Когато етажите гонят дърветата
Забелязала съм, че децата – най-малко в България, - щом стартират да си служат с цветни моливи или пастели и ги помолиш да ти нарисуват нещо, те бързо-бързо обрисуват къщурка на най-вече 2 етажа, с островърх покрив и съвсем постоянно с дърво до нея, по-високо и най-често зелено.... Ученичетата в Америка нормално чертаят кубове или паралелепипеди в разнообразни цветове и с доста прозорчета, когато изобразяват своя град или квартал – виждала съм такива детски рисунки в учебни заведения оттатък океана.
От няколко години виждам по какъв начин едни високи паралелепипеди се пробват да надраснат дърветата в близката до дома ми гора. Някои даже имитират цвета на стволовете им и загатват за клони с източените си напред тъмни сенници над прозорците.
Метафората е занимателна, в случай че не беше тъжна.
Така ми споделиха съседите на един многоетажен нов блок, извисил се в подножието на гористия рид, именуван в миналото Корубаглар... Показаха ми и мястото насреща, където сред по-стари и по-нови къщи и блокчета нагоре по улица " Арх. Йордан Миланов " скоро щял да щръкне седеметажен зъб. Открай време Лозенец, един от най-красивите квартали на София, е привличал хората с нюх за природа и нужда от нея.
" Местността Курубаглар, която се намира сред Витоша и София, е една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи ", пишеоще през 17 век османският странник Евлия Челеби, посветил на България забележителна част от третия том на своя 10-томен " Пътепис ". Независимо дали името на хълма означавало " лозя в гората " или " сухите лозя ", той е бил натурален резерват на разнородни дървесни типове. " Ако напролет човек влезе в тези лозя, главата му се замайва от чудесните миризми, само че най-вече доминира ароматът на цвета на вишните. " Турски сараи имитирали римските извънградски вили, само че и популацията на прашното село се ориентирало към хълма за разходки с бохчи и музики. По-късно, изящните литографии на Феликс Каниц, австроунгарси откривател, археолог и художник, запечатват съвсем загадъчния релеф, дърветата и хората даже на този южен подстъп към София. А Йозеф Обербауер, австрийският инженер и художник, избрал България за своя втора татковина, ни е оставил рисунки на тогавашния мост над Перловската река, докъдето е свършвал градът (тогава към този момент столица!) в подножието на Корубаглар.
Балканските стихии от началото на 20 век създали хълма същинска разтуха за разочарованията, само че и място за ентусиазъм на поети, писатели, художници, публицисти, които изначало се срещали и се разхождали, само че последователно се и заселили там. Никой не протегнал ръка на съществуващите към този момент край " гората с лозята " дребни вилички на търговци и занаятчии, които и градинки с цветя и зарзават гледали край гората. Дядо Петко Славейков даже купил 10 декара от нея, с вековни дървета и изворче сред тях, та събратята му по слово морни души да лекуват измежду естествения подарък. Там се разхождал и Вазов, идвали и Алеко Константинов, Тодор Влайков, Александър Божинов и, несъмнено, Мара Белчева, поетесата-вдъхновителка на Пенчо Славейков. Горският студ постоянно уталожвал яростта на разногласия и съперничества из софийските кафенета. За безимотни създатели, а и за някои ветерани от войните или техните осиротели фамилии страната отредила със закон дребни имоти на ниски цени с изискването да си построят непретенциозен дом. Така бил основан образът на квартала, наименуван за по-ясно и малко Лозенец.
Макар и бедна, бохемата била близка до одобрени към този момент български архитекти с дипломи от Париж, Виена, Прага и Берлин, които с внушителните си красиви публични здания бързо превръщали София от село на кръстопът в прелъстителен със зеленината и светлината си европейски град. Така тандемът архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов пресъздали върху не една фамилна къща в оформящия се краен квартал детайли и акценти от своите планове за Българската национална банка, за Университетската библиотека и за настоящия Театър на армията – и до през днешния ден арки и сводести прозорци удивляват, пренесени като че ли в смален мащаб от центъра на София. Други, по-малко известни техни сътрудници са построили къщите на Елин Пелин, на актрисата Адриана Будевска (впоследствие купена от фамилията на Валери Петров), на популярните артисти Коста и Кица Стоянови, основоположници на театралната традиция в България, на огромния театрал Кръстю Сарафов, на публицисти и книгоиздатели. Затова една от уличките се е казвала " Журналист " (сега " Елин Пелин " ), а около няколкото с имена на горска флора и фауна се спуска живописната " Арх. Йордан Миланов " – респект към един от основателите на българската архитектурна школа, приключил във Виена.
Колко ли би бил наскърбен, в случай че можеше да види разностилието по " своята " улица и то на няколко крачки от изящния шедьовър на един негов по-млад сътрудник, арх. Георги Овчаров, който през 1926 година е проектирал неповторимата къща на също толкоз неподражаемия български интелектуалец Сирак Скитник – публицист, художник, културолог. Тя наподобява на дребен готически палат, рицарски и сантиментален, с детайли и от сецесиона, и от неоготиката, подчертани от облицовката от забележими тухли (има още единствено няколко такива в София и из страната). Защото тъкмо там, където уличката с естествено име " Борова гора " излиза през трамвайната линия на улицата в памет на архитекта Миланов, изникна пред изумените ни погледи за рекордно малко време този пост-пост-пост съвременен екперимент, имитиращ архитекта Овчаров с бриковия цвят на някои стени, а гората – с дълбокото тъмносиво и с ъгловатите издадени сенници-корнизи, съвсем отсечени клони.
© Александър Геров
" Борова гора " - общуване сред реплика и шедьовър /в задния план/
Но вместо да се впише в естетика с природата в близост, този нов " съкварталец " като че ли я провокира на двубой... Така го усещат хората, които ще съжителстват с него. Защото, в случай че Лозенец мами с природата си, на какво ще замязя, щом на мястото на къщи, строени с мисъл и примирение от основателите на модерната българска архитектура, се появят стени от многоетажно разностилие, каквито към този момент на доста места заграждат даже морето от гористите хълмове на сушата.
© Александър Геров
Дуел сред постройка и гора
Такъв масив от до 9-етажни здания се вклини преди години сред кокетните къщи на прилежащата ми улица, като унищожи две или три от тях със стенобитни машини (гледах и слушах какво вършат топузите им). А другояче, кварталното каре сякаш е оповестено за исторически резерват, пазещ мемоари за забележителни българи, и за ново строителство има доста точни наставления – като за отношение към жив организъм с присъщ образ, атмосфера, дух, самочувствие, а в тази ситуация и благоухание...на гора. Обещанието за възобновяване или социализиране на разрушените къщи се изпарява във въздуха като бликам пушек, все по-висока, колкото повече порастват във височина новите здания...
© Александър Геров
Търпимост сред кокетни столетници и мощен многоетажен комшия на улица " Елин Пелин "
Интересно, че някъде е открито и по-хуманно позволение на този спор - вписаните в околния архитектурен силует многоетажни здания на площад " Журналист ", със объл контур, отдръпнати като че ли обратно, с цел да оставят пространство и на хората... Природа, дом и човек могат да зазвучат като трио, в случай че се вслушват един в различен. Защото животът в дисонанси е изтощителен и нестабилен.
Снимките са на Александър Геров. Консултант - арх. Евгени Гацов
От няколко години виждам по какъв начин едни високи паралелепипеди се пробват да надраснат дърветата в близката до дома ми гора. Някои даже имитират цвета на стволовете им и загатват за клони с източените си напред тъмни сенници над прозорците.
Метафората е занимателна, в случай че не беше тъжна.
Така ми споделиха съседите на един многоетажен нов блок, извисил се в подножието на гористия рид, именуван в миналото Корубаглар... Показаха ми и мястото насреща, където сред по-стари и по-нови къщи и блокчета нагоре по улица " Арх. Йордан Миланов " скоро щял да щръкне седеметажен зъб. Открай време Лозенец, един от най-красивите квартали на София, е привличал хората с нюх за природа и нужда от нея.
" Местността Курубаглар, която се намира сред Витоша и София, е една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи ", пишеоще през 17 век османският странник Евлия Челеби, посветил на България забележителна част от третия том на своя 10-томен " Пътепис ". Независимо дали името на хълма означавало " лозя в гората " или " сухите лозя ", той е бил натурален резерват на разнородни дървесни типове. " Ако напролет човек влезе в тези лозя, главата му се замайва от чудесните миризми, само че най-вече доминира ароматът на цвета на вишните. " Турски сараи имитирали римските извънградски вили, само че и популацията на прашното село се ориентирало към хълма за разходки с бохчи и музики. По-късно, изящните литографии на Феликс Каниц, австроунгарси откривател, археолог и художник, запечатват съвсем загадъчния релеф, дърветата и хората даже на този южен подстъп към София. А Йозеф Обербауер, австрийският инженер и художник, избрал България за своя втора татковина, ни е оставил рисунки на тогавашния мост над Перловската река, докъдето е свършвал градът (тогава към този момент столица!) в подножието на Корубаглар.
Балканските стихии от началото на 20 век създали хълма същинска разтуха за разочарованията, само че и място за ентусиазъм на поети, писатели, художници, публицисти, които изначало се срещали и се разхождали, само че последователно се и заселили там. Никой не протегнал ръка на съществуващите към този момент край " гората с лозята " дребни вилички на търговци и занаятчии, които и градинки с цветя и зарзават гледали край гората. Дядо Петко Славейков даже купил 10 декара от нея, с вековни дървета и изворче сред тях, та събратята му по слово морни души да лекуват измежду естествения подарък. Там се разхождал и Вазов, идвали и Алеко Константинов, Тодор Влайков, Александър Божинов и, несъмнено, Мара Белчева, поетесата-вдъхновителка на Пенчо Славейков. Горският студ постоянно уталожвал яростта на разногласия и съперничества из софийските кафенета. За безимотни създатели, а и за някои ветерани от войните или техните осиротели фамилии страната отредила със закон дребни имоти на ниски цени с изискването да си построят непретенциозен дом. Така бил основан образът на квартала, наименуван за по-ясно и малко Лозенец.
Макар и бедна, бохемата била близка до одобрени към този момент български архитекти с дипломи от Париж, Виена, Прага и Берлин, които с внушителните си красиви публични здания бързо превръщали София от село на кръстопът в прелъстителен със зеленината и светлината си европейски град. Така тандемът архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов пресъздали върху не една фамилна къща в оформящия се краен квартал детайли и акценти от своите планове за Българската национална банка, за Университетската библиотека и за настоящия Театър на армията – и до през днешния ден арки и сводести прозорци удивляват, пренесени като че ли в смален мащаб от центъра на София. Други, по-малко известни техни сътрудници са построили къщите на Елин Пелин, на актрисата Адриана Будевска (впоследствие купена от фамилията на Валери Петров), на популярните артисти Коста и Кица Стоянови, основоположници на театралната традиция в България, на огромния театрал Кръстю Сарафов, на публицисти и книгоиздатели. Затова една от уличките се е казвала " Журналист " (сега " Елин Пелин " ), а около няколкото с имена на горска флора и фауна се спуска живописната " Арх. Йордан Миланов " – респект към един от основателите на българската архитектурна школа, приключил във Виена.
Колко ли би бил наскърбен, в случай че можеше да види разностилието по " своята " улица и то на няколко крачки от изящния шедьовър на един негов по-млад сътрудник, арх. Георги Овчаров, който през 1926 година е проектирал неповторимата къща на също толкоз неподражаемия български интелектуалец Сирак Скитник – публицист, художник, културолог. Тя наподобява на дребен готически палат, рицарски и сантиментален, с детайли и от сецесиона, и от неоготиката, подчертани от облицовката от забележими тухли (има още единствено няколко такива в София и из страната). Защото тъкмо там, където уличката с естествено име " Борова гора " излиза през трамвайната линия на улицата в памет на архитекта Миланов, изникна пред изумените ни погледи за рекордно малко време този пост-пост-пост съвременен екперимент, имитиращ архитекта Овчаров с бриковия цвят на някои стени, а гората – с дълбокото тъмносиво и с ъгловатите издадени сенници-корнизи, съвсем отсечени клони.
© Александър Геров
" Борова гора " - общуване сред реплика и шедьовър /в задния план/
Но вместо да се впише в естетика с природата в близост, този нов " съкварталец " като че ли я провокира на двубой... Така го усещат хората, които ще съжителстват с него. Защото, в случай че Лозенец мами с природата си, на какво ще замязя, щом на мястото на къщи, строени с мисъл и примирение от основателите на модерната българска архитектура, се появят стени от многоетажно разностилие, каквито към този момент на доста места заграждат даже морето от гористите хълмове на сушата.
© Александър Геров
Дуел сред постройка и гора
Такъв масив от до 9-етажни здания се вклини преди години сред кокетните къщи на прилежащата ми улица, като унищожи две или три от тях със стенобитни машини (гледах и слушах какво вършат топузите им). А другояче, кварталното каре сякаш е оповестено за исторически резерват, пазещ мемоари за забележителни българи, и за ново строителство има доста точни наставления – като за отношение към жив организъм с присъщ образ, атмосфера, дух, самочувствие, а в тази ситуация и благоухание...на гора. Обещанието за възобновяване или социализиране на разрушените къщи се изпарява във въздуха като бликам пушек, все по-висока, колкото повече порастват във височина новите здания...
© Александър Геров
Търпимост сред кокетни столетници и мощен многоетажен комшия на улица " Елин Пелин "
Интересно, че някъде е открито и по-хуманно позволение на този спор - вписаните в околния архитектурен силует многоетажни здания на площад " Журналист ", със объл контур, отдръпнати като че ли обратно, с цел да оставят пространство и на хората... Природа, дом и човек могат да зазвучат като трио, в случай че се вслушват един в различен. Защото животът в дисонанси е изтощителен и нестабилен.
Снимките са на Александър Геров. Консултант - арх. Евгени Гацов
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ