Заболяванията, протичащи с артрит, обикновено са хронични - това е

Заболяванията, протичащи с артрит, нормално са хронични - това е една огромна и хетерогенна група премеждия, които постоянно водят до висока степен на неработоспособност, намаляват функционалния потенциал и качеството на живот на пациентите и съставляват една огромна част от хроничните болести в международен мащаб, това изясни старши лейтенант доктор Адриана Камбурова , част от екипа на Отделението по ревматология на ВМА . Тя даде уточнения за тези на пръв взор досадни и непрекъснато повтарящи се болки и съпътстващи признаци, които обаче не трябва да бъдат подценявани.

Ревматичните и мускуло-скелетни болести са над 200 типа, измежду които Ревматоиден артрит, Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев), Псориатичен артрит, Подагра, Генерализирана остеоартроза, Системен лупус и други. Голяма част от болесттите са присъщи за младата възраст, даже и за детска възраст, в следствие от автоимунния им темперамент. Типично дегенеративно заболяване, което е обвързвано с придвижване на възрастта, е остеоартрозата или така наречен стареене на хрущяла. Подаграта е метаболитно заболяване.

Ревматоидният артрит е хронично възпалително ставно заболяване, от което страдат милиони хора по света. Засяга най-вече хора (по-често жени) сред 40 и 70-годишна възраст. Различава се от елементарното стареене на хрущяла по автоимунния си темперамент и това, че нормално протича като редовно заболяване – може да визира с изключение на ставите, и другите органи и системи при нескончаем ход, показва доктор Камбурова.

Предизвиква инфектиране и увреждане на ставите , като може да засегне съвсем всички стави в човешкото тяло, както и може да докара до органни увреждания при дълъг и нападателен ход на заболяването. При ревматоидния артрит постоянно в серума на пациента при осъществяване на ориентирани кръвни проучвания може да се следят характерни антитела, които организмът създава против лични структури, най-често в ставите.

Провокиращи фактори могат да бъдат инфекции, стресови обстановки, трамва, хирургични интервенции и други, разясни доктор Камбурова.

Основната клинична картина е съразмерен напредващ артрит, който води до деструкция на ставния хрущял, само че редом могат да се следят и извънставни прояви, свързани с органно засягане и увреда. При дебюта на заболяването, дружно със симетричния артрит, може да има и конституционални признаци – субфебрилна температура, загуба на тегло. Характерна е продължителната утринна вдървеност над 30 минути и постоянно болежка и вдървеност нощем, които будят пациента от сън.

Най-често са ангажирани дребните стави на ръцете, ставите на китката, дребните стави на ходилата и глезенните стави. По-рядко възпалението обгръща раменни, коленни и лакътни стави. Артритът е характерен – характеризира се с болежка, оток, стопляне на ставите и мощно лимитирана пъргавина. Болните бързо изгубват функционален потенциал и изпитват мощно заруднение в осъществяване на ежедневните си действия, добави медикът.

При съмнения за ревматоиден артрит пациентите първо би трябвало да се извърнат към своя общопрактикуващ доктор . Той ще ги насочи за проучване на провъзпалителни маркери- СУЕ (Скорост на утаяване на Еритроцитите) и CRP (C-реактивен протеин), които демонстрират редовно инфектиране. Освен проучване на острофазови индикатори, за диагностично уточняване на вида артрит е належащо да бъдат изследвани и имунологични индикатори. Класическият Ревматоиден фактор (РФ) също. В последните години откриването и проучването на антителата, ориентирани срещи цитрулинирани пептиди (ACPA), допълват ролята на ревматоидния фактор. Най-често употребяваните високоспецифични антитела са anti-CCP и anti-MCV.

Образните проучвания играят основна роля при диагностиката и лекуването на ревматоиден артрит. Стандартната рентгенография на длани с пръсти и китки и рентгенография на стъпала са средство на първи избор при слагане на диагнозата и за следене на болестта във времето в хода на терапия.

Целта на актуалната медицина във връзка с ревматоидния артрит е ранното разкриване на заболяването, попречване на хроничните затруднения и органни увреждания.

По думите на специалиста лекуването е симптоматично и патогенетично. Целта е оптимално бързо и нападателно лекуване, с цел да се доближи бързо ремисия или минимална болестна интензивност. Така се предотвратяват тежки структурни повреди и инвалидизиране на болните.

Ремисията е изцяло допустимо да бъде реализирана при ранно диагностициране на болестта.

Лечението е сложно и е належащо мултидисциплинарен метод. Използват се:

► НСПВС (Нестероидни-противовъзпалителни средства ) – те работят симптоматично във връзка с болката, само че не трансформират и не забавят хода на заболяването.

► Конституционен съд ( Кортикостероиди ) – имат мощно противовъзпалително деяние и са нужни за бързото преодоляване на тежък припадък на артрит, само че също не забавят прогресията на заболяването.

► БПАРС ( Болестопроменящи антиревматични средства ) – биват два типа: синтетични БПАРС и биологични БПАРС. Синтетичните са първа линия на лекуване при РА (Метотрексат, Сулфасалазин, Лефлуномид, Хидроксихлорокин и други). При неналичието на задоволителен лечебен резултат от синтетичните БПАРС, пациентът бива ориентиран за лекуване с биологични БПАРС. Представляват моноклонални антитела против провъзпалителни цитокини и рецепторни молекули на имунокомпетентни кафези, които лежат в основата на възпалението при РА.

Изключително значимо за пациентите с ревматоиден артрит е те да бъдат прецизно проследявани от лекуващ ревматолог , ранно хващане на интензивност на артрита, бързо преодоляване на признаците и повишение на функционалния потенциал. Благодарение на синтетичните и биологичните БПАРС огромна част от болните, диагностицирни в точния момент,биват пощадени от тежките деформации и инвалидизация.

„ Бъдете виновни към себе си, обръщайте внимание на признаците на артрит. При съмение се обърнете към персоналния доктор или ревматолог за диагностично уточняване “, посъветва още доктор Камбурова.