Забравете всичко, което знаете за тъмната материя и енергия. Нова теория разтърсва космологията
Забравете всичко, което си мислите, че знаете за тъмната материя и тъмната сила. Нов теоретичен модел, препоръчан от физика доктор Ричард Лиу от Университета на Алабама, предлага не просто опция, а напряко разкол по отношение на преобладаващата космологична теория. Според него, разширението на Вселената не се дължи на невидими сили, а на поредност от галактически гърмежи – неочаквани прояви, които трансформират самото пространство-време.
Множество гърмежи вместо един Голям
Докато общоприетата доктрина разчита на една-единствена начална детонация – Големия гърмеж – Лиу твърди, че Вселената минава през поредност от " преходни времеви сингулярности “. Те са толкоз краткотрайни и повсеместни, че телескопите даже не ги улавят. Всяка такава сингулярност е мини-взрив, който " разтяга “ пространството в нова фаза на агресия.
" Тези прояви са отмерено разпределени и засягат цялото пространство. Така се отстранява потребността от тъмна материя и тъмна сила, “ обяснява Лиу.
Тъмната сила – изчезналото страшилище
Официалната космология упорства, че над 95% от Вселената е формирана от невидими вещества – тъмна материя и тъмна сила. Първата служи като гравитационно лепило, а втората – като антигравитационен мотор, който кара Вселената да се уголемява ускорено. Проблемът? Никой в никакъв случай не ги е виждал.
Именно това кара Лиу и неговия екип да зададат неуместния въпрос: Ами в случай че цялата тази " тъмна физика " е просто неточност в догатките ни?
Материя, която се появява и изчезва
Новата доктрина не залага на негативна маса или някаква екзотична сила. Вместо това предлага свят, в който материята се появява и изчезва мигновено, предоставяйки енергиен подтик за експанзията на космоса. Тези квантови прояви не нарушават законите на енергийното опазване – най-малко не в случай че траят задоволително малко, написа Meteo Balkans.
Класика с поврат: Стационарна Вселена 2.0
Ако ви звучи познато, не сте луди. Идеята припомня на модела на устойчиво положение на Сър Фред Хойл, препоръчан през 20 век. Разликата? Докато Хойл допускал непрестанно основаване на материя, Лиу предлага прояви, които се случват на шпации и дават отговор на енергийния бюджет на Вселената. Елегантна актуализация на една от дълго време отхвърлена концепция.
Доказателствата: сред аленото отместване и Хъбъл
Как може да се ревизира тази догадка? Според Лиу, деликатно изследване на данните от аленото отместване – оня индикатор за разстояние и време – може да разкрие " зъбци " в другояче плавната Хъбълова диаграма. С други думи: вместо отмерено уголемение, ще открием " стъпала “ – знаци за галактически тласъци.
Телескопите: ловци на галактически фантоми
Телескопи като Кек в Хавай и обсерваторията на Исак Нютон в Испания към този момент са в положение да засичат такива фини разлики, изключително в случай че данните се проучват през новата парадигма. Това слага началото на евентуално революционно преосмисляне на структурата и историята на нашата Вселена.
Разширение без невидимото
Ако Лиу се окаже прав, можем да изхвърлим цяла глава от учебниците по космология. Галактиките няма да се нуждаят от невидими частици, с цел да се държат дружно. Всяко " пристъпване “ на Вселената напред ще е обусловено от квантов галактически подтик – изблик, който раздува пространството, оформя структурата и поддържа галактическия темп.
Светът на науката е на ръба на нова гражданска война. Теорията на доктор Лиу не просто предлага друга позиция – тя непосредствено провокира фундаментите на актуалната космология. Може би тъмната сила и материя не са изчезнали части от пъзела, а просто илюзии, основани от погрешно пояснение на разширяващия се космос.
Изследването е оповестено в реномираното списание Classical and Quantum Gravity – и въпреки някои учени да остават скептични, опцията Вселената да е по-динамична и взривна, в сравнение с сме си представяли, е прекомерно завладяваща, с цел да бъде пренебрегната.
Множество гърмежи вместо един Голям
Докато общоприетата доктрина разчита на една-единствена начална детонация – Големия гърмеж – Лиу твърди, че Вселената минава през поредност от " преходни времеви сингулярности “. Те са толкоз краткотрайни и повсеместни, че телескопите даже не ги улавят. Всяка такава сингулярност е мини-взрив, който " разтяга “ пространството в нова фаза на агресия.
" Тези прояви са отмерено разпределени и засягат цялото пространство. Така се отстранява потребността от тъмна материя и тъмна сила, “ обяснява Лиу.
Тъмната сила – изчезналото страшилище
Официалната космология упорства, че над 95% от Вселената е формирана от невидими вещества – тъмна материя и тъмна сила. Първата служи като гравитационно лепило, а втората – като антигравитационен мотор, който кара Вселената да се уголемява ускорено. Проблемът? Никой в никакъв случай не ги е виждал.
Именно това кара Лиу и неговия екип да зададат неуместния въпрос: Ами в случай че цялата тази " тъмна физика " е просто неточност в догатките ни?
Материя, която се появява и изчезва
Новата доктрина не залага на негативна маса или някаква екзотична сила. Вместо това предлага свят, в който материята се появява и изчезва мигновено, предоставяйки енергиен подтик за експанзията на космоса. Тези квантови прояви не нарушават законите на енергийното опазване – най-малко не в случай че траят задоволително малко, написа Meteo Balkans.
Класика с поврат: Стационарна Вселена 2.0
Ако ви звучи познато, не сте луди. Идеята припомня на модела на устойчиво положение на Сър Фред Хойл, препоръчан през 20 век. Разликата? Докато Хойл допускал непрестанно основаване на материя, Лиу предлага прояви, които се случват на шпации и дават отговор на енергийния бюджет на Вселената. Елегантна актуализация на една от дълго време отхвърлена концепция.
Доказателствата: сред аленото отместване и Хъбъл
Как може да се ревизира тази догадка? Според Лиу, деликатно изследване на данните от аленото отместване – оня индикатор за разстояние и време – може да разкрие " зъбци " в другояче плавната Хъбълова диаграма. С други думи: вместо отмерено уголемение, ще открием " стъпала “ – знаци за галактически тласъци.
Телескопите: ловци на галактически фантоми
Телескопи като Кек в Хавай и обсерваторията на Исак Нютон в Испания към този момент са в положение да засичат такива фини разлики, изключително в случай че данните се проучват през новата парадигма. Това слага началото на евентуално революционно преосмисляне на структурата и историята на нашата Вселена.
Разширение без невидимото
Ако Лиу се окаже прав, можем да изхвърлим цяла глава от учебниците по космология. Галактиките няма да се нуждаят от невидими частици, с цел да се държат дружно. Всяко " пристъпване “ на Вселената напред ще е обусловено от квантов галактически подтик – изблик, който раздува пространството, оформя структурата и поддържа галактическия темп.
Светът на науката е на ръба на нова гражданска война. Теорията на доктор Лиу не просто предлага друга позиция – тя непосредствено провокира фундаментите на актуалната космология. Може би тъмната сила и материя не са изчезнали части от пъзела, а просто илюзии, основани от погрешно пояснение на разширяващия се космос.
Изследването е оповестено в реномираното списание Classical and Quantum Gravity – и въпреки някои учени да остават скептични, опцията Вселената да е по-динамична и взривна, в сравнение с сме си представяли, е прекомерно завладяваща, с цел да бъде пренебрегната.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ