С близо 80 000 нямаляват студентите у нас за 10 години
За зимния учебен срок на академичната 2024/2025 година студентите в България са 182 000, само че малко се усилват спрямо предходната година. През 2012 година студентите в страната бяха към 250 000, сподели за Българска телеграфна агенция Георги Стойчев, изпълнителен шеф на Института " Отворено общество " и началник на екипа, който приготвя Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).
Има демографски спад и той ще продължи, тъй като децата у нас понижават, а след 2028 година ще има още по-голям спад, защото в този момент има един дребен демографски бонус - няколко години, поради родените от 2002 до 2008 година, когато имаше покачване на раждаемостта в България, и тези деца, когато станат на 18 години, отиват да учат в университетите, изясни Стойчев.
Той означи, че родените у нас след 2008 година внезапно понижават, което ще се отрази значително на броя на студентите след 2028 година " Тогава ще има още по-голям срив ", съобщи Стойчев.
На въпрос по какъв начин може българските университети да привлекат повече задгранични студенти, Георги Стойчев отговори, че към този момент задграничните студенти, които учат в български университети, не са главно от Гърция. Но най-вече са от Гърция, Англия, Украйна, Германия. Вече привличаме студенти от доста страни, а освен от прилежащи страни.
Като не е наложително непознатите студенти да идват у нас да учат " Медицина " и " Ветеринарна медицина " поради по-ниски такси, а тъй като това е доста търсена компетентност на всички места. " Ако даден студент не го одобряват да учи " Медицина " в личната му страна, отива да учи в друга страна ", разяснява Стойчев.
През 2024 година в България има 15 737 задгранични студенти, което е 8,6 % от всички настоящи студенти в страната. За съпоставяне, този дял се е удвоил за последното десетилетие. Това демонстрират данни от Националния център за информация и документи (НАЦИД), които се актуализират годишно в Рейтинговата система на висшите учебни заведения. През 2024 година съвсем 9000 задгранични студенти идват от страни отвън Европейския съюз (ЕС), а съвсем 7000 са от страни членки на Европейски Съюз.
Студентите от Гърция у нас са 3147, от Англия - 2221, от Украйна - 1655, от Германия - 1484, от Италия - 1031, от Република Северна Македония - 835, от Турция - 524, от Индия - 510, от Сърбия - 477, от Ирландия - 431.
В топ 5 на направленията, предпочетени от студентите, идващи от Европейски Съюз, са най-престижните медицински посоки: " Медицина ", " Дентална медицина ", " Ветеринарна медицина " и " Фармация ". Всеки двама от трима задгранични студенти от страни в Европейски Съюз се записват да учат " Медицина " и това направление е безспорен любимец с съвсем 4500 непознати студенти. Освен медицински посоки, студентите от страни в Европейски Съюз учат и специалности от превоза, корабоплаването и авиацията.
По-голямо многообразие от професионални посоки демонстрират данните за студентите от страни, които се намират отвън Европейски Съюз. При тях още веднъж любимецът е " Медицина ", като един от трима студенти от страни отвън Европейски Съюз учи в това направление. Второто място още веднъж е за стоматологията, като и за тази група студенти 10% избират зъболекарската специалност, както и за студентите от Европейски Съюз.
Има няколко позитивни трендове в българското висше обучение. Първата от тях е обвързвана с продължаването на подобряването на връзката на висшето обучение с пазара на труда и има непрестанно възстановяване на знаците, които мерят реализацията на приключилите. За първи път, откогато съществува Рейтинговата система на висшите учебни заведения - или повече от 13 години, в България делът на приключилите, които се осъществят на позиции за висше обучение надвишава 60 %. За съпоставяне - преди десетина години, през 2015 година, беше 47 %, сподели Георги Стойчев. Той добави, че делът на тези, които са при магистрите - този дял доближава 70 %. Това значи, че всяка последваща степен на добито висше обучение усъвършенства възможностите за реализация на приключилите, разяснява Георги Стойчев.
По думите му вторият значим акцент е обвързван с това, че делът на задграничните студенти в България продължава да се усилва и на процедура съвсем всеки десети студент е чужденец. И това са положителни трендове.
Друга положителна наклонност е обвързвана с Националната карта на висшето обучение, която демонстрира, че за първи път се следи прекъсване на процеса на повишаване на броя на местата за образование на студенти в България, които през последните години се увеличаваха. Сега за първи път има изкривяване на тази наклонност и се вижда даже лек спад с 1000 бройки, означи Стойчев.
Той сподели, че има и усъвършенстване на структурата на висшето ни обучение - или се образоват повече студенти по педагогика, по медицина и делът на студентите в инженерни специалности нараства за сметка на така наречен обществени, икономически и правни науки.
Разпределението на студентите по области на висшето обучение в интервала 2015-2023 година демонстрира, че броят им се усилва в педагогическите науки, в опазването на здравето и спорта, в естествените и в математическите науки, само че понижават студентите в така наречен обществени, икономически и правни науки. За страдание, понижават малко и в техническите науки, означи Георги Стойчев.
Данните от рейтинговата система демонстрираха, че най-вече студенти се образоват в професионалните посоки: " Икономика ", " Педагогика " и " Медицина ".
Резултатите от 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България демонстрираха, че най-голям междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.).
На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направлението „ Администрация и ръководство “ на Американския университет (9697 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (7869 лева.) и Нов български университет (7200 лева.). Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (6738 лева.).
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Математика “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Металургия “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-висока - измежду приключилите „ Социални действия “ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) има измежду приключилите „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска - измежду приключилите „ Туризъм “ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Фармация “ и „ Горско стопанство “, а минимален - измежду приключилите „ Транспорт мореплаване и авиация “ и „ Изобразително изкуство “ (под 72%).
Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение имат студентите в първи курс в направленията „ Медицина “ (5,73), „ Фармация “ и „ Стоматология “ (5,69), и „ Математика “ (5,59). С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направлението „ Материали и материалознание “ (4,42). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са: „ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ - 54.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ - с 18 988, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 42 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ - 70%, „ Изобразително изкуство “ - 45%, „ Теория на изкуствата “- 43% и „ Администрация и ръководство “ - 41%.
Студентите в България означават през днешния ден своя празник, почетен за първи път през 1903 година
Българските студенти означават през днешния ден своя празник. През 1897 година министърът на просвещението проф. Иван Шишманов слага въпроса, обвързван с това първото Висше учебно заведение в България да има " по-особен, собствен празник ". На съвещанието си от 2 ноември 1902 година Академичният съвет на Висшето учебно заведение дефинира деня на просветителя св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември по нов стил), за собствен празник.
За първи път студентите го означават през 1903 година в салона на читалище " Славянска сказка ", в София. През 1905 година в правилника на Висшето учебно заведение, което тогава към този момент се назовава Софийски университет " Св. Климент Охридски ", за първи път е записан текстът, че 25 ноември е негов патронен празник.
Празнуването на 8 декември е анулирано след 1944 година и е сменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската взаимност. През 1962 година празникът на висшето учебно заведение на 8 декември още веднъж е възобновен. След 1968 година, когато Българската православна черква връща остарелия жанр на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски още веднъж става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет взема решение да отдели патронния празник на висшето учебно заведение от общия на 8 декември и дефинира за собствен формален празник 25 ноември. Това е денят на патрона на университета - св. Климент, който е архиепископ Охридски.
През годините 8 декември остава световна дата и продължава да сплотява българските студенти с извънредно известния им празник. Официално 8 декември е разгласен за неучебен ден и за празник на всички български студенти на съвещание на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г.
Има демографски спад и той ще продължи, тъй като децата у нас понижават, а след 2028 година ще има още по-голям спад, защото в този момент има един дребен демографски бонус - няколко години, поради родените от 2002 до 2008 година, когато имаше покачване на раждаемостта в България, и тези деца, когато станат на 18 години, отиват да учат в университетите, изясни Стойчев.
Той означи, че родените у нас след 2008 година внезапно понижават, което ще се отрази значително на броя на студентите след 2028 година " Тогава ще има още по-голям срив ", съобщи Стойчев.
На въпрос по какъв начин може българските университети да привлекат повече задгранични студенти, Георги Стойчев отговори, че към този момент задграничните студенти, които учат в български университети, не са главно от Гърция. Но най-вече са от Гърция, Англия, Украйна, Германия. Вече привличаме студенти от доста страни, а освен от прилежащи страни.
Като не е наложително непознатите студенти да идват у нас да учат " Медицина " и " Ветеринарна медицина " поради по-ниски такси, а тъй като това е доста търсена компетентност на всички места. " Ако даден студент не го одобряват да учи " Медицина " в личната му страна, отива да учи в друга страна ", разяснява Стойчев.
През 2024 година в България има 15 737 задгранични студенти, което е 8,6 % от всички настоящи студенти в страната. За съпоставяне, този дял се е удвоил за последното десетилетие. Това демонстрират данни от Националния център за информация и документи (НАЦИД), които се актуализират годишно в Рейтинговата система на висшите учебни заведения. През 2024 година съвсем 9000 задгранични студенти идват от страни отвън Европейския съюз (ЕС), а съвсем 7000 са от страни членки на Европейски Съюз.
Студентите от Гърция у нас са 3147, от Англия - 2221, от Украйна - 1655, от Германия - 1484, от Италия - 1031, от Република Северна Македония - 835, от Турция - 524, от Индия - 510, от Сърбия - 477, от Ирландия - 431.
В топ 5 на направленията, предпочетени от студентите, идващи от Европейски Съюз, са най-престижните медицински посоки: " Медицина ", " Дентална медицина ", " Ветеринарна медицина " и " Фармация ". Всеки двама от трима задгранични студенти от страни в Европейски Съюз се записват да учат " Медицина " и това направление е безспорен любимец с съвсем 4500 непознати студенти. Освен медицински посоки, студентите от страни в Европейски Съюз учат и специалности от превоза, корабоплаването и авиацията.
По-голямо многообразие от професионални посоки демонстрират данните за студентите от страни, които се намират отвън Европейски Съюз. При тях още веднъж любимецът е " Медицина ", като един от трима студенти от страни отвън Европейски Съюз учи в това направление. Второто място още веднъж е за стоматологията, като и за тази група студенти 10% избират зъболекарската специалност, както и за студентите от Европейски Съюз.
Има няколко позитивни трендове в българското висше обучение. Първата от тях е обвързвана с продължаването на подобряването на връзката на висшето обучение с пазара на труда и има непрестанно възстановяване на знаците, които мерят реализацията на приключилите. За първи път, откогато съществува Рейтинговата система на висшите учебни заведения - или повече от 13 години, в България делът на приключилите, които се осъществят на позиции за висше обучение надвишава 60 %. За съпоставяне - преди десетина години, през 2015 година, беше 47 %, сподели Георги Стойчев. Той добави, че делът на тези, които са при магистрите - този дял доближава 70 %. Това значи, че всяка последваща степен на добито висше обучение усъвършенства възможностите за реализация на приключилите, разяснява Георги Стойчев.
По думите му вторият значим акцент е обвързван с това, че делът на задграничните студенти в България продължава да се усилва и на процедура съвсем всеки десети студент е чужденец. И това са положителни трендове.
Друга положителна наклонност е обвързвана с Националната карта на висшето обучение, която демонстрира, че за първи път се следи прекъсване на процеса на повишаване на броя на местата за образование на студенти в България, които през последните години се увеличаваха. Сега за първи път има изкривяване на тази наклонност и се вижда даже лек спад с 1000 бройки, означи Стойчев.
Той сподели, че има и усъвършенстване на структурата на висшето ни обучение - или се образоват повече студенти по педагогика, по медицина и делът на студентите в инженерни специалности нараства за сметка на така наречен обществени, икономически и правни науки.
Разпределението на студентите по области на висшето обучение в интервала 2015-2023 година демонстрира, че броят им се усилва в педагогическите науки, в опазването на здравето и спорта, в естествените и в математическите науки, само че понижават студентите в така наречен обществени, икономически и правни науки. За страдание, понижават малко и в техническите науки, означи Георги Стойчев.
Данните от рейтинговата система демонстрираха, че най-вече студенти се образоват в професионалните посоки: " Икономика ", " Педагогика " и " Медицина ".
Резултатите от 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България демонстрираха, че най-голям междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.).
На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направлението „ Администрация и ръководство “ на Американския университет (9697 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (7869 лева.) и Нов български университет (7200 лева.). Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (6738 лева.).
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Математика “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Металургия “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-висока - измежду приключилите „ Социални действия “ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) има измежду приключилите „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска - измежду приключилите „ Туризъм “ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Фармация “ и „ Горско стопанство “, а минимален - измежду приключилите „ Транспорт мореплаване и авиация “ и „ Изобразително изкуство “ (под 72%).
Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение имат студентите в първи курс в направленията „ Медицина “ (5,73), „ Фармация “ и „ Стоматология “ (5,69), и „ Математика “ (5,59). С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направлението „ Материали и материалознание “ (4,42). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са: „ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ - 54.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ - с 18 988, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 42 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ - 70%, „ Изобразително изкуство “ - 45%, „ Теория на изкуствата “- 43% и „ Администрация и ръководство “ - 41%.
Студентите в България означават през днешния ден своя празник, почетен за първи път през 1903 година
Българските студенти означават през днешния ден своя празник. През 1897 година министърът на просвещението проф. Иван Шишманов слага въпроса, обвързван с това първото Висше учебно заведение в България да има " по-особен, собствен празник ". На съвещанието си от 2 ноември 1902 година Академичният съвет на Висшето учебно заведение дефинира деня на просветителя св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември по нов стил), за собствен празник.
За първи път студентите го означават през 1903 година в салона на читалище " Славянска сказка ", в София. През 1905 година в правилника на Висшето учебно заведение, което тогава към този момент се назовава Софийски университет " Св. Климент Охридски ", за първи път е записан текстът, че 25 ноември е негов патронен празник.
Празнуването на 8 декември е анулирано след 1944 година и е сменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската взаимност. През 1962 година празникът на висшето учебно заведение на 8 декември още веднъж е възобновен. След 1968 година, когато Българската православна черква връща остарелия жанр на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски още веднъж става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет взема решение да отдели патронния празник на висшето учебно заведение от общия на 8 декември и дефинира за собствен формален празник 25 ноември. Това е денят на патрона на университета - св. Климент, който е архиепископ Охридски.
През годините 8 декември остава световна дата и продължава да сплотява българските студенти с извънредно известния им празник. Официално 8 декември е разгласен за неучебен ден и за празник на всички български студенти на съвещание на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ