За втора поредна година се провеждат археологически разкопки в пещера „Магурата“
За втора поредна година се организират археологически разкопки в пещера „ Магурата “, сподели за Българска телеграфна агенция археологът от Регионалния исторически музей (РИМ) във Видин доктор Ваня Ставрева.
По думите й през предходната година екипът се е натъкнал на доста забавни археологически обстановки от късната праистория – структури от ранна желязна ера, междинна и ранна бронзова ера, под която лежат още културни пластове. Попаднахме на остатъци от сграда, дупки от колове и огнище, добави доктор Ставрева. Решихме да не продължаваме работата в дълбочина, а тази година да разтеглим площта на сондажа, с цел да се хване постройката в проект. Работим в най-северната част на Триумфалната зала преди Срутището. Това е най-близката част до Залата с рисунките, в която има остатъци от наличие на индивида в разнообразни исторически интервали на безписмените общества, посочи археологът.
Допускаме, че точно хората, които са живели в пещерата в този интервал са оставили тези неповторими рисунки, сподели още доктор Ставрева. Тя посочи, че основната цел на дълготрайния план за археологически разкопки е да се откри кои са хората оставили рисунките в пещера „ Магурата “. Предстои през тази година да се изпратят в чужбина проби за радиовъглеродно датиране и да се съпоставят с данните от рисунките. Това ще бъде една индикация, че това, което изследваме сега е от хората, които са употребявали Залата с рисунките, добави тя. В предписмените общества точно танцът, разказът, изобразителното изкуство, антропоморфната пластика са били методите за запазване на културната памет, посочи археологът доктор Ваня Ставрева.
Археологическите разкопки се реализират със съдействието на Исторически музей – Белоградчик, РИМ – Видин и с финансовата поддръжка на община Белоградчик.
По думите й през предходната година екипът се е натъкнал на доста забавни археологически обстановки от късната праистория – структури от ранна желязна ера, междинна и ранна бронзова ера, под която лежат още културни пластове. Попаднахме на остатъци от сграда, дупки от колове и огнище, добави доктор Ставрева. Решихме да не продължаваме работата в дълбочина, а тази година да разтеглим площта на сондажа, с цел да се хване постройката в проект. Работим в най-северната част на Триумфалната зала преди Срутището. Това е най-близката част до Залата с рисунките, в която има остатъци от наличие на индивида в разнообразни исторически интервали на безписмените общества, посочи археологът.
Допускаме, че точно хората, които са живели в пещерата в този интервал са оставили тези неповторими рисунки, сподели още доктор Ставрева. Тя посочи, че основната цел на дълготрайния план за археологически разкопки е да се откри кои са хората оставили рисунките в пещера „ Магурата “. Предстои през тази година да се изпратят в чужбина проби за радиовъглеродно датиране и да се съпоставят с данните от рисунките. Това ще бъде една индикация, че това, което изследваме сега е от хората, които са употребявали Залата с рисунките, добави тя. В предписмените общества точно танцът, разказът, изобразителното изкуство, антропоморфната пластика са били методите за запазване на културната памет, посочи археологът доктор Ваня Ставрева.
Археологическите разкопки се реализират със съдействието на Исторически музей – Белоградчик, РИМ – Видин и с финансовата поддръжка на община Белоградчик.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




