Музикални хроники: Ръсел Кроу изпя „Искам да съм като Марлон Брандо“ и не се отказва от музиката и 30 години по-късно
За звезда от калибъра на Ръсел Кроу киното от дълго време е завладяна територия. Но може и да сте не запомнили, че артистът от „ Гладиатор “, „ Красив разум “, „ Поверително от Ел Ей “ и още доста филми е врял и кипял и в музиката.
През годините новозеландецът нееднократно е изразявал любовта си към музиката и е препоръчвал на своите почитатели в обществените мрежи да чуят групи като Miike Snow, Fabulous Diamonds и Tame Impala. По-важното е, че самият той свири, пее и композира интензивно към този момент над три десетилетия, като се разгръща в разнообразни стилове и на голям брой подиуми.
Оказва се, че Ръсел Кроу постоянно е желал да бъде или музикант, или артист. Когато за пръв път получава късмет да се разгърне в музикално студио някъде в 20-те си години, той приема псевдонима Ръс ле Рок и записва ненапълно пророческата ария I Want To Be Like Marlon Brando ( “Искам да съм като Марлон Брандо ”).
Песента е с оракулски детайл, тъй като Кроу в действителност става повече като Брандо, в сравнение с като Джони Кеш да вземем за пример (макар че в гласа му и в някои от песните му се виждат сходства с кънтри легендата). Неговите рокендрол фантазии остават живи и той ги преследва редом с актьорската кариера, донесла му „ Оскар “ за „ Гладиатор “ и още две номинации за влиятелната статуетка.
Първоначално те се кръщават Roman Antix, само че при започване на 90-те прибавят нови членове към състава и трансформират името на 30 Odd Foot of Grunts. През идващото десетилетие остават дейни и издават едно EP и три дългосвирещи албума с много прелестен за слушане благозвучен рок.
Ръсел Кроу е водещ вокалист и китарист на групата си. Той не свети с някакъв необикновено мощен глас и не влага непотребна експанзия в пеенето – само че звучи свежо и решително, а бандата се нрави с цялостния си жанр, въпреки че не прави нещо кой знае какъв брой автентично.
Впечатляващото е, че артистът не стопира да се развива музикално и когато кариерата му в Холивуд го трансформира в суперзвезда. В края на 90-те и началото на 2000-те той е във вихъра си и записва най-емблематичните си функции в „ Поверително от Ел Ей “, „ Вътрешен човек “, „ Гладиатор “ и малко по-късно в „ Красив разум “, „ Господар и пълководец “ и „ Късметлията “. Тогава 30 Odd Foot of Grunts не престават да записват и издават музика. През 2005-а те се разпадат, само че Кроу въобще не се отхвърля от свиренето и пеенето, а просто взема решение да отвори нова глава в кариерата си.
Актьорът стартира колаборация с Алън Дойл, артистът и композитор на канадската група Great Big Sea. Двамата образуват състав с ново име – The Ordinary Fear of God, в който са и някои от старите музикални приятели на Ръсел Кроу.
В албума прави усещане и песента Mr. Harris, отдадена на умрелия сътрудник и другар на Кроу Ричард Харис, с който си партнират в „ Гладиатор “. В последните 15 години Алън Дойл остава непосредствен с Кроу и двамата осъществят още няколко музикални плана, а холивудската звезда намира време около функциите си и за музикални турнета из Австралия и Северна Америка.
През 2017-а Дойл и Ръсел Кроу образуват още една нова група, Indoor Garden Party, с която също записват албум и го показват в известното The One Show по BBC. И по-нататък през годините холивудският ас се появява в излъчвания, с цел да изсвири по някоя ария, като се насочва от ден на ден към акустично звучене и към кънтри/американа жанр, а дълбокият му глас несъмнено пасва на жанра.
Да не забравяме, че артистът сподели гласовите си данни и в мюзикъла „ Клетниците “, чиято екранизация от 2012 година завоюва много внимание.
Наскоро Ръсел Кроу навърши 59 години и въпреки че през днешния ден е много по-активен в киното, в сравнение с в музиката, към момента чакаме да чуем от него и някоя нова комбинация. Защото към този момент е потвърдил, че и с китарата в ръка постоянно има какво да предложи.
