Вещи на Васил Левски се пазят от правнука на неговия съратник Бешикташа в Казанлък
За всеки от нас, българите, името на Левски е нещо свято, от дълго време сме го трансформирали в блян. За всички генерации след него, няма по-силно въплъщение на българския ентусиазъм за независимост от Апостола. И по тази причина 150 години след гибелта му, всеки нов документ, фотография или материална релкива будят нечуван интерес у обществеността и съществени полемики измежду историците.
Радио Стара Загора, тръгвайки по стъпките на Васил Левски в предишното из област Стара Загора, попадна на забавната родова история на 67-годишния инженер от Казанлък - Христо Тодоров Христов. Той е правнук на Стойко Христов Бешикташа от Калофер, съмишленик на Левски. И до през днешния ден в фамилията му се пазят като скъпи реликви движимости, които са принадлежали, съгласно разказите на предците му, на Дякона.
Това са едно четвероевангелие, богато гравирана паласка, терзийски ножици и половин, нащърбена монета от Рагуза.
Прадядото Стойко Бешикташа бил състоятелен, имал дюкян за манифактурни артикули. Два пъти се женил. Имал 14 деца от двата брака. Една от 6-те дъщери от първата му жена – Рада Бешикташлиева е майката на писателката Люба Тодорова Ганчева, станала известна като Яна Язова. Тя загатва в романа си „ Левски “ дядо си Стойко Христов Бешикташа.
А от втората си жена прадядото има 7 дъщери и едно момче, което турците посичат като бебе. Едно от тези девойки е баба му Мария – майка на неговия татко, казанлъшкия публицист Тодор Христов. Журналист и издател в локалната преса, сътрудничил на софийските вестници, бил сътрудник на Българското национално радио, работил и за Радио Стара Загора.
От баба си Мария Христо Христов знае, че татко й разказал след Освобождението в къщата им пред Захари Стоянов за връзките си с Васил Левски и Христо Ботев. От него биографът на Априлското въстание чул доста случки с Дякона, разказани му от първо лице. Но най-пренебрежително нарекъл в биографията на Апостола правилния му съмишленик „ някой си Стойко Бешикташът, с чието тескере Левски се трансферирал в Румъния “. Джендо има поради случката, когато през 1869 година в Сопот, от гърба на Левски преследващите го заптиета смъкнали палтото му, в което намерили значими документи.
Като дете инженерът споделя, че е виждал 2 истински фотоси на Левски в сестрата на баба му – Райна в дома й в Александрово. На едната Дяконът е с 10 легисти от Втората българска легия от 1867-68 година в Сърбия, на другата е с бяла униформа, опрял сабя пред нозете си.
Когато дядо Стойко Христов Бешикташът умрял през 1931 година, дъщерите му си разделили движимостите и фотосите на Апостола. На баба му Мария / Мина, както й викали хората/, се паднали 4 предмета – паласка за фишеци, четвероевангелие / бибилия/, терзийска ножица и половин нащърбена монета. Някога в тайните каузи на революционните комитети Левски обичал да употребява за скришен знак, ключова дума на две скъсани листчета, счупени клечки, и в тази ситуация - монета.
От библията липсват първите печатни 34 страници, страниците след 438 –ма и задната твърда корица. На гърба на предната твърда корица и на първия лист са записани сметки, имена, заръки и други приписки. На 2-ра стр. с изключение на тях, има рисунки на камилска глава и човешко око, и в десния низък ъгъл извърнат надпис назад, ограден с вълнообразна линия и замърсен с мастило.
Корицата има доста бледен жълтеникав надпис на 4 реда, който съгласно Христо Христов най-отгоре се четат буквите Е. ВЛ…. Следващият ред е заличен.
На третия ред се чете Д…../Дякон/. И на последния ред – и…, което Христов разчита: първи ред – Евангелие Васил Левски.
……………………………
Трети ред – Д …../Дякон/
На четвърти ред - и…./игнатий/. По средата са изписани две основни букви с молив Д и Л, една под друга, като монограм. На друго място има основна латинска писмен знак L.
На гърба на корицата един от надписите " Стиж Стижалив " съгласно инж. Христов е анаграма на две думи – жит васил, чийто смисъл е “Да живее Васил “.
В зацапания и ограден с вълнообразна линия извърнат надпис се чете
приди
Иванувъ
Василя
за кожух
да шия / т.е. пристигна Иванв Василя за кожух да шия/.
Това са единствено някои от забавните заключения на Христо Христов с приписките и рисунките, които по този начин разчетени и разтълкувани от него са доказателство, че библията е била на Дякон Левски.
Обобщено, доводите му звучат по този начин:
1. По размер 516 стр., по наличието си и по шрифта на печата тя съотвества на издадения от Неофит Рилски в Измир „ Новый завет господа нашего Iисуса Хрiста в този момент новопреведенный от Славенскаго на Болгарскiй язык “. В Смирне, 1840,8 “, 516 ст.
2. Произходът й – тя е завещание от прадядото на господин Христов, явяващ се татко на баба му Мария от бащина страна – Стойко Христов Бешикташът. Този, за който З. Стоянов написа „ някой си Стойко Бешикташът “, от който Левски взима тескерето с цел да премине в Румъния през 1869 година Дядото е имал дюкяни в Смирна и в Калофер преди този момент.
3. Надписите на корицата, които демонстрират кому е принадлежало евангелието.
4. Обратният надпис, ограден с вълнообразна линия и замърсен „ Приди Иванув Василя за кожух да шия “, съответствува с навика на Апостола да огражда или да зачертава изпълнените задания и да ги зацапва с мастило с цел да не издава желанията си къде ще мине в обиколката си.
5. А надписът на псевдоарабица, също е бил измежду способите му да заблуждава възможни шпиони.
6. И съгласно инж. Христо Христов, някои от приписките наподобяват на почерка на Левски.
Другата движимост паласката, съгласно притежателя й, е от облеклото и снаряжението на Апостола от 1867 година, когато е направил фотографията си, като знаменосец в четата на Панайот Хитов, когато четниците се отдръпват в сръбско. Доказателство за това е изчезналата 1/3 от механизма за затварянето на кутийката за фишеци и надписът на гърба й „ В. Кунчевъ “.
За терзийските ножици инж. Христов твърди, че доказателството, че са били тези, с които Дяконът си е отрязал косите поради жена са, детските му мемоари от с. Александрово. Тогава седнали към синията, или паралията / ниска кръгла дървена софра/ сестрата на баба му - Лала, взимала ножиците и щракайки над главата му наричала " Няма дяконче, няма попче! ", а той бягал изплашен да не отреже косата му. За повода, че е обвързвана с жена Христо Христов показва 2 от приписките. Едната е приписката на лицето на първата страница:
" на жината джипрази " (на дамата чапрази, пафти),
Лозинката, /както са били наричани тайните нишани от съзаклятниците в националното дело и са били постоянно употребявани от Левски/, инж. Христов намерил в едно чекмедже у баба си.
Радио Стара Загора, тръгвайки по стъпките на Васил Левски в предишното из област Стара Загора, попадна на забавната родова история на 67-годишния инженер от Казанлък - Христо Тодоров Христов. Той е правнук на Стойко Христов Бешикташа от Калофер, съмишленик на Левски. И до през днешния ден в фамилията му се пазят като скъпи реликви движимости, които са принадлежали, съгласно разказите на предците му, на Дякона.
Това са едно четвероевангелие, богато гравирана паласка, терзийски ножици и половин, нащърбена монета от Рагуза.
Прадядото Стойко Бешикташа бил състоятелен, имал дюкян за манифактурни артикули. Два пъти се женил. Имал 14 деца от двата брака. Една от 6-те дъщери от първата му жена – Рада Бешикташлиева е майката на писателката Люба Тодорова Ганчева, станала известна като Яна Язова. Тя загатва в романа си „ Левски “ дядо си Стойко Христов Бешикташа.
А от втората си жена прадядото има 7 дъщери и едно момче, което турците посичат като бебе. Едно от тези девойки е баба му Мария – майка на неговия татко, казанлъшкия публицист Тодор Христов. Журналист и издател в локалната преса, сътрудничил на софийските вестници, бил сътрудник на Българското национално радио, работил и за Радио Стара Загора.
От баба си Мария Христо Христов знае, че татко й разказал след Освобождението в къщата им пред Захари Стоянов за връзките си с Васил Левски и Христо Ботев. От него биографът на Априлското въстание чул доста случки с Дякона, разказани му от първо лице. Но най-пренебрежително нарекъл в биографията на Апостола правилния му съмишленик „ някой си Стойко Бешикташът, с чието тескере Левски се трансферирал в Румъния “. Джендо има поради случката, когато през 1869 година в Сопот, от гърба на Левски преследващите го заптиета смъкнали палтото му, в което намерили значими документи.
Като дете инженерът споделя, че е виждал 2 истински фотоси на Левски в сестрата на баба му – Райна в дома й в Александрово. На едната Дяконът е с 10 легисти от Втората българска легия от 1867-68 година в Сърбия, на другата е с бяла униформа, опрял сабя пред нозете си.
Когато дядо Стойко Христов Бешикташът умрял през 1931 година, дъщерите му си разделили движимостите и фотосите на Апостола. На баба му Мария / Мина, както й викали хората/, се паднали 4 предмета – паласка за фишеци, четвероевангелие / бибилия/, терзийска ножица и половин нащърбена монета. Някога в тайните каузи на революционните комитети Левски обичал да употребява за скришен знак, ключова дума на две скъсани листчета, счупени клечки, и в тази ситуация - монета.
От библията липсват първите печатни 34 страници, страниците след 438 –ма и задната твърда корица. На гърба на предната твърда корица и на първия лист са записани сметки, имена, заръки и други приписки. На 2-ра стр. с изключение на тях, има рисунки на камилска глава и човешко око, и в десния низък ъгъл извърнат надпис назад, ограден с вълнообразна линия и замърсен с мастило.
Корицата има доста бледен жълтеникав надпис на 4 реда, който съгласно Христо Христов най-отгоре се четат буквите Е. ВЛ…. Следващият ред е заличен.
На третия ред се чете Д…../Дякон/. И на последния ред – и…, което Христов разчита: първи ред – Евангелие Васил Левски.
……………………………
Трети ред – Д …../Дякон/
На четвърти ред - и…./игнатий/. По средата са изписани две основни букви с молив Д и Л, една под друга, като монограм. На друго място има основна латинска писмен знак L.
На гърба на корицата един от надписите " Стиж Стижалив " съгласно инж. Христов е анаграма на две думи – жит васил, чийто смисъл е “Да живее Васил “.
В зацапания и ограден с вълнообразна линия извърнат надпис се чете
приди
Иванувъ
Василя
за кожух
да шия / т.е. пристигна Иванв Василя за кожух да шия/.
Това са единствено някои от забавните заключения на Христо Христов с приписките и рисунките, които по този начин разчетени и разтълкувани от него са доказателство, че библията е била на Дякон Левски.
Обобщено, доводите му звучат по този начин:
1. По размер 516 стр., по наличието си и по шрифта на печата тя съотвества на издадения от Неофит Рилски в Измир „ Новый завет господа нашего Iисуса Хрiста в този момент новопреведенный от Славенскаго на Болгарскiй язык “. В Смирне, 1840,8 “, 516 ст.
2. Произходът й – тя е завещание от прадядото на господин Христов, явяващ се татко на баба му Мария от бащина страна – Стойко Христов Бешикташът. Този, за който З. Стоянов написа „ някой си Стойко Бешикташът “, от който Левски взима тескерето с цел да премине в Румъния през 1869 година Дядото е имал дюкяни в Смирна и в Калофер преди този момент.
3. Надписите на корицата, които демонстрират кому е принадлежало евангелието.
4. Обратният надпис, ограден с вълнообразна линия и замърсен „ Приди Иванув Василя за кожух да шия “, съответствува с навика на Апостола да огражда или да зачертава изпълнените задания и да ги зацапва с мастило с цел да не издава желанията си къде ще мине в обиколката си.
5. А надписът на псевдоарабица, също е бил измежду способите му да заблуждава възможни шпиони.
6. И съгласно инж. Христо Христов, някои от приписките наподобяват на почерка на Левски.
Другата движимост паласката, съгласно притежателя й, е от облеклото и снаряжението на Апостола от 1867 година, когато е направил фотографията си, като знаменосец в четата на Панайот Хитов, когато четниците се отдръпват в сръбско. Доказателство за това е изчезналата 1/3 от механизма за затварянето на кутийката за фишеци и надписът на гърба й „ В. Кунчевъ “.
За терзийските ножици инж. Христов твърди, че доказателството, че са били тези, с които Дяконът си е отрязал косите поради жена са, детските му мемоари от с. Александрово. Тогава седнали към синията, или паралията / ниска кръгла дървена софра/ сестрата на баба му - Лала, взимала ножиците и щракайки над главата му наричала " Няма дяконче, няма попче! ", а той бягал изплашен да не отреже косата му. За повода, че е обвързвана с жена Христо Христов показва 2 от приписките. Едната е приписката на лицето на първата страница:
" на жината джипрази " (на дамата чапрази, пафти),
Лозинката, /както са били наричани тайните нишани от съзаклятниците в националното дело и са били постоянно употребявани от Левски/, инж. Христов намерил в едно чекмедже у баба си.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ