Странните места за „велики“ идеи
Забелязали ли сте, че в случай че ви проблесне дълго търсено решение или ви се удаде да уловите вдъхновяваща концепция, те постоянно ви спохождат на най-странни места. Не става като подпреш глава на лакътя и се напънеш да мислиш. Неписаното предписание е просто - вдъхновението не търпи принуждение. То е волна птица, която се рее в невидимото, без да го е грижа какъв брой огромна потребност имаш от него. Сянката му прелита над теб, не когато го преследваш, а щом го оставиш единствено да те допре.
Това се случва, когато духът ти е оптимално спокоен. Именно по тази причина и великите хрумвания, страхотните хрумвания, огромните прозрения ни озаряват на допустимо най-необичайни места, където минимум търсим и чакаме това да ни се случи. Няма нищо инцидентно, че Нютон разкрил закона за земното привличане, както си лежал под дървото и видял ябълка да тупва на земята. Поне по този начин гласи легендата. Или че Архимед прозрял закона за вместимостта на съдовете и извикал „ Еврика! “, щом се потопил да се къпе, а водата отдолу под тялото му преляла. Няма спор обаче, че всеки от тях дълго преди този момент е търси отговор на въпросите, които си е задавал. Получил го е на най-неочакваното място, в най-неподозирания миг, въпреки постоянно всичко да е било пред очите му.
Ето и къс лист на странните места, където вероятността да ни сполетят личните ни велики хрумвания, е най-голяма:
В тоалетната – доста неприсъщо място за каквато и да е мисловна активност. Съсредоточен си върху най-лични и физиологични неща. Уж си безпределно надалеч от духовното и мисловното, само че точно по тази причина подсъзнателната информация там и тогава постоянно изплува на повърхността.
В банята – тя постоянно дели едно и също физическо пространство с тоалетната, разликата е в това което правиш там. Съсредоточен още веднъж върху физическото си тяло и релакса от съприкосновението с водата, надфизичната ти същина сама излиза на напред във времето.
Когато дълго вървим сами и съзнанието ни свободно се рее, а мисълта неангажиращо скача от едно на друго. Най-ползотворно е, когато при пешеходството ни сме заобиколени от природа или най-малко в по-малка степен с магазини и лъскави реклами, които разсейват.
При заспиване – в полусън. Това е райският миг за нашето подсъзнание да ни подаде информацията, която постоянно е била пред нас, само че не сме я виждали.
В диалог по една тематика някаква странна асоциация ни запраща в напълно друга посока и дълго търсеният отговор или просто концепцията, която ще направи начинанието ни неповторимо, е тук.
Всяка обстановка, когато не сме под стрес, а съзнанието скача волно от мисъл на мисъл.
Независимо какъв брой извънредно, от време на време до глупост, е мястото, където ни осеняват прозренията, да не забравяме – те постоянно са плод на дълготрайно търсене, на напрегната мисловна активност и струпване на познания. Това не са „ хрумки “, паднали върху ни от нищото. Ние сме извървели своя път на знание или размисъл. Трябвало ни е единствено цялостното успокоение и тотално отделяне от казуса, с цел да пристигна при нас решението, до което към този момент сме на разстояние сякаш незначително, само че голямо – на колкото се намира едно просветление.
Това се случва, когато духът ти е оптимално спокоен. Именно по тази причина и великите хрумвания, страхотните хрумвания, огромните прозрения ни озаряват на допустимо най-необичайни места, където минимум търсим и чакаме това да ни се случи. Няма нищо инцидентно, че Нютон разкрил закона за земното привличане, както си лежал под дървото и видял ябълка да тупва на земята. Поне по този начин гласи легендата. Или че Архимед прозрял закона за вместимостта на съдовете и извикал „ Еврика! “, щом се потопил да се къпе, а водата отдолу под тялото му преляла. Няма спор обаче, че всеки от тях дълго преди този момент е търси отговор на въпросите, които си е задавал. Получил го е на най-неочакваното място, в най-неподозирания миг, въпреки постоянно всичко да е било пред очите му.
Ето и къс лист на странните места, където вероятността да ни сполетят личните ни велики хрумвания, е най-голяма:
В тоалетната – доста неприсъщо място за каквато и да е мисловна активност. Съсредоточен си върху най-лични и физиологични неща. Уж си безпределно надалеч от духовното и мисловното, само че точно по тази причина подсъзнателната информация там и тогава постоянно изплува на повърхността.
В банята – тя постоянно дели едно и също физическо пространство с тоалетната, разликата е в това което правиш там. Съсредоточен още веднъж върху физическото си тяло и релакса от съприкосновението с водата, надфизичната ти същина сама излиза на напред във времето.
Когато дълго вървим сами и съзнанието ни свободно се рее, а мисълта неангажиращо скача от едно на друго. Най-ползотворно е, когато при пешеходството ни сме заобиколени от природа или най-малко в по-малка степен с магазини и лъскави реклами, които разсейват.
При заспиване – в полусън. Това е райският миг за нашето подсъзнание да ни подаде информацията, която постоянно е била пред нас, само че не сме я виждали.
В диалог по една тематика някаква странна асоциация ни запраща в напълно друга посока и дълго търсеният отговор или просто концепцията, която ще направи начинанието ни неповторимо, е тук.
Всяка обстановка, когато не сме под стрес, а съзнанието скача волно от мисъл на мисъл.
Независимо какъв брой извънредно, от време на време до глупост, е мястото, където ни осеняват прозренията, да не забравяме – те постоянно са плод на дълготрайно търсене, на напрегната мисловна активност и струпване на познания. Това не са „ хрумки “, паднали върху ни от нищото. Ние сме извървели своя път на знание или размисъл. Трябвало ни е единствено цялостното успокоение и тотално отделяне от казуса, с цел да пристигна при нас решението, до което към този момент сме на разстояние сякаш незначително, само че голямо – на колкото се намира едно просветление.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ