Гигантски сом връща надеждите на дунавските рибари
Забраняват улова на моруна след влизането ни в Европейски Съюз
„ Една моруна – тежка 200-250 кг, цялостна с хайвер, беше като шестица от тотото“
Огромният сом, заловен край Русе разбуни риболовците по течението на Дунав от Видин до Силистра и тъгата им по гигантските моруни. „ Това си е жив шанс и то невъобразим. По това време – посред зимата и то при ниски води, рибата в реката е ъгъл. Едва хващаме по някой завързак, какво остава да измъкнеш подобен колос!, разясняват риболовците в Ломско.
Късметлиите Димитър от Пиргово и приятелят му Стефан Тодоров от Русе излезли за риба на 31 декември и хвърлили мрежата си в региона на Дунав мост, оповестява „ Русе медиа ”. Още в първите минути мрежата потънала и мъжете видели големия сом, който с тъга извлекли. Само главата на колоса се оказала към половин метър, а на кантара чудовището, дълго 2,78 м, заковало 138 кг.
„ Толкова огромна риба по това време е напряко знамение! ”, споделя 63-годишният Николай Станев – Кольо Попа от село Долни Цибър. А той кръстосва огромната река от десетилетия. През 1998 година е извадил от Дунав 106 кг сом, а през 2005година 154 кг мустакат колос.
През последните месеци обаче реколтата на мъжете с мрежи е много слаба.
Най-голямата моруна, уловена в река Дунав край видинското сило Връв, е дълга 5 метра и тежка 394 кг.
Преди моруните бяха златна мина. „ Една моруна – тежка 200-250 кг, цялостна с хайвер беше като шестица от тотото. Месото и се продаваше на добра цена, а хайверът вървеше единствено във валута. ”, спомнят си старите риболовци. След влизането в Евросъюза ловът на моруни с мрежи и кърмаци беше неразрешен. Сега сомовете са позволените за улов колоси в огромната река.
„ Най-грамадният сом – 180 кг е заловен край Лом в средата на предишния век от дядо ми Ганьо – един от семейството Гицови, най-печените риболовци по Дунав! ”, споделя Илиян Тодоров – Таталика от Лом. Младият мъж е потомствен занаятчия на мрежите и въдиците. В началото на новия век дружно с брат си Драган приятелите им Пламен Фъркатия и Иван Немия измъкнаха 8 моруни за една зима.
Сред водачите сме по експорт на черен хайвер
Адрияна Никифорова
България няма квота за експорт на хайвер и това е причина да сме на едно от челните места в Европа по произвеждане и експорт на черен хайвер. Това заяви за „ Труд “ Доц.д-р Галин Николов, изпълнителен шеф на Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури. По думите му не малко са фермите за развъждане на есетрови риби у нас, като и тук страната ни заема водещо място.
ИАРА не поддържа статистика за най-големите риби, уловени в река Дунав. Но по думите на риболовците, реката продължава да дава риби с рекордни размери, като последната огромна беше хваната точно на нова година – сом към 140 кг. В предишното има уловени есетрови риби с величина над 3 метра, посочи Николов.
Вмомента в река Дунав могат да се ловят всички типове риби, без тези от семейство есетрови. Николов подсети, че възбраната за улов на есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море е удължена до 2021 година Целта на решението е запазване и предпазване на есетровите популации от типа: съветска есетра, чига, пъструга и моруна.
До 1 януари 2021 година се не разрешава и преместването, превозването и продажбата на есетрови риби и артикули от тях, уловени в Дунав и Черно море.
Състояние
Повишение на кислорода във водата
От Басейнова дирекция „ Дунавски регион “ в Плевен обясниха пред „ Труд “, че всяка година вършат оценка на качеството на водата на българския сектор на реката.
„ За интервала 2018-а резултатите от разбора на физикохимичните индикатори сочат възстановяване на кислородния режим на водата, както и понижаване на натоварването с нутриенти (нитрати, фосфати – б.а.) “, обясниха от дирекцията.
От там са безапелационни, че стойностите на водата са близки до тези за положително и чудесно положение.
Относно следени замърсявания с тежки метали или органични субстанции през миналата година от Басейновата дирекция обявиха, че не се следени концентрации над стандартите за качество на околната среда.
„ Проблемите със замърсяванията в българския сектор на реката се следят епизодично, при съществуване на нефтени петна. Когато имаме подобен сигнал, подхващаме своевременни ограничения по осъществяване на надзор за определяне на замърсяването и обмисляне на изследователски мониторинг. Не са открити съществени замърсявания на водите на река Дунав вследствие разлив на нефтени артикули “, прибавиха от Басейновата дирекция.
Преди 70 години в Дунав
Кат вода, кат риба
Било време, когато в Дунав имало кат риба, кат вода. И тъй като риболовците от Връв, първото българско село на реката, след устието на Тимок, знаели „пътя“ на есетровите риби, постоянно се радвали на богат улов.
В една пролетна заран на 1957 година в кърмаците в средата на реката се разразила същинска борба с няколко есетри и една невиждана дотогава моруна.
Когато всичко приключило наред, натоварили речния звяр на волска кола и го откарали в селото. Там се стекло мало и огромно. Рибата била в действителност голяма – дълга пет метра и тежка 394 кг!
Дочул за случилото се, на мястото дотичал и локалният духовник Спас Удров. Той благословил улова и се снимал с риболовците за спомен. А към натрупалото се голям брой изрекъл оракулски думи: „Братя и сестри, не щеш ли Божията промисъл споходи тези труженици и им проводи богат улов. И помнете ми думата, че за него дълго ще се приказва, тъй като това е невиждано знамение!“.
Добрият остарял духовник се оказал прав. До ден сегашен такава риба в Дунава повече не е хващана.
„ Най-хубавите места за отглеждане на риби в предишното край Силистра бяха край брега на река Дунав в така наречен ями със спокойни води, само че с построяването на дигите и със засаждане на водолюбиви тополи това към този момент не е допустимо “, съобщи Петър Драганов.
Гигантска моруна 250 кг, дълга 3,15 метра уловиха на 4 април 2000 година с мрежа в региона на Силистра в Дунав Петър Драганов и Александър Кононов.
Някога в тези ями рибата си хвърляла хайвера и в топлите води на плитчините се развъждали нови генерации. По тази причина към този момент съвсем било изключено да се извади сом по-голям от 50 кг. А и съгласно риболовци не било редно да бъде употребен, а би трябвало да се пусне още веднъж във водата, с цел да си освободи хайвера, с цел да се развъди.
Едни от още съхранените места за добър улов на риба са край няколкото острова към Силистра, само че неизяснената им благосъстоятелност – на България или на Румъния, създавала проблеми на изкушените риболовци да си опитат там шанса.
В момента е сезон за няколко типа риби – платика – доближават до един кг и се хващат положителни количества; морунаж – тип риба, който до преди няколко години е бил липсващ от реката, само че в този момент се е появил още веднъж – доближава до 700 грама и си хвърля хайвера в дребни планински реки; има още дребни риби като скобар и облец. От 3 години от дунава изчезва рибата михалец, няма го и така наречен карагьоз – дунавската скумрия. На негово място се появява по-дребен тип – чируз.
В Тутракан е единственият по поречието на река Дунав Музей на риболова и лодкостроенето, където богат снимков материал и съхранен за поколенията инвентар описват за славни, само че от дълго време отминали времена.
В предишното сред Силистра, Татарица, Сребърна, Попина, Гарван и Тутракан е имало риболовци с над 400 лодки, в този момент са на половина и към този момент рибарлъкът не е занаят, осигуряващ прехранване на фамилиите. В Тутракан са две рибните тържища, до момента в който в Силистра няма нито една.
„ Една моруна – тежка 200-250 кг, цялостна с хайвер, беше като шестица от тотото“
Огромният сом, заловен край Русе разбуни риболовците по течението на Дунав от Видин до Силистра и тъгата им по гигантските моруни. „ Това си е жив шанс и то невъобразим. По това време – посред зимата и то при ниски води, рибата в реката е ъгъл. Едва хващаме по някой завързак, какво остава да измъкнеш подобен колос!, разясняват риболовците в Ломско.
Късметлиите Димитър от Пиргово и приятелят му Стефан Тодоров от Русе излезли за риба на 31 декември и хвърлили мрежата си в региона на Дунав мост, оповестява „ Русе медиа ”. Още в първите минути мрежата потънала и мъжете видели големия сом, който с тъга извлекли. Само главата на колоса се оказала към половин метър, а на кантара чудовището, дълго 2,78 м, заковало 138 кг.
„ Толкова огромна риба по това време е напряко знамение! ”, споделя 63-годишният Николай Станев – Кольо Попа от село Долни Цибър. А той кръстосва огромната река от десетилетия. През 1998 година е извадил от Дунав 106 кг сом, а през 2005година 154 кг мустакат колос.
През последните месеци обаче реколтата на мъжете с мрежи е много слаба.
Най-голямата моруна, уловена в река Дунав край видинското сило Връв, е дълга 5 метра и тежка 394 кг. Преди моруните бяха златна мина. „ Една моруна – тежка 200-250 кг, цялостна с хайвер беше като шестица от тотото. Месото и се продаваше на добра цена, а хайверът вървеше единствено във валута. ”, спомнят си старите риболовци. След влизането в Евросъюза ловът на моруни с мрежи и кърмаци беше неразрешен. Сега сомовете са позволените за улов колоси в огромната река.
„ Най-грамадният сом – 180 кг е заловен край Лом в средата на предишния век от дядо ми Ганьо – един от семейството Гицови, най-печените риболовци по Дунав! ”, споделя Илиян Тодоров – Таталика от Лом. Младият мъж е потомствен занаятчия на мрежите и въдиците. В началото на новия век дружно с брат си Драган приятелите им Пламен Фъркатия и Иван Немия измъкнаха 8 моруни за една зима.
Сред водачите сме по експорт на черен хайвер
Адрияна Никифорова
България няма квота за експорт на хайвер и това е причина да сме на едно от челните места в Европа по произвеждане и експорт на черен хайвер. Това заяви за „ Труд “ Доц.д-р Галин Николов, изпълнителен шеф на Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури. По думите му не малко са фермите за развъждане на есетрови риби у нас, като и тук страната ни заема водещо място.
ИАРА не поддържа статистика за най-големите риби, уловени в река Дунав. Но по думите на риболовците, реката продължава да дава риби с рекордни размери, като последната огромна беше хваната точно на нова година – сом към 140 кг. В предишното има уловени есетрови риби с величина над 3 метра, посочи Николов.
Вмомента в река Дунав могат да се ловят всички типове риби, без тези от семейство есетрови. Николов подсети, че възбраната за улов на есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море е удължена до 2021 година Целта на решението е запазване и предпазване на есетровите популации от типа: съветска есетра, чига, пъструга и моруна.
До 1 януари 2021 година се не разрешава и преместването, превозването и продажбата на есетрови риби и артикули от тях, уловени в Дунав и Черно море.
Състояние
Повишение на кислорода във водата
От Басейнова дирекция „ Дунавски регион “ в Плевен обясниха пред „ Труд “, че всяка година вършат оценка на качеството на водата на българския сектор на реката.
„ За интервала 2018-а резултатите от разбора на физикохимичните индикатори сочат възстановяване на кислородния режим на водата, както и понижаване на натоварването с нутриенти (нитрати, фосфати – б.а.) “, обясниха от дирекцията.
От там са безапелационни, че стойностите на водата са близки до тези за положително и чудесно положение.
Относно следени замърсявания с тежки метали или органични субстанции през миналата година от Басейновата дирекция обявиха, че не се следени концентрации над стандартите за качество на околната среда.
„ Проблемите със замърсяванията в българския сектор на реката се следят епизодично, при съществуване на нефтени петна. Когато имаме подобен сигнал, подхващаме своевременни ограничения по осъществяване на надзор за определяне на замърсяването и обмисляне на изследователски мониторинг. Не са открити съществени замърсявания на водите на река Дунав вследствие разлив на нефтени артикули “, прибавиха от Басейновата дирекция.
Преди 70 години в Дунав
Кат вода, кат риба
Било време, когато в Дунав имало кат риба, кат вода. И тъй като риболовците от Връв, първото българско село на реката, след устието на Тимок, знаели „пътя“ на есетровите риби, постоянно се радвали на богат улов. В една пролетна заран на 1957 година в кърмаците в средата на реката се разразила същинска борба с няколко есетри и една невиждана дотогава моруна.
Когато всичко приключило наред, натоварили речния звяр на волска кола и го откарали в селото. Там се стекло мало и огромно. Рибата била в действителност голяма – дълга пет метра и тежка 394 кг!
Дочул за случилото се, на мястото дотичал и локалният духовник Спас Удров. Той благословил улова и се снимал с риболовците за спомен. А към натрупалото се голям брой изрекъл оракулски думи: „Братя и сестри, не щеш ли Божията промисъл споходи тези труженици и им проводи богат улов. И помнете ми думата, че за него дълго ще се приказва, тъй като това е невиждано знамение!“.
Добрият остарял духовник се оказал прав. До ден сегашен такава риба в Дунава повече не е хващана.
„ Най-хубавите места за отглеждане на риби в предишното край Силистра бяха край брега на река Дунав в така наречен ями със спокойни води, само че с построяването на дигите и със засаждане на водолюбиви тополи това към този момент не е допустимо “, съобщи Петър Драганов.
Гигантска моруна 250 кг, дълга 3,15 метра уловиха на 4 април 2000 година с мрежа в региона на Силистра в Дунав Петър Драганов и Александър Кононов. Някога в тези ями рибата си хвърляла хайвера и в топлите води на плитчините се развъждали нови генерации. По тази причина към този момент съвсем било изключено да се извади сом по-голям от 50 кг. А и съгласно риболовци не било редно да бъде употребен, а би трябвало да се пусне още веднъж във водата, с цел да си освободи хайвера, с цел да се развъди.
Едни от още съхранените места за добър улов на риба са край няколкото острова към Силистра, само че неизяснената им благосъстоятелност – на България или на Румъния, създавала проблеми на изкушените риболовци да си опитат там шанса.
В момента е сезон за няколко типа риби – платика – доближават до един кг и се хващат положителни количества; морунаж – тип риба, който до преди няколко години е бил липсващ от реката, само че в този момент се е появил още веднъж – доближава до 700 грама и си хвърля хайвера в дребни планински реки; има още дребни риби като скобар и облец. От 3 години от дунава изчезва рибата михалец, няма го и така наречен карагьоз – дунавската скумрия. На негово място се появява по-дребен тип – чируз.
В Тутракан е единственият по поречието на река Дунав Музей на риболова и лодкостроенето, където богат снимков материал и съхранен за поколенията инвентар описват за славни, само че от дълго време отминали времена.
В предишното сред Силистра, Татарица, Сребърна, Попина, Гарван и Тутракан е имало риболовци с над 400 лодки, в този момент са на половина и към този момент рибарлъкът не е занаят, осигуряващ прехранване на фамилиите. В Тутракан са две рибните тържища, до момента в който в Силистра няма нито една.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ