Отчитат спад на цените втори пореден месец
За втори следващ месец Национален статистически институт регистрира спад на цените. През май месечната дефлация е 0,2%, след 0,3% понижение на ценовия показател през април. На годишна база инфлацията е 2,3%, изчислена по националната методология, и 2,7% при потребление на хармонизирания показател на потребителските цени, прилаган от Евростат за всички страни членки, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система.
Какви са трендовете:
Независимо от отчетливото усмиряване на цените през последните месеци, и към месец май България е надалеч над критерия за приемане на еврото със средногодишна инфлацията от 5,1%. Това е по този начин, тъй като в страните, които евентуално ще се употребяват за установяване на прага средногодишната инфлация към май, тя е сред 1,9 и 2,7%, и даже след прибавяне на допустимите 1,5 процентни пункта, цената в България е към момента висока.
Все отново е отчетлива наклонността за доближаване на инфлацията в България със междинната за еврозоната. Ако гледаме средногодишния ритъм, в България той към този момент е 5,1% при 3,4% за еврозоната – до момента в който през март 2023 година цената в България е 14,1% при 8,8% приблизително за еврозоната. Всичко това е разумно разследване от мощно инерционния темперамент на средногодишния ритъм на инфлация, който регистрира динамичността в цените за 12 поредни месеца, написа в разбора
Ако въпреки всичко гледаме месечните стойности на годишното изменение на цените, България на практика изравни инфлацията с еврозоната през последните два месеца. Голямото „ обособяване “ стартира в края на 2021 година, като разликата става в действителност значима през есента на 2022 година, след което темповете стартират още веднъж да конвергират. Всъщност, за първите пет месеца от началото на годината инфлацията в еврозоната е 1,8%, до момента в който в България е едвам 0,6%, или три пъти по-ниска. Накратко, след шока през 2022 година пазарът „ намести “ държанието на стопанските сътрудници и сближи протичащото се у нас с това в останалите страни на континента. Разликата стартира да се свива стабилно след януари 2023 година – т.е. лишава 16 месеца България още веднъж да има междинните за еврозоната темпове на смяна на цените, показват от ИПИ.
Според икономистите динамичността на инфлацията е отражение на структурата и отвореността на обособените стопански системи в Европа, както и на разликите в потребителската кошница и приходите. Цикълът на внезапно повишение на инфлацията стартира с потрес в енергийните цени – електрическа енергия, природен газ и течни горива. Войната на Русия против Украйна дава още ускоряване на този развой и прибавя към него повишаване на останалите първични материали и селскостопански артикули. Това на собствен ред се придвижва в цените на храните за потребителите и част от останалите артикули. Накрая се демонстрира и сензитивно повишаване на услугите, движено както от разноските за първични материали и материали, по този начин и в осезаема степен от повишаването на заплатите.
Затова и успокояването на инфлацията се случва в същия ред – поевтинява силата, след това храните се стабилизират, а у нас дори отчитаме три месеца на спад на цените, и все още релативно висока инфлация остава при услугите. Тук можем да търсим и рисковете, защото в България разноските за труд не престават да порастват с 3-4 пъти по-бързи темпове – последно със 17% на годишна база към март – от тези в по-големите и развити стопански системи на Западна Европа, заключват от ИПИ.
Какви са трендовете:
Независимо от отчетливото усмиряване на цените през последните месеци, и към месец май България е надалеч над критерия за приемане на еврото със средногодишна инфлацията от 5,1%. Това е по този начин, тъй като в страните, които евентуално ще се употребяват за установяване на прага средногодишната инфлация към май, тя е сред 1,9 и 2,7%, и даже след прибавяне на допустимите 1,5 процентни пункта, цената в България е към момента висока.
Все отново е отчетлива наклонността за доближаване на инфлацията в България със междинната за еврозоната. Ако гледаме средногодишния ритъм, в България той към този момент е 5,1% при 3,4% за еврозоната – до момента в който през март 2023 година цената в България е 14,1% при 8,8% приблизително за еврозоната. Всичко това е разумно разследване от мощно инерционния темперамент на средногодишния ритъм на инфлация, който регистрира динамичността в цените за 12 поредни месеца, написа в разбора
Ако въпреки всичко гледаме месечните стойности на годишното изменение на цените, България на практика изравни инфлацията с еврозоната през последните два месеца. Голямото „ обособяване “ стартира в края на 2021 година, като разликата става в действителност значима през есента на 2022 година, след което темповете стартират още веднъж да конвергират. Всъщност, за първите пет месеца от началото на годината инфлацията в еврозоната е 1,8%, до момента в който в България е едвам 0,6%, или три пъти по-ниска. Накратко, след шока през 2022 година пазарът „ намести “ държанието на стопанските сътрудници и сближи протичащото се у нас с това в останалите страни на континента. Разликата стартира да се свива стабилно след януари 2023 година – т.е. лишава 16 месеца България още веднъж да има междинните за еврозоната темпове на смяна на цените, показват от ИПИ.
Според икономистите динамичността на инфлацията е отражение на структурата и отвореността на обособените стопански системи в Европа, както и на разликите в потребителската кошница и приходите. Цикълът на внезапно повишение на инфлацията стартира с потрес в енергийните цени – електрическа енергия, природен газ и течни горива. Войната на Русия против Украйна дава още ускоряване на този развой и прибавя към него повишаване на останалите първични материали и селскостопански артикули. Това на собствен ред се придвижва в цените на храните за потребителите и част от останалите артикули. Накрая се демонстрира и сензитивно повишаване на услугите, движено както от разноските за първични материали и материали, по този начин и в осезаема степен от повишаването на заплатите.
Затова и успокояването на инфлацията се случва в същия ред – поевтинява силата, след това храните се стабилизират, а у нас дори отчитаме три месеца на спад на цените, и все още релативно висока инфлация остава при услугите. Тук можем да търсим и рисковете, защото в България разноските за труд не престават да порастват с 3-4 пъти по-бързи темпове – последно със 17% на годишна база към март – от тези в по-големите и развити стопански системи на Западна Европа, заключват от ИПИ.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ