Времето ни изтича със страшна скорост: Климатичен обрат до 2038 г.
Забравете утопиите за бъдещето. Катастрофата не е " там някъде " – тя чука на вратата. Ново проучване, оповестено в Nature, разкрива нещо ужасяващо: Земята може да премине климатични " точки на изкривяване " надалеч по-рано, в сравнение с сме си представяли. Говорим за срив на цели екосистеми, необратими промени и обществени земетресения, които ще създадат пандемията да наподобява като детска игра.
Какво тъкмо са " точките на изкривяване "?
В климатологията този термин разказва момента, в който дадена система – да вземем за пример ледената шапка на Гренландия или тропическите гори на Амазонка – се трансформира толкоз фрапантно, че към този момент няма връщане обратно. Това не е постепенна смяна. Това е проваляне. И съгласно учените – някои от тези точки са единствено на 15 години разстояние.
До 2038 година може да загубим цели екосистеми
Според създателите на проучването над 20% от евентуално пагубните екосистеми в света са застрашени от колапс до 2038 година Говорим за:
Топенето на безконечната заледеност в АрктикаРазпадането на ледовете на ГренландияПревръщането на Амазонската джунгла в... савана
Това не са абстракции. Това са действителни сюжети, които може да настъпят в границите на нашия живот...
Науката в този момент е още по-притеснена
Преди учените смятаха, че сходни събития ще се случат до края на века – към 2100 година Но новите модели, основани от екип от откриватели във Англия, демонстрират друго. Те са симулирали динамичността на четири разнообразни екосистеми, в това число такава, основана на цивилизацията на Великденския остров (която, дано не забравяме, се е самоунищожила екологично).
Резултатът? Екосистемите могат да се срутен с 30 до 80% по-рано, в сравнение с сме предполагали. И то не заради една причина, а поради цялостен рой от стресори: замърсяване, повишаване на температурите, липса на вода, деградация на почвите, обезлесяване... Всеки фактор усилва останалите като домино резултат.
Скритата опасност: комбинацията от фактори
" Екосистемите не умират единствено от един удар – те се задъхват под натиска на доста проблеми по едно и също време ", споделя проф. Саймън Уилкок от университета в Бангор.
Тропическите гори на Амазонка да вземем за пример не се борят единствено с дървосекачи. Те страдат от:
по-високи температуриизтощени и ерозирали почвизамърсени рекинамаляване на преваляванията
И всичко това се случва едновременно...
Времето ни изтича… със страшна скорост
Проф. Джон Диъринг от университета Саутхемптън пресмята, че точките на изкривяване, планувани за 2100 година, в действителност може да ни ударят сред 2038 и 2077 година – т.е. 23 до 62 години по-рано от прогнозите. Това не е просто вест – това е алармен звънец, пронизителен като сирена за злополучие.
И най-лошото? Правителствата няма да имат време да реагират. Не тъй като не могат, а тъй като няма да имат плануваните десетилетия. Топлината, сушите, бурите и гладът ще дойдат в миг, в който още ще броим въглеродните заеми и ще спорим дали да се понижат самолетните полети с 5%.
Преплетен пъкъл: световните и местни фактори се укрепват взаимно
Изследователят Грегъри Купър от Университета в Шефилд предизвестява: климатичните точки на изкривяване се комбинират с човешките дейности на локално равнище – презастрояване, индустриализация, земеделие. Комбинацията може да задейства " резултат на домино ", който безусловно да срути биосферната непоклатимост на планетата.
Или се променяме… или потъваме
Това проучване не е просто предизвестие. То е диагноза. И тя е злокачествена.
Илюзията, че " имаме време ", умира с всяка нова научна обява. Вече не става дума за внуците ни. Става дума за нас. За 2038 година. За свят, в който джунглите ще станат савани, ледовете – вода, а хората – очевидци на срив, който сами сме предизвикали, написа Meteo Balkans.
Какво тъкмо са " точките на изкривяване "?
В климатологията този термин разказва момента, в който дадена система – да вземем за пример ледената шапка на Гренландия или тропическите гори на Амазонка – се трансформира толкоз фрапантно, че към този момент няма връщане обратно. Това не е постепенна смяна. Това е проваляне. И съгласно учените – някои от тези точки са единствено на 15 години разстояние.
До 2038 година може да загубим цели екосистеми
Според създателите на проучването над 20% от евентуално пагубните екосистеми в света са застрашени от колапс до 2038 година Говорим за:
Топенето на безконечната заледеност в АрктикаРазпадането на ледовете на ГренландияПревръщането на Амазонската джунгла в... савана
Това не са абстракции. Това са действителни сюжети, които може да настъпят в границите на нашия живот...
Науката в този момент е още по-притеснена
Преди учените смятаха, че сходни събития ще се случат до края на века – към 2100 година Но новите модели, основани от екип от откриватели във Англия, демонстрират друго. Те са симулирали динамичността на четири разнообразни екосистеми, в това число такава, основана на цивилизацията на Великденския остров (която, дано не забравяме, се е самоунищожила екологично).
Резултатът? Екосистемите могат да се срутен с 30 до 80% по-рано, в сравнение с сме предполагали. И то не заради една причина, а поради цялостен рой от стресори: замърсяване, повишаване на температурите, липса на вода, деградация на почвите, обезлесяване... Всеки фактор усилва останалите като домино резултат.
Скритата опасност: комбинацията от фактори
" Екосистемите не умират единствено от един удар – те се задъхват под натиска на доста проблеми по едно и също време ", споделя проф. Саймън Уилкок от университета в Бангор.
Тропическите гори на Амазонка да вземем за пример не се борят единствено с дървосекачи. Те страдат от:
по-високи температуриизтощени и ерозирали почвизамърсени рекинамаляване на преваляванията
И всичко това се случва едновременно...
Времето ни изтича… със страшна скорост
Проф. Джон Диъринг от университета Саутхемптън пресмята, че точките на изкривяване, планувани за 2100 година, в действителност може да ни ударят сред 2038 и 2077 година – т.е. 23 до 62 години по-рано от прогнозите. Това не е просто вест – това е алармен звънец, пронизителен като сирена за злополучие.
И най-лошото? Правителствата няма да имат време да реагират. Не тъй като не могат, а тъй като няма да имат плануваните десетилетия. Топлината, сушите, бурите и гладът ще дойдат в миг, в който още ще броим въглеродните заеми и ще спорим дали да се понижат самолетните полети с 5%.
Преплетен пъкъл: световните и местни фактори се укрепват взаимно
Изследователят Грегъри Купър от Университета в Шефилд предизвестява: климатичните точки на изкривяване се комбинират с човешките дейности на локално равнище – презастрояване, индустриализация, земеделие. Комбинацията може да задейства " резултат на домино ", който безусловно да срути биосферната непоклатимост на планетата.
Или се променяме… или потъваме
Това проучване не е просто предизвестие. То е диагноза. И тя е злокачествена.
Илюзията, че " имаме време ", умира с всяка нова научна обява. Вече не става дума за внуците ни. Става дума за нас. За 2038 година. За свят, в който джунглите ще станат савани, ледовете – вода, а хората – очевидци на срив, който сами сме предизвикали, написа Meteo Balkans.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ