Забързан покрай 12-те апостоли на Международния фестивал на поезията Орфей“,

Забързан около 12-те апостоли на Международния фестивал на поезията „ Орфей “, който се откри нощес – в Деня на Европа, в Малката базилика на Пловдив, минах (под дъжда) по Главната на път за обичайното шествие на Хуманитарната гимназия „ Свети Свети Кирил и Методий “ (The saints still go marching in)… и попаднах (с минута-пет закъснение) на старта на акцията на ГЕРБ-СДС за парламентарни и европейски избори.

Ами харесах им лицата (новото измежду тях е някогашният ръководител на Общинския съвет в София Георги Георгиев), усмихнати. Коцето даже ми кимна, а през вчерашния ден тези 12 апостоли, дето ги разхождам от аеропорта София до Пловдив и из всякакви антични пластове, се, по какъв начин да го кажа, респектираха (да употребявам малко димломатичен дискурс) като го видяха инцидентно да върви на работа с… велосипед, кмет с велосипед на Балканите (вярно, квалитетен велосипед като за кмет, само че просто казано – колело).

Георги, софиянеца, изключително ми хареса с репликата си (понеже, въпреки и млад, е плешив) към колежка от медиите: „ Вие си имате коса най-малко, а питате ли ни нас “ (под дъжда).

„ Аз – вика, мислех, че Темелков (двуметровия началник-щаб на ГЕРБ-СДС за вота) ще ми пази изсъхнало, но не “.

А Темелков му отвръща – „ Опитвам се, само че то от другата страна сякаш идва “ (дъждът де).

Ами това са разновидностите – или влизаш с оптимизъм (усмивка), или влизаш с скептицизъм (печал) в следващата изборна акция, мисля, пета за последните две години, само че може и да е шестта, а даже седма.

Няма оправдания в жанр „ Искаме, но не можем “ или „ Желаехме, дадоха ни, само че ни стопираха “, или „ Изиграха ни, само че повече няма “…

Винаги има повече в политиката.

И ми се коства, че има място и за усмивки в пустата му, начумерена, все недоволна от хората политика.

Е, от кое място накъде пък хората да са удовлетворени от нея?