно известно време, след което е пуснат. Когато си отиде вкъщи този човек, в случай че няма проследяваща грижа, в случай че няма близки, които да следят дали той приема медикаментите си или не, това нещо се повтаря още веднъж и още веднъж.
– А по какъв начин би трябвало да се реагира, когато станем очевидци на такива положения – като че ли гледаме повече да предпазим себе си, в сравнение с да помогнем на човек в рецесия?
– Ами то не е доста комплицирано - като се натъкнеш на такава картина, единственото, което можеш да направиш, е да се обадиш на 112. В този миг не можеш да доближиш този човек, не можеш да му кажеш нещо, което да стигне до него, тъй като той е в такова положение, в което не схваща.
– Но това са фрапиращи случаи, в които тези хора са измежду нас. Няма ли какво ние, като общество, да създадем за тях – в някои случаи те са рискови освен за обществото, само че и за себе си...
– Тези хора не се разсънват в този ден с концепцията да се хвърлят под колите или да наръгват с нож инцидентни минувачи, или да убиват децата си. Това са хора, които живеят дълги години в страдалчество. За да се стигне дотук, с цел да следим ние тези привличащи вниманието обстановки, ние ги следим доста късно, ние виждаме към този момент края. Тези хора 10-15 години преди това са живели в някакви несгоди, с проблеми. Тези проблеми се вземат решение с терапиите посредством говорене. Това е, което вършат психолозите и психотерапевтите.
– Но у нас като че ли психичноболните, както и пандизчиите, са изолирани и скрити, не излиза наяве какво е битието им, когато не ги виждаме...
– За страдание е по този начин.
– Те са скрити, може би не толкоз да бъдат лекувани, а да бъдат изолирани и надалеч от обществото. Ако скрием казуса, като че ли не съществува...
– Единственият метод това да се промени, е посредством предварителна защита. Т.е. ние какво вършим – оставяме един проблем да се развива доста дълго, той се развива, ескалира, стига се до една прекаленост и след това ние си споделяме „ Олеле! Тука има проблем, какво можем да създадем на този стадий? - Ами да го отстраним! Превенцията е алтернативата на това – т.е., до момента в който човек не стартира да мисли, че откакто той дълъг интервал от време не се усеща добре, по някаква причина, той е индивидът, който би трябвало да потърси източник на това незадоволство. Именно затова девизът на Интенсия е „ Промяната стартира от вътрешната страна “. Защото човек самичък знае през какво минава.
Помага информираността. Защото тези хора не живеят в последна изолираност, не са откъснати човеци. И в случай че в тяхната общественост - фамилията им, индивидът, който се грижи за тях, има задоволително информираност, задоволително информация, в случай че се очертаят някакви стъпки, то тогава ще е допустимо. Но когато ние не приказваме за тези неща, хората от къде да ги знаят. Това е вашата роля, на медиите – да покажете, че не е ужасно да се приказва за това, че не е срамно да имаш проблем. Но и ние сносно борим стигмата. Аз съм в този отрасъл от 15 години, методът, по който се говореше тогава няма нищо общо с метода, по който се приказва в този момент. Сега хората започнаха да са доста по-открити за това, разясняват между тях, стартира да влиза тази концепция, че психологичното здраве не е даденост, че ние би трябвало да се грижим за него, че би трябвало да поставяме старания, че би трябвало да следим себе си, с цел да не стигаме до такива крайности. Защото това може да се случи на всеки, никой не е невредим.
– Сякаш има увеличение на тези случаи напоследък, това по този начин ли?
– За това ще би трябвало да питате психиатрите. Аз съм психолог, при мен хората, които идват, те имат много огромно осъзнаване на казуса си и ме търсят в един стадий, в който ние работим превантивно, с цел да не стигат до такава степен. Психиатрите са тези, които се сблъскват челно с сериозните обстановки, с психотичните епизоди, тъй че те могат да дадат по-точна информация. Но предварителна защита сега не се реализира. Специалистите в областта на психологичното здраве ги търсят хората, когато към този момент проблемите са наболяли, когато признаците са напреднали, когато е доста по-трудно да се реализира бърз резултат. Нашата концепция е да осигурим достъп на всички и на хората главно в материално усложнение да осигурим оня достъп до превантивните ограничения, тъй че да не се стига до такава степен. Това е единственото, което можем да създадем, с цел да се усещаме по-безопасно по нашите улици. Цялата информация сега е качена на intentia.eu и там сме разгласили телефони, имейли. Консултациите се организират на място в офиса на Plovdiv Therapy с/у Военна болница.
– А по какъв начин финансирате начинанията си, поради, че таргетирате точно хората, които са в материално усложнение и не могат да си разрешат цената на подобен вид услуга?
– В момента разчитаме напълно на донори - частни спонсори, корпоративни спонсори. Опитваме се да влезем в съдействие с други организации, които развиват планова активност на малко по-мащабни равнища, защото ние работим тук единствено в пловдивска област. Надяваме се, че благодарение на всички други, които са в Неправителствени организации бранша и имат опит в по-големи мащаби можем да си сътрудничим и да създадем споделени положителни практики.
– Срещате ли съидейници, които ви оказват помощ?
– Да, аз доста прелестно се изненадах, когато започнахме да пускаме информация – доста хора откликнаха и идентифицираха това като наболял проблем. Получих доста известия с положителна противоположна връзка на хора, които правят оценка тази самодейност. Това ме изненада и дава убеденост, че се грижим в вярната посока.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ