Филофобия: Защо страхът от влюбване е по-силен от другите чувства и как да се справите с него
Забелязали ли сте, че избягвате връзки, макар че желаете обич? Може би вие имате филофобия - боязън от влюбване, обвързван с детски контузии и типове обвързаност.
Любовта е една от най-мощните и красиви сили, които могат да трансформират живота. Но за някои хора самата мисъл да се влюбят провокира тревога, боязън и опозиция. Това събитие се назовава филофобия - патогенен боязън от влюбване. Защо поражда, от кое място идват тези вътрешни бариери и могат ли да бъдат преодолени?
Психологическа основа: типове обвързаност
За да разберем филофобията, е значимо да се обърнем към теорията за привързаността, която изяснява по какъв начин в детството се образуват вътрешни модели на взаимоотношения, които въздействат на хората в зрелост през целия им живот.
Има четири съществени типа обвързаност:
Надежден вид обвързаност
Среща се при тези, които са получили постоянна и топла поддръжка от родителите си или други значими за тях възрастни в детството. Такива хора знаят по какъв начин да се доверяват, да се отварят и да построяват здрави връзки.
Тревожен вид обвързаност
Формира се при нестабилна родителска поддръжка. Детето може да бъде пренебрегнато, осъдено или изоставено без да чака и знае за какво. Възрастните с този вид обвързаност стават прекомерно подвластни от сътрудниците си, опасяват се да не бъдат изоставени и изискват непрекъснато удостоверение на любовта към тях.
Избягващ вид обвързаност
Следствие от прочувствено отделяне или отменяне в детството. Възрастните с този вид обвързаност са склонни да пазят отдалеченост, опасяват се от фамилиарност и имат компликации с доверието.
Смесен (тревожно-избягващ) вид обвързаност
Тук се следи вътрешен спор: предпочитание за непосредственост и боязън от накърнимост по едно и също време. Такива хора могат да бъдат привлечени от сътрудник, само че неумишлено да го отблъскват, предпазвайки се от това да не бъдат засегнати.
Как филофобията е обвързвана с привързаностите
Най-често филофобията се развива при хора с избягващ и разбъркан вид обвързаност. Особено в случай че в ранното детство, което е сериозния интервал от три до пет годишна възраст, детето е претърпяло контузия: липса на обич, неустойчивост или липса на внимание. Това се трансформира в основа за образуването на защитни механизми, които пречат на човек да се отвори за любовта в зрелост.
Филофобията може да бъде разследване и от мъчителни връзки в тийнейджърска или зрялата възраст. Първата обич, приключила с изменничество или отменяне, постоянно оставя бездънен прочувствен отпечатък. Понякога умишлено хората не помнят тези прекарвания, с цел да се защитят, само че подсъзнателно не престават да реагират на сходни обстановки със боязън и отбягване.
Филофобията е изключително изразена при тези хора, които са построили към себе си удобен, предвидим живот - постоянна работа, занимание, стеснен обществен кръг. Любовта, която носи със себе си нови страсти и непознати чувства, се възприема като опасност за нормалния ред.
Филофобия в всекидневието: когато страхът пречи на щастието
Страхът от влюбване не постоянно е съзнателен. Много хора просто заобикалят близки връзки, обяснявайки това с липса на време или предпочитание. Но в действителност зад това може да стои дълбока вътрешна преграда, която им пречи да отворят сърцето си.
Психиката реагира със защитна реакция: боязън от загуба на надзор, боязън от болежка и накърнимост. Така индивидът живее в непрекъснато напрежение, заобикаляйки обстановки, които могат да доведат до непосредственост. Това постоянно става причина за самотност и вътрешен спор.
Как да работим с нея: пътят към свободата и хармонията
Филофобията не може просто да бъде подценена. Това е комплициран и тънък развой, който изисква почтеност със себе си и предпочитание за смяна. Работата с психолог или психотерапевт ще помогне:
Да осъзнаете вашия вид обвързаност и да разберете какви вътрешни механизми въздействат на страха от обич.Да работите върху остарели контузии и прочувствени рани, които ви пречат да изградите здрави взаимоотношения.Да изградите последователно нови прочувствени тактики, да се научите да се доверявате и да се отваряте.
Важно е да разберете, че това е дълго пътешестване, което изисква самообладание и поддръжка. Но е изцяло постижимо в случай че в действителност имате предпочитание да го извървите.
Любовта е освен наслада, само че и предизвикателство за душата. Филофобията не е присъда, а сигнал да работите върху себе си и своите страхове. Разбирането на вашите вътрешни модели, уважаването на личните ви усеща и професионалната помощ ще ви оказват помощ да възстановите връзките си със света и със себе си.
Ако чувствате, че страхът от фамилиарност ви пречи да живеете пълностоен живот, не забравяйте, че първата стъпка към свободата е осъзнаването и желанието да продължите напред.
Любовта е една от най-мощните и красиви сили, които могат да трансформират живота. Но за някои хора самата мисъл да се влюбят провокира тревога, боязън и опозиция. Това събитие се назовава филофобия - патогенен боязън от влюбване. Защо поражда, от кое място идват тези вътрешни бариери и могат ли да бъдат преодолени?
Психологическа основа: типове обвързаност
За да разберем филофобията, е значимо да се обърнем към теорията за привързаността, която изяснява по какъв начин в детството се образуват вътрешни модели на взаимоотношения, които въздействат на хората в зрелост през целия им живот.
Има четири съществени типа обвързаност:
Надежден вид обвързаност
Среща се при тези, които са получили постоянна и топла поддръжка от родителите си или други значими за тях възрастни в детството. Такива хора знаят по какъв начин да се доверяват, да се отварят и да построяват здрави връзки.
Тревожен вид обвързаност
Формира се при нестабилна родителска поддръжка. Детето може да бъде пренебрегнато, осъдено или изоставено без да чака и знае за какво. Възрастните с този вид обвързаност стават прекомерно подвластни от сътрудниците си, опасяват се да не бъдат изоставени и изискват непрекъснато удостоверение на любовта към тях.
Избягващ вид обвързаност
Следствие от прочувствено отделяне или отменяне в детството. Възрастните с този вид обвързаност са склонни да пазят отдалеченост, опасяват се от фамилиарност и имат компликации с доверието.
Смесен (тревожно-избягващ) вид обвързаност
Тук се следи вътрешен спор: предпочитание за непосредственост и боязън от накърнимост по едно и също време. Такива хора могат да бъдат привлечени от сътрудник, само че неумишлено да го отблъскват, предпазвайки се от това да не бъдат засегнати.
Как филофобията е обвързвана с привързаностите
Най-често филофобията се развива при хора с избягващ и разбъркан вид обвързаност. Особено в случай че в ранното детство, което е сериозния интервал от три до пет годишна възраст, детето е претърпяло контузия: липса на обич, неустойчивост или липса на внимание. Това се трансформира в основа за образуването на защитни механизми, които пречат на човек да се отвори за любовта в зрелост.
Филофобията може да бъде разследване и от мъчителни връзки в тийнейджърска или зрялата възраст. Първата обич, приключила с изменничество или отменяне, постоянно оставя бездънен прочувствен отпечатък. Понякога умишлено хората не помнят тези прекарвания, с цел да се защитят, само че подсъзнателно не престават да реагират на сходни обстановки със боязън и отбягване.
Филофобията е изключително изразена при тези хора, които са построили към себе си удобен, предвидим живот - постоянна работа, занимание, стеснен обществен кръг. Любовта, която носи със себе си нови страсти и непознати чувства, се възприема като опасност за нормалния ред.
Филофобия в всекидневието: когато страхът пречи на щастието
Страхът от влюбване не постоянно е съзнателен. Много хора просто заобикалят близки връзки, обяснявайки това с липса на време или предпочитание. Но в действителност зад това може да стои дълбока вътрешна преграда, която им пречи да отворят сърцето си.
Психиката реагира със защитна реакция: боязън от загуба на надзор, боязън от болежка и накърнимост. Така индивидът живее в непрекъснато напрежение, заобикаляйки обстановки, които могат да доведат до непосредственост. Това постоянно става причина за самотност и вътрешен спор.
Как да работим с нея: пътят към свободата и хармонията
Филофобията не може просто да бъде подценена. Това е комплициран и тънък развой, който изисква почтеност със себе си и предпочитание за смяна. Работата с психолог или психотерапевт ще помогне:
Да осъзнаете вашия вид обвързаност и да разберете какви вътрешни механизми въздействат на страха от обич.Да работите върху остарели контузии и прочувствени рани, които ви пречат да изградите здрави взаимоотношения.Да изградите последователно нови прочувствени тактики, да се научите да се доверявате и да се отваряте.
Важно е да разберете, че това е дълго пътешестване, което изисква самообладание и поддръжка. Но е изцяло постижимо в случай че в действителност имате предпочитание да го извървите.
Любовта е освен наслада, само че и предизвикателство за душата. Филофобията не е присъда, а сигнал да работите върху себе си и своите страхове. Разбирането на вашите вътрешни модели, уважаването на личните ви усеща и професионалната помощ ще ви оказват помощ да възстановите връзките си със света и със себе си.
Ако чувствате, че страхът от фамилиарност ви пречи да живеете пълностоен живот, не забравяйте, че първата стъпка към свободата е осъзнаването и желанието да продължите напред.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ