„Храна вместо майчина любов“: психолог назова 4 неочаквани причини за наднорменото тегло Здраве
Забелязвали ли сте, че диетите работят тъкмо до първото позвъняване на майка ви? И тогава хладилникът вълшебен се отваря самичък, като портал към детството, където „ любовта “ се е измервала с порции вкусна чорба.
Психологът Анна Сухова е подготвена да разкрие тайната връзка сред душeвността, тялото и майката. )
1. „ Яж, или ще ме обидиш! “: хиперопеката като фабрика за прочувствен апетит
Ако майка ви е играла ролята на „ деспотичен готвач “ в живота ви, хранейки ви с котлети вместо с поддръжка, мозъкът ви може би е записал: „ Храна = сигурност “. Хиперопеката задушава автономността - и вие неумишлено „ преглъщате “ възприятията, вместо да ги изживявате.
Изследванията в региона на теорията на привързаността (Джон Боулби) удостоверяват това: несигурните връзки в детството постоянно се трансформират в натрапчиво държание, в това число преяждане. Така че коремът и слабините ви не са склад за калории, а куфар с неизразени страсти.
Как да си помогнете в тази обстановка:
Направете лист на обстановките, в които изпитвате предпочитание за храна. До него напишете: " Какво в действителност усещам? Гняв? Страх? " Заменете сандвича с техниката „ стоп-кадър “ (мислено спрете обстановката и я „ възпроизведете “). )
2. „ Не сте задоволително положителни “: перфекционизъм с лицето на майка
Ако майка ви е подлагала на критика „ 5-те ви непотребни кг “ или е повтаряла „ Всички в нашето семейство са отлични възпитаници “, може би сте почнали да се храните от боязън да не сгрешите. Парадокс? Съвсем не!
Перфекционизмът е непрекъснат стрес, а кортизолът (хормонът на стреса) обича захарта. Изследователи от Йейл са потвърдили, че при хората с високи равнища на самокритичност рискът от затлъстяване е с 40% по-висок. Вашата торта е протест против перфекционизма.
Как да си помогнете сами:
Използвайте метода за преформулиране. Всеки път, когато ви се прииска сладко, си казвайте: " Давам си позволение да бъда посредствен. Моята стойност не е в размера на дънките ми. "
Техниката на празния стол: поставете един стол пред себе си, представете си „ вътрешната си майка “ там и ѝ кажете всичко. Да, можете да повишите глас и да кажете това, което мислите, без боязън или терзание. )
3. „ Не се ядосвай, тъй като ще станеш грозна и дебела! “: възбрана на гнева и „ токсичната задоволеност “ В фамилиите, в които е било неразрешено да се ядосваш („ Добрите девойки не крещят “), храненето се трансформира в метод да „ затвориш “ страстите. Ядете не тъй като сте гладни, а тъй като се страхувате от спорове. Порциите тлъста храна са безмълвен митинг против тези, на които не сте съумели да кажете „ не “.
Как да си помогнете в тази обстановка:
- Водете си дневник. Разделете страницата на две колони. Отляво - „ Ситуация, в която мълчах “, отдясно - „ Това, което в действителност желаех да кажа “. Изгорете листа - техника за освобождение.
- Танцувайте нападателно (на рок, например), с цел да „ изпуснете парата “. )
4. „ Храна вместо обич “: съзависимост и апетит за фамилиарност
Ако майка ви е била прочувствено недостъпна, може би сте се научили да „ закусвате “ със самотност. Захарта краткотрайно усилва допамина - оттова и илюзията за „ благополучие “. Но не забравяйте: пристрастяването към сладкото е единствено подигравка на любовта.
Как да си помогнете:
- Затворете очи, представете си по какъв начин майка ви ви прегръща и споделя: „ Ти не заслужаваш обич за нищо “. Повтаряйте в продължение на 5 минути всеки ден.
- Стиснете пестник, като си спомните миг, в който сте се чувствали обичани. Повтаряйте в моменти на безпокойствие - мозъкът ви ще свърже жеста сигурно.
Препрограмирайте „ моделите на мама “. Тялото ви не е зложелател, а съдружник, който се пробва да ви избави от сърдечна болежка. Работата с тежестта не стартира във фитнес залата, а в кабинета на психолога. Дайте си позволение да бъдете ядосани, тъжни и неидеални. И помнете: най-хубавата диета е да спрете да „ храносмилате “ това, което би трябвало да бъде изразено.
Психологът Анна Сухова е подготвена да разкрие тайната връзка сред душeвността, тялото и майката.
1. „ Яж, или ще ме обидиш! “: хиперопеката като фабрика за прочувствен апетит Ако майка ви е играла ролята на „ деспотичен готвач “ в живота ви, хранейки ви с котлети вместо с поддръжка, мозъкът ви може би е записал: „ Храна = сигурност “. Хиперопеката задушава автономността - и вие неумишлено „ преглъщате “ възприятията, вместо да ги изживявате.
Изследванията в региона на теорията на привързаността (Джон Боулби) удостоверяват това: несигурните връзки в детството постоянно се трансформират в натрапчиво държание, в това число преяждане. Така че коремът и слабините ви не са склад за калории, а куфар с неизразени страсти.
Как да си помогнете в тази обстановка:
Направете лист на обстановките, в които изпитвате предпочитание за храна. До него напишете: " Какво в действителност усещам? Гняв? Страх? " Заменете сандвича с техниката „ стоп-кадър “ (мислено спрете обстановката и я „ възпроизведете “).
2. „ Не сте задоволително положителни “: перфекционизъм с лицето на майка Ако майка ви е подлагала на критика „ 5-те ви непотребни кг “ или е повтаряла „ Всички в нашето семейство са отлични възпитаници “, може би сте почнали да се храните от боязън да не сгрешите. Парадокс? Съвсем не!
Перфекционизмът е непрекъснат стрес, а кортизолът (хормонът на стреса) обича захарта. Изследователи от Йейл са потвърдили, че при хората с високи равнища на самокритичност рискът от затлъстяване е с 40% по-висок. Вашата торта е протест против перфекционизма.
Как да си помогнете сами:
Използвайте метода за преформулиране. Всеки път, когато ви се прииска сладко, си казвайте: " Давам си позволение да бъда посредствен. Моята стойност не е в размера на дънките ми. "
Техниката на празния стол: поставете един стол пред себе си, представете си „ вътрешната си майка “ там и ѝ кажете всичко. Да, можете да повишите глас и да кажете това, което мислите, без боязън или терзание.
3. „ Не се ядосвай, тъй като ще станеш грозна и дебела! “: възбрана на гнева и „ токсичната задоволеност “ В фамилиите, в които е било неразрешено да се ядосваш („ Добрите девойки не крещят “), храненето се трансформира в метод да „ затвориш “ страстите. Ядете не тъй като сте гладни, а тъй като се страхувате от спорове. Порциите тлъста храна са безмълвен митинг против тези, на които не сте съумели да кажете „ не “. Как да си помогнете в тази обстановка:
- Водете си дневник. Разделете страницата на две колони. Отляво - „ Ситуация, в която мълчах “, отдясно - „ Това, което в действителност желаех да кажа “. Изгорете листа - техника за освобождение.
- Танцувайте нападателно (на рок, например), с цел да „ изпуснете парата “.
4. „ Храна вместо обич “: съзависимост и апетит за фамилиарност Ако майка ви е била прочувствено недостъпна, може би сте се научили да „ закусвате “ със самотност. Захарта краткотрайно усилва допамина - оттова и илюзията за „ благополучие “. Но не забравяйте: пристрастяването към сладкото е единствено подигравка на любовта.
Как да си помогнете:
- Затворете очи, представете си по какъв начин майка ви ви прегръща и споделя: „ Ти не заслужаваш обич за нищо “. Повтаряйте в продължение на 5 минути всеки ден.
- Стиснете пестник, като си спомните миг, в който сте се чувствали обичани. Повтаряйте в моменти на безпокойствие - мозъкът ви ще свърже жеста сигурно.
Препрограмирайте „ моделите на мама “. Тялото ви не е зложелател, а съдружник, който се пробва да ви избави от сърдечна болежка. Работата с тежестта не стартира във фитнес залата, а в кабинета на психолога. Дайте си позволение да бъдете ядосани, тъжни и неидеални. И помнете: най-хубавата диета е да спрете да „ храносмилате “ това, което би трябвало да бъде изразено.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ