Легендата за зъба на Буда - най-свещената реликва, запазена през вековете
Зъбът на Буда е една от главните реликви на будизма, в случай че не и най-важната. В това си качество тя е известна във всички страни от будисткия свят, само че обект на самостоятелен фетиш е единствено в щата Шри Ланка.
Там всяка година през месец Есала (юли-август) в град Канди, където се намира Храмът на зъба на Буда, се организира двуседмичен празник с храмови служби и тържествени шествия, факелни шествия и шествия на слонове (един от тях носи сандък с реликва), с присъединяване на танцьори, музиканти, с наличието на представители на държавното управление на страната.
Според легендата, по време на кремацията на тялото на Буда, един от учениците му сграбчил зъба му от погребалната клада. В продължение на осем века зъбът се съхранявал в Индия, само че през 361 година, по време на войната, почнала в кралство Калинга, той е прикрит и доставен в Шри Ланка от принц Дата и принцеса Хемалата.
Владетелят на острова Шри Мегхавана посрещнал Зъба на Буда с огромни почести, и построил специфичен храм, в който го сложил. Установил и годишен фестивал в негова чест.
Оттогава са минали шестнадесет века. Информацията за ориста на Зъба на Буда през цялото това време е доста спорна. Според синхалските летописи (сингалците са главното население на Шри Ланка, което изповядва хинаяна будизма), Зъбът на Буда не е напускал храма и единствено един път по време на синхало-португалската война от 1560 година е пренесен на насаме място. Бирманските летописи, в противен случай, настояват, че през 9-и век, по време на разцвета на езическото царство, Зъбът на Буда е пристигнал в Бирма.
Индийските летописи оповестяват, че през 13-ти век, по време на войната сред Индия и Шри Ланка, Зъбът е бил отвеян в Индия и върнат в Шри Ланка против огромен откуп. От 1518 до 1648 година цяла Шри Ланка (с изключение на кралството Кандиан) е била колония на Португалия.
Според португалски източници се твърди, че нейните войски са откраднали Зъба на Буда през 1560 година и са го транспортирали са го до тяхната колония Гоа на западния бряг на Индустан, където по гледище на католическото духовенство, будистката светиня е била стрита на прахуляк и обществено изгорена.
Синхалците имат вяра, че вместо същинската светиня е изгорена подправена, с цел да се пречупи бойният им дух и да се унижи националното им достолепие.
Сега надали е допустимо да се откри истината. Но, по един или различен метод, зъбът на Буда, или това, което се счита за него, в този момент се съхранява в храма Далал Малигава в град Канди, в камера, заобиколена от седем златни ступи, украсени със скъпоценни камъни, а вратите на залата са издълбани в слонова кост. А строго защитаваната светиня може да биде забелязана от всеки клиент на храма.
Тържествата в негова чест събират голям брой поклонници от страните на будисткия свят. Както и туристи, които обичат екзотичните зрелища.
P. S. Между другото, по време на живота си Буда съветвал учениците си да се грижат извънредно за хигиената, в това число за зъбите си, а за почистването на последните употребявал специфична пръчка – първообраз на модерна четка за зъби.
Там всяка година през месец Есала (юли-август) в град Канди, където се намира Храмът на зъба на Буда, се организира двуседмичен празник с храмови служби и тържествени шествия, факелни шествия и шествия на слонове (един от тях носи сандък с реликва), с присъединяване на танцьори, музиканти, с наличието на представители на държавното управление на страната.
Според легендата, по време на кремацията на тялото на Буда, един от учениците му сграбчил зъба му от погребалната клада. В продължение на осем века зъбът се съхранявал в Индия, само че през 361 година, по време на войната, почнала в кралство Калинга, той е прикрит и доставен в Шри Ланка от принц Дата и принцеса Хемалата.
Владетелят на острова Шри Мегхавана посрещнал Зъба на Буда с огромни почести, и построил специфичен храм, в който го сложил. Установил и годишен фестивал в негова чест.
Оттогава са минали шестнадесет века. Информацията за ориста на Зъба на Буда през цялото това време е доста спорна. Според синхалските летописи (сингалците са главното население на Шри Ланка, което изповядва хинаяна будизма), Зъбът на Буда не е напускал храма и единствено един път по време на синхало-португалската война от 1560 година е пренесен на насаме място. Бирманските летописи, в противен случай, настояват, че през 9-и век, по време на разцвета на езическото царство, Зъбът на Буда е пристигнал в Бирма.
Индийските летописи оповестяват, че през 13-ти век, по време на войната сред Индия и Шри Ланка, Зъбът е бил отвеян в Индия и върнат в Шри Ланка против огромен откуп. От 1518 до 1648 година цяла Шри Ланка (с изключение на кралството Кандиан) е била колония на Португалия.
Според португалски източници се твърди, че нейните войски са откраднали Зъба на Буда през 1560 година и са го транспортирали са го до тяхната колония Гоа на западния бряг на Индустан, където по гледище на католическото духовенство, будистката светиня е била стрита на прахуляк и обществено изгорена.
Синхалците имат вяра, че вместо същинската светиня е изгорена подправена, с цел да се пречупи бойният им дух и да се унижи националното им достолепие.
Сега надали е допустимо да се откри истината. Но, по един или различен метод, зъбът на Буда, или това, което се счита за него, в този момент се съхранява в храма Далал Малигава в град Канди, в камера, заобиколена от седем златни ступи, украсени със скъпоценни камъни, а вратите на залата са издълбани в слонова кост. А строго защитаваната светиня може да биде забелязана от всеки клиент на храма.
Тържествата в негова чест събират голям брой поклонници от страните на будисткия свят. Както и туристи, които обичат екзотичните зрелища.
P. S. Между другото, по време на живота си Буда съветвал учениците си да се грижат извънредно за хигиената, в това число за зъбите си, а за почистването на последните употребявал специфична пръчка – първообраз на модерна четка за зъби.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ